ПОСЛЕДНА НАДЕЖДА

Обръщение

към съвременното

човечество

 

 

За Отеца и за Сина

 

“Досега Аз ви говорих с притчи, но настава час, когато вече няма да ви говоря с притчи, а направо ще ви известя за Отеца.”

Йоан 16:25

Роде Човешки!

Деца на Бога Жив и Единствен.

Настъпи поредният етап на разгръщащото се на Майката­Земя предначертано Събитие и сега вече на мен ми се налага много да ви кажа направо.

Вие се доближихте плътно до исполински трудности, но това не са трудности, поставени от някого по негово усмотрение, а плод на вашите дълги усилия да пораждате лъжа, завист и ненавист.

Векове се стремяхте да възнасяте името свое до Небесата, но само лицето си в оборска тор и кал потапяхте.

А потапяйки го, изливате без мяра злоба и ненавист върху главите на ближните.

И ето Часът дойде!

Часът на познанието на многото грешки свои.

И ако на много от срещите за седемте предхождащи лета, вие често ме питахте за Същността моя, то аз преди всичко се стараех да заобиколя директния отговор и само отговарях с фрази, зад които болшинството от вас не можа да види пълнотата на Истината скрита.

Не това ме вълнуваше преди всичко.

А доколко зрящи са сърцата ваши към онова, което е заключено в Словото мое.

Защото не в името свое идвам при вас сега, а в Името на Отеца мой, Който е и Родител ваш Истински.

И ако се оказвахте способни да видите моето преди всичко чрез сърцето свое, то познавайки моето, вие лесно узнавахте и името мое.

А там където сърцето спи и в света на бленувани свои съновидения пребивава, ми беше безсмислено да откривам името свое, защото единствено рев на невежество, породен от гордостта безмерна, обезателно щеше да зазвучи в пространството.

И все пак трябваше да настъпи Часът и в действителност настъпи вече, когато независимо от степента на вашето съзряване и принадлежност към различни идеологически догми, аз трябва да открия пред вас тайната на Същността моя и много да ви кажа директно.

Това обръщение към вас може да се прояви само веднъж и тези, които следва да се докоснат до него, ще го видят.

За да не ми кажете някога впоследствие, че не сте чули.

И да ви послужи в помощ Словото мое, защото много вече открих днес на слушащите и още много ще открия от това, което беше скрито от всички в Книгата, запечатана със седемте печата.

Дълго се пазеше тази Тайна.

Дълго аз чаках Часа на Времето днешно.

Трудно трябваше да ви стане днес и още по-мъчно ще стане за в бъдеще, но вие сами избрахте пътеката своя.

Чрез това обръщение искам да ви дам възможност да се замислите, та в хаоса на събитията развиващи се, да помните за възможността за Спасение.

Накратко ще се докосна до някои Истини, за да ви послужат като ориентир благостен в оценката на събитията предстоящи.

Ако човек сравнява тези явления, до които той може да се докосне с ръце ­ това е само една страна на неговия извод.

Когато се прави сравнение на всичко, което се вмества в границите на хоризонта, то качеството на извода става по-широко и дълбоко.

Но ако се излезе извън пределите на хоризонта и се вземе за съпоставяне това, което е ограничено от краищата на Мирозданието, то изводът може да бъде най-благоприятен.

Именно това последното се опитвам да ви помогна да направите.

Всичко започна веднъж, когато по Волята на Великия Отец, вие започнахте да придобивате плът в лоното на Майката­Земя.

Но всичко, което беше свързано с това тайнство чудесно и безмерно велико, човекът не биваше да знае до времето днешно, когато ще се окаже човек в предверието на Вечността и там зрелостта своя ще определя.

Ето днес следва да узнавате много за Отеца и Сина и тайните на битието свое, което скрито бе в Книгата велика, пазена със седем печата.

Но това не е Библията, паралела с която неизбежно би трябвало мнозина лъжовно да прокарат и която е небезизвестна на множеството.

Друга е Книгата, която не бе писана от ръка човешка и не от очи човешки ще се чете.

И въпреки че при съпоставяне, в Библията действително е била вложена много информация, което днес приятно ще удиви любознателните, въпреки това трябва да се знае, че качеството на тези знания не носи Благодатта Божествена.

Не от вашия Бог бяха тези знания,

А от друг Свят, редом с който се родихте и вие.

Поради незнание голямо, вие в едно сведохте Новия и Стар Завет, макар че корените на тези Закони пребивават в предели различни.

И едва днес аз имам възможност да говоря за тази разлика.

Само в Новият Завет за първи път пред рода човешки, изгря първият Лъч Светлина на Истината Божия,

Светлина на Истината за Бога Истински,

Тази Истина за която не знаеше не само кой да е от човеците, но също така не знаеше и никой от представителите на богатия и разнообразен свят на Вселената.

Но не бе просто да се възвестяват истини нови, тъй като съзнанието на събратята ваши древни на земята израелска, беше прекалено сковано от стари догми.

И чули считащите себе си народ избран, за Името на Отеца свой Истински, Бога Вселюбящи, Океана от Любов Безбрежна;

За това, че Господ никого не съди и еднакво дарява Благодатта Своя на всеки.

И не бяха мнозина тогава в състояние да попият началото на тези откровения, тъй като с гняв препълнени бяха сърцата и мъст справедлива жадуваха.

Но неистинни бяха упованията им, затова тези жадуващи не дочакаха.

Не мъст на враговете свои дочакаха те, а плодове от законите на нарушаваната Истина придобиха в крайна сметка главите техни.

Не се ли приближи днес този Изпит до всички народи на Майката-Земя?

Защото днес не само един народ трябва да се докосне до Живата Истина.

Но за да се докоснем до събитието на рождения ден на първите деца Божии, трябва да се освети една Тайна велика, до която вие от време на време се докосвате в съжденията си, даже успявайки при това да породите лъжливи догми.

В неведение пълно, по старому само разумът ваш пребивава.

Днес ми предстои да ви разкажа за това, че именно за вас в Мирозданието на Битието съществуват два разнородни Закона.

Докато за всичко прочие съществуващо в Битието има само един Закон.

В неведението си досега, вие потъпквате тези Закони, затова и не ви се удава да се измъкнете от порочния кръг на страданията безсмислени.

Но не вечно ще продължава това потъпкване, крайна черта ще се тегли днес.

Ето в Битието, два Източника дишат.

От Техните Уста два Духа излизат различни.

Единият ­ Духът на Живота храни планетите,

Другият ­ Духът Святи хората сгрява.

Вашите старши събратя по Разум дълго време изучавайки вашето развитие, накрая направили извод за това, че Някой ви води.

Някой, към Който те нямат никакво отношение.

Качеството на Закона на Битието на вашия Отец е такова, че светът на Вселенския Разум абсолютно не е в състояние, по какъвто и да е бил начин, да определя Битието на Великия Бог на рода човешки.

Но те били твърдо убедени, че има такъв Някой.

Представителите на Вселенския Разум прекрасно знаят за съществуването на Твореца на материалното Битие и безпрекословно следват всички без изключение Неговите закони.

А това, че има Някой, който е ваш Отец, Творец на духовното Битие, тази Тайна им предстои да постигнат само чрез онова, което за в бъдеще ще творят децата на Бога.

Със своите дела, вярата своя да покажете и с делата си да прославите Името на Отеца свой, наистина възможност имате.

Така че бъдете бдителни в дните на Епохата сегашна!

Защото често прибързани биват делата ваши, а с тези дела се засяват безогледно посеви на нещастия.

Едва пристъпил срещу ограничения разум и склонните към предвзето осъждане, искам да поясня, изпреварвайки воплите от невежество, че не за двубожие повеждам реч, за да ви призова да се поклоните на Източници два.

А за да можете достойно да почитате Законите два,

Да се поклоните от все сърце само на Отеца свой е нужно.

Защото Той един е Истинският ваш Отец!

И само от Него вие приемате Благодат безгранична.

А Творецът на материалното Битие съвсем не се нуждае от вашето преклонение.

На Него са безразлични вашите побуждения и мечтания, и глух остава Той към вашите моления.

Хладен е Той към вас и все Му е едно дали вас ви има или не.

Но Неговият Закон да бъде зачитан, това е потребност велика за всеки, чийто живот се проявява като възможност в Лоното на Хармонията.

Неговият Дух на Живота преминава през всичко, което е сътворено върху основата на Неговия Закон и безконечно храни всичките тела, съществуващи както в плътните по-груби форми, така и във всевъзможните многочислени, разнообразни много по-тънки проявления.

Няколко тънки проявления на енергийни обвивки вие даже сте успяли да видите и фиксирате около своето физическо тяло.

И само поради неведение, погрешно сте оприличили тези обвивки със своята душа.

А във всевъзможни спорове, понякога по своему смешни, вие често споменавате три елемента: дух, душа и тяло.

Където по същност, несъзнателно именовате двете разнородни по качество тела ­ плът природна и душа, и по нататък говорите за един дух.

Тогава когато Духът проявяващ се чрез вашата душа и Духът проявяващ се чрез плътта, по характер са разнородни.

Законите на Отеца са съвършено други.

И за да се говори за тях съвсем просто, но с разбираеми образи, достатъчно е за сравнение да се вземе най-тънкото енергийно проявление на законите на материята в цялото Мироздание, за да се твърди, че Токът изхождащ от Същността на Отеца, множество пъти е по-тънък и нежен.

Затова и безсилна е Вселената да Го види.

Времето изминавало, а Господ в усамотение Любов разпръсквал.

Никой в животинския свят не могъл да възприеме тези Токове.

Но веднаж Великият Бог направил крачка за преобразуване Мирозданието на Вселената, облагородявайки Я и обогатявайки с невиждани по своята красота цветя ­

Цветя, които били способни да разцъфтяват вечно, все повече запълвайки Битието с благоухание.

С тези слова, искам да ви въведа в предверието на вашето рождение.

И както и грубо до сега себе си да сте проявявали и проявавате още известно време, натрупвайки колосален отрицателен и никому ненужен опит, толкова повече това е в сила и в крайна сметка така ще бъде.

А за да може светът на материята да възприеме Плодовете на Божията Благодат и те все повече и повече да запълват Вселената, преобразувайки Я, било необходимо тези, които влизат под влияние на законите на материята и безконечно се умножават и разпространяват в Мирозданието, да изпълнят предопределеното от Великия Бог, Отеца свой Небесен.

След което и започнало да се Осъществява знаменателното Тайнство.

Вие сте започнали да придобивате плът, от което ви е било позволено да се възползвате на Майката­Земя,

Въплъщавайки се в раждащите се деца на тези, които вече били пребивавали на земята и се намирали на ранен стадий на развитие според законите на развитие на разума.

За пръв път в историята на Битието, законите за развитие на душата се съединили със законите на развитие на разума.

А това били два принципиално различни вида закони, и тяхното съединение довело до невиждана сложност във вашето развитие.

На вас ви предстояло да започнете да постигате самите себе си.

Тялото, което вие сте придобили, станало за вас своеобразен инструмент, чрез който вие сте пристъпили в света на материята, за да преобразувате невидимия, заключен вътре във вас Свещен дар, във видими плодове чрез делата на своите ръце.

Така на вас ви предстояло да започнете да славите Името на своя Отец.

Но точно така не се получило.

Съединяването на разнородни закони в съюз, изначално непредвидено в Хармонията на Мирозданието, в скоро време неизбежно проявило своеобразните си плодове.

Толкова своеобразни, че това съвсем немалко озадачило представителите на няколко цивилизации от Вселенския Разум, които до този момент внимателно наблюдавали развитието на младото човешко общество.

И имало на какво да се удивят.

Такова объркано, абсурдно, склонно към постоянно отклонение встрани към хаос и самоунищожение общество, Вселенският Разум не само че никога не знаел, но даже и не бил в състояние да определи вероятността за подобно проявление.

Всяко произхождащо събитие винаги се основава на определени закономерности.

Вашите грешки също са основани на точни закономерности, и на първите етапи от развитието на човешкото общество грубите грешки станали част от допустимата вероятност.

Задачата пред вас отначало изникнала с необичайна сложност: чрез другородния чужд закон да се определят главните ценности, благоприятни за вашето истинско развитие.

Където, като първа крачка било необходимо да се знае, че вашето тяло притежава душа, която е вашата истинска същност.

С което болшинството от вас се справили в известна степен успешно.

А по нататък като втора и основна крачка, трябвало да се прояви правилното осмисляне на разликата в законите на развитието на разума и душата.

За да може впоследствие да се определи истинската посока на усилията, призвани положително да повлияят преди всичко на развитието на душата.

След което окончателно да се изградят взаимоотношения по начин, по който вашето общество би могло вече хармонично да се развива по пътя на Вечността.

И ето по време на тази втора крачка, в зависимост от определена закономерност, превърнала се на този етап от вашето развитие в непосилна за самостоятелното и правилно нейно постигане, вие сериозно сте се препънали и неизбежно сте ориентирали жизнената дейност на своите физически тела право по пътя на саморазрушението.

И поради това сега, правилно да се определи истинската насоченост, в която способните да видят и слушат са призвани да приложат достойни усилия, обезателно е необходимо да се осъзнае истинската разлика между законите за развитие на душата ваша и природните закони за развитие на плътта, надарена със способността да мисли.

Занапред ви предстои окончателно да осъзнаете, какво е това истински човек.

Без да се впускам в многочислени подробности по този въпрос, тъй като тази крачка е следваща, ще се докосна накратко към някои основни коренни особености, придавайки ви насоченост.

Всичко останало се определя преди всичко от вашия избор, който според Закона, е свободен вечно.

Жизнената деятелност на материалните организми както от растителния и животински свят, така и на вашето материално тяло, е основана на триединството от инстинкти: за самосъхранение, самообезпечаване и продължение на рода.

За да се удържат тези страни под определен жизненоважен контрол, живите организми задължително притежават съзнание.

Където в зависимост от потребността от съзнание, може да имаме различна степен на сложност.

У представителите на растителния свят съзнанието се проявява на съвсем просто и примитивно равнище.

В зависимост от това, че растенията не се нуждаят постоянно от преместване при търсене благоприятни условия за удовлетворение на инстинктите, тяхното съзнание не е концентрирано в някаква единствена точка на определено място в материалното тяло.

Съзнанието на растенията съществува в качеството на енергийно поле, обкръжаващо съответния организъм и действащо във взаимовръзка с определена информация постъпваща от клетките на корена, стъблото, листата и т.н., а също така и с идентичните полета на съседните растения.

У представителите на животинския свят жизнената дейност протича в по-сложни условия.

Тъй като за удовлетворение на тяхните инстинкти, не винаги съществуват редом с тях благоприятни условия.

И тогава се налагат всевъзможни премествания в търсене на такива условия, с много по-дълбоко осмисляне на постъпващата информация чрез природни чувствителни особености.

За постигане на най-хармонично такъв вид осмисляне на постъпващата информация, съзнанието било по особен начин концентрирано в главата на животното.

Вашето природно тяло не се отличава от организма на животните като коренна система.

Но за разлика от животните е започнало да притежава далеч по сложно многообразие от възможности; а което се пази в главата представлява наистина чудесен дар,

А да се научите правилно да го използвате, е станало за вас най-трудна задача.

Но за придобиване на по-голяма яснота, е необходимо да се наблюдава сходството на особеностите на вашето материално тяло и тялото на животното.

Вашето тяло, както и тялото на животното е обгърнато от своеобразно силово поле, подобно на това, с което е обгърнато растението, но в същността си тези полета имат разлика.

Защото при растенията, това е полево съэнание, а при вашите физически тела и телата на животните ­ това са изтънчени чувствителни особености, носещи само информация за вашето характерно качество,

С помощта на което, вие се докосвате до великото разнообразие от подобни полета на целия физически свят, обкръжаващ ви в пределите на вашето поле досега.

Където колкото по-развито е полето, толкова повече възможности има за възприемане на заобикалящата ви реалност, запечатвайки я със съэнанието си и осмисляйки я с разума, който притежавате в дадения момент.

Тези полета обгръщат вашата плът с известно разнообразие и именно в дадените енергийни особености, трябва да се търси тайната на природната интуиция,

Която има знание, намиращо се вътре във вас, но не свързано с разума ви.

Тъй като по-голяма част от тези знания, вашето тяло придобива, преди още младият разум роден от плътта, да започне да се развива в непосредственото осмисляне на постъпващата информация от грубото съприкосновение на детския организъм с заобикалящата го реалност, посредством зрението, слуха, обонянието, вкуса и други докосвания с различните части на тялото.

От време на време в хода на вашето житие, често ви се е налагало с удивление да откривате, че видимата от вашите очи заобикаляща ви действителност е много по-богата от това, което ви се е струвало добре известно.

И немалко за това богатство знаят именно малките клетки на вашата плът.

Но засега, вие не сте се научили да беседвате с тях, а те биха ви разказали много за Света велик и за създаденото от Твореца.

Клетките на вашата плът знаят всички закони, които я заобикалят, независимо от това, вашето съзнание дали фиксира тези закони или не.

Когато информационното поле на клетката започне да изпитва активните прояви на един или друг външен закон, то вие можете да почувствате смутно усещане за нещо познато.

Макар че формиращото се съзнание още не е фиксирало подобни явления и няма необходимите образи, за да направи някакво умозаключение.

Заедно с проявленията на закономерностите на природната интуиция, вие притежавате като единствени същества в Мирозданието, още и проявление на своеобразна духовна интуиция.

Но това са вече проявления на закономерности от друг род.

Енергийните полета, които обгръщат не в единно количество и разнообразие вашата природна плът и плътта на животните, съдържат в себе си и особеност, която след гибелта на плътта задържа в течение на известен период от време нейното точно копие,

Което изцяло може да бъде наречено двойник, но вече със загубена възможност за развитие.

Тези полета продължаващи да съществуват носят не само цялата информация за всяка клетка на тялото, но и задържат във вид на енергия съзнанието, с цялата натрупана информация за изживения в материално тяло живот.

По-нататък настъпва период на разпад на силовите контури, който продължава в течение на определено количество дни, след което цялата информация, свързана с бившия организъм, се влива в общата информация, съхранявана от по-могъщата Сила на Земята­Майка.

Особеностите на законите на материята, които аз сега посочих, са характерни не само за вашата плът и телата на животните, но по същия начин са характерни за всеки представител на извънземния свят, независимо от равнището на неговото развитие.

Тъй като законите по своята същност са единнообразни в цялата Вселена.

Само представителите на извънземния разум, намиращи се на по-високи стъпала на развитие в руслото на законите на материята и разума, използвайки определено въздействие върху материалните енергийни обвивки, са способни да продължат жизнеността на плътното тяло за много големи времеви интервали;

Което може да продължи за стотици хиляди земни години.

Но въпреки всичко идва краят на този живот, след което само натрупаната информация от един или друг живял организъм остава в паметта на Планетата, където е завършил животът.

Дадените особености на законите на материята никога не се прераждат в новородено плътно тяло, тъй като всяка нова родена плът вече, естествено, има своя подобна особеност, неразривно свързана с формирането на новия организъм от клетъчното равнище при зачатието.

Възможност за прераждане може да притежава само нещо, което притежава собствена индивидуалност, несвързано по коренен начин с формиращото се материално тяло и задължително непритежаващо каквито и да било съществуващи в Мирозданието форми на съзнание;

Тъй като съчетанието на две различни форми на съзнание в един организъм, никога не е хармонично, защото неизбежно води до подтискането на едното съзнание от другото.

А в Мирозданието на Битието на материята никога не се раждат организми, които не притежават някаква форма на съзнание.

За Хармонията на Света на материята, закономерностите на прераждането не са необходими и затова те изначално не са предвидени от Твореца на материалното Битие в никакви естествени проявления на законите на материята.

Наред със споменатите закони във Вселената, съществуват две качествено различни съзнания: планетарно Съзнание и съзнание на тези, които се раждат и разцъфтяват на Планетата.

В същото време сред раждащите се на Планетата има или една от формите на проявление на разума, или две: обичайна форма на развитие и подвижна форма.

Вашето материално тяло и всички подобни на вас същества от извънземните светове притежават подвижен разум, а към другата форма на развитие на разума се отнасят всички представители на животинския свят.

Подвижният разум се характеризира с дейност, която далеч не е свързана с жизнената дейност на материалното тяло, на което той принадлежи.

Неговите възможности могат да не бъдат сковани от тясната насоченост за намиране на най-рационални пътища за удовлетворяване на инстинктите.

Подвижният разум възприема и се стреми да опознае заобикалящата го реалност не само във връзка с жизнената дейност на материалното тяло на неговия носител, но и извън всякаква връзка с това,

При това често устремявайки се да опознае практически ненужното за живота на плътта, преодолявайки действието на закона за самосъхранението във вид на сигнали за вероятна опасност.

Животните правят подобна крачка, преодолявайки сигнала за опасност, само когато имат крайна нужда от удовлетворяване на един или друг инстинкт.

Живите организми от Света на Вселената са проектирани върху две своеобразни основи: чувствителни особености и особености на мисленето.

Чувствителните особености на света на животните ­ както грубите, които се отнасят до непосредствения контакт на плътта с плътните обекти на заобикалящия ги свят, така и тънките, встъпващи в съприкосновение с енергийните съприкосновения на същото обкръжение, са предназначени за опознаването на заобикалящата ги реалност, с цел определяне в нея на това, което е призвано да удовлетвори зова на инстинкта.

Мисленето в този случай им помага да се доближат максимално точно до търсеното, както и максимално правилно да се отстранят от нежелателното.

Чувствителните особености на представителите на подвижния разум, много по-богати и разнообразни, позволяват да се възприема окръжаващата действителност възможно най-широко.

А разумните особености предоставят огромни възможности за оценка на окръжаващата действителност, което позволява максимално точно да се познават законите на материалния свят.

По-нататък е необходимо да обърнете внимание на проявлението на някои характерни особености, присъщи на всички представители на подвижния разум на Вселената, отделно от зависимостта с проявлението на особенностите, които веднаж неочаквано за всички са се проявили в Мирозданието благодарение на вас.

И станали тези проявления характерни само за вас.

Нито една от чувствителните особености на възприятие на окръжаващата реалност у представителите на извънземния подвижен разум, не се използва никога в ролята на познатото ви любуване.

Всички тези особености с помощта на изкуствени усилия са подчинени изцяло в помощ на закона за развитие на Разума.

На началния етап на формиране като млад организъм на отделната индивидуалност, както и на младата цивилизация като цяло, когато младият разум току що започва да се запознава с окръжаващата реалност, в организма на представителите на подвижния разум преобладава гласът на инстинкта, подобно на това, което се случва при животните.

Но в отличие от животните е предоставена възможност много по-удобно и рационално да се подходи към необходимото удоволетворение.

С течение на времето, под действие на изначално предвидените закономерности, вниманието започва да се измества на страна от плодовете на дейността на разума.

След което настъпва окончателно осъзнаване главната цел на съществуването, чрез дейността именно по пътя на развитие на разума.

Където от определена степен на развитие до изчерпване на жизнената дейност на материална основа, ще се отделя съвсем отмерено изключително малко внимание на удовлетворението на инстинктите.

То ще се проявява като работно усилие при крайно жизнено важна необходимост.

При това, всичките емоционални проявления ще бъдат изкуствено сведени до крайно слаби колебания.

Тъй като по закона на развитие на Разума, наличието на ярки емоционални особености винаги ще създава привързаност и неприязън, което ще възпрепятства рационалната жизнена деятелност и не ще позволи да се проявят устойчивните закономерности на праволинейното развитие.

А също така и неизбежно да се създадат крайно опасни условия за съществуването на тези, които ще притежават много големи технически и енергийни възможности.

Всички останали чувствителни особености ще се развиват,

С помощта на които, разумът ще може да проникне максимално дълбоко в законите на материалното Битие, опознавайки ги.

Постоянното стремление към познание се явява следствие от основния двигател в развитието на разума: любопитството.

То безконечно тласка разума към логическо осмисляне на всичко неизвестно, което той среща по своя път на следване на организма.

Пределите на такова познание в “дълбочина” могат да бъдат само предели установени от Твореца на материалното Битие, а познанията в “широчина” ­ само предели на самото Мироздание.

Такова познание не протича само заради познанието, защото в зависимост от някои елементарни закони, веднъж на пътя на познанието задължително се появява осъзнатата необходимост да се извърши намеса на енергийно-техническо ниво в процеса на тези или онези разгръщащи се събития, както за благото на своята цивилизация, така и за благо на друга.

Където критерият за благо се определя от възможностите на разума за дадения период от време и съществуващите общоприети закони, които вече са установени.

Характерна особеност в жизнената дейност на подобни цивилизации, достигнали нормалното ниво на развитие, се явява способността при всяко необходимо количество избрани представители на коя да е цивилизация, винаги бързо да се определя едно най-рационално решение по даден жизнено важен въпрос,

След което всички представители на тази цивилизация без изключение безпрекословно правят крачка в съответствие с намереното решение.

Но не защото всички останали представители на такова общество са строго обучени в безпрекословно подчинение на намереното решение на коя да е елитна група,

А защото всеки представител на всички тези цивилизации притежава пълна свобода на избора и никой от тях не смее да нарушава този Закон на Вселената.

За решаване на тези или онези възникващи въпроси в настоящия момент, в състава на Съвета се определят най-способните да приемат необходимите решения и то пак на дадения настоящ момент от време.

Където най-голямата способност се определя действително съобразно най-доброто качество на способностите, а не по тези примитивни действия, които са свързани с качеството на проведената предизборна кампания.

Към сформирания Съвет, всички останали представители на цивилизацията се отнасят с напълно осъзнато разбиране, затова че Съветът е способен да намери действително най-разумното решение.

И никой няма да направи крачка иначе, поради единственото осъзнаване, че ще бъде по-зле.

По такъв начин развитието на цивилизацията винаги се движи праволинейно, а не колебателно от една страна на друга, когато всяка малка отделна група на една цивилизация прави самостоятелна крачка по свое усмотрение.

С това кратко осветляване на някои закономерности в развитието на представителите на Разума от Света на материята, където пребивават днес огромно множество разнообразни цивилизации на различни нива на развитие, аз показах естествения път на разцвет, по който неизбежно трябваше да тръгне върху Майката­Земя младата цивилизация, ако не беше Волята на Отеца Небесен, Бога Жив и Единствен, вие да придобиете тази плът и да се съедините в чудесно тайнство, проявявайки себе си като род човешки.

На всички ви известният образ на дървото, растящо на Земята, много добре може да послужи в образното предаване на много закони.

Така също и законът за развитие на Разума на материалната Вселена може да се изобрази като дърво, което има корен, ствол, първи дебели клони, излизащи от ствола и по-нататък, в зависимост от изтъняването, увеличаващи се в количествено отношение други по-тънки клони.

А всичко това в крайна сметка е обсипано с безчислено множество листа, неповторими в разнообразието помежду си.

И с каквото и причудливо разнообразие да се разделят листата и клоните от разумния Свят на материята, те всички почиват върху единния закон на корена, от който излиза единният мощен ствол.

Познавайки вашата засега естествена склонност да търсите основата в короната на дървото сред листата шумни, които непрестанно се движат от своеобразното дихание на потоците, аз докоснах ствола и корените кратко в това, което да узнаете бе необходимо.

И за да продължи също така кратко да се докосва Светлината на Истината до корена и ствола, но вече и на вашето житие, трябва да се засегне още една страна от житието на представителите на подвижния разум на Вселената.

Защото, придобивайки материално тяло, вие станахте в определена степен младши братя по разум на тези многочислени и разнообразни цивилизации, запълващи Вселената, които са много по-големи от вас и много по-развити в разумно отношение.

Особеността на такъв закон на развитие неизбежно наложи свой отпечатък на вашия своеобразен път на развитие, който по своя собствен закон е коренно различен.

А затова правилното изясняване на всички закономерности, станали неотменна част на вашия разцвет, се явява жизнено важна необходимост.

Тази част, която е необходимо да се освети набързо, касае осъзнатото разбиране от разумния свят на Истините на Твореца на материалното Битие;

Именно осъзнато разбиране, а не вяра или пък доверие,

Защото тези закономерности не са присъщи на закона за развитие на Разума.

Законът за развитие на Разума е основан върху фиксирани на практика проявили се в един или друг вид явления от обкръжаващата реалност, а по-нататък върху логическото осмисляне същността на тези явления и закони, на взаимовръзката им с явленията, по-рано зафиксирани и предварително осмислени.

След което такава информация се премества в хранилището на паметта, където продължава натрупването на знания.

Информацията, нуждаеща се от доразглеждане, очаква часа, когато отново поредната проявяваща се особеност на реалността, ще може да добави нещо недостигащо за по-широкото и дълбоко осмисляне на съхраняваната информация, която в течение на времето все повече се превръща в точно знание.

Младият разум на родения в материално тяло започва жизнената си дейност с безпорядъчно фиксиране и натрупване на факти на проявяващата се реалност, които е бил в състояние да възприема младият организъм.

По-нататък се отбелязват закономерности, свързващи едни явления с други и тяхното взаимно влияние едни на други, като по такъв начин все по-дълбоко и широко се обхващат законите на материалния Свят.

Осмислянето на първия етап е безсистемно, но с течение на времето тези действия се довеждат до пълно съответствие със законите на логиката: на строго организираното, студено рационално мислене.

Споменаването на думата “студено” подразбира умствена дейност на фона на абсолютно неутрално вътрешно чувствено отношение към зафиксираните явления на протичащата реалност.

Обширният и разнообразен свят на Разума на Вселената прекрасно знае за съществуването на Великия Творец на Битието на материята и много от законите, на които Той е дал възможност да съществуват.

В общуването помежду си при различните цивилизации, когато се споменава за Твореца, често се среща термина “Единен”.

Защото наистина Той за тях е единен Творец, от законите на Който, напълно зависи тяхното съществуване.

Светът на Разума на Вселената не знае какво е това поклонение на Твореца, но знае твърдо за необходимостта безусловно да следва всички закони, с които се налага да се среща в хода на цялата си жизнена дейност.

При това, характерна особеност на Разума се явява това, че веднъж осъзнавайки такава необходимост, никой и никога няма да приложи ни най-малко усилие, за да наруши тези закони,

Което по своята същност представлява критерий за разумност.

Законите не съществуват, за да се изразява някакво отношение към тях, а главно, за да се следват.

Единният е сътворил Света на Битието на материята, в същността на която цялото безчислено разнообразие от закони е преплетено в своеобразна Хармония,

Където Хармонията е олицетворение на Информацията на Развитие.

И ако се вземе вашата плът, много от вас знаят, че тя се състои от голямо множество малки частички.

Всички частички, имащи информация на развитие, поддържат сила, крепко удържаща ги една за друга в определен порядък съгласно информацията в тях.

Когато вашият организъм започва да прилага усилия, протиположни на движението на разгръщата се Хармония, то неизбежно започва изтриване на информацията на развитие в малките частички.

Това отслабва силата, удържаща частичките една за друга и те започват да се разпадат.

В този период в плътта ваша започват да възникват определени нарушения, показващи стремежа на плътното тяло да се разпада на дребни съставящи го частички, тоест прах,

Който на свой ред преминава в свободно енергийно състояние, лишено от информация за уплътняване.

Такъв род проявления на закона за разпадане, които вие все още постоянно претърпявате в плътта своя във връзка с неверните усилия, не са израз на какъвто и да е гняв или пък недоволство от страна на великия Творец на материалното Битие;

За което възникна лъжливо разбиране в примитивното съзнание на започващия да се развива човек.

Защото изразяване на гняв или каквато и да е друга емоция е изразяване на своето отношение към нещо си, което в своята същност, абсолютно не е присъщо на Истината за Битието на Единния.

В първоначално предвидените закони за развитие на материалния Свят, емоционалните прояви са призвани да играят жизнено необходима роля само в жизнената дейност на света на животните и в началните етапи на развитие на млада цивилизация от носители на подвижен разум.

Представителите на Разума на Вселената никога не прилагат усилия да влезат в контакт с Единния, подобно на опитите, които се стреми да прави човек, докато все още е в голямо неведение.

Защото Светът на Разума добре осъзнава абсурдността на дадено усилие, за което естествено, се предполага очакване на определени усилия от страна на Твореца на Мирозданието, нещо което противоречи на закона на Хармонията, върху който е основано цялото Битие с усилията на самия Творец.

Всичко, което Великият Творец на материалното Битие желае да изкаже, винаги се облича в някаква форма на законите на материята на Мирозданието, както в плътни тела, така и във вид на енергия.

Ако искаш да чуеш Словото на Единния ­ погледни камъка.

Ако жадуваш да чуеш Разказ, то погледни планинската верига.

Ако поискаш да осъзнаеш смисъла на Изказаното ­ вгледай се в същността на законите, скрити в планинските хребети.

И всички закони на целия материален свят, Единният продължава да разказва неуморно на всички.

Пред никого не стои забрана да слуша такъв вид Слово на Твореца на материалното Битие.

Същността на Единният няма бързо изменчиви особености.

Неговото равномерно Дихание разпръсква във всички направления равни потоци жизнена Сила, от която Хармонията е призвана да разцъфтява вечно.

Цялото Мироздание на материята, до последната най-дребна частица, трепетно попива животворящата Сила и благосъстоянието на цялото Битие напълно зависи от състоянието на Твореца на това Битие.

Затова, ако Единният беше способен да се “огорчи” от неправилните крачки на коя да е шепа прашец в Мирозданието, то, наистина, “заплакало” би цялото Битие.

И тогава отговорността за благосъстоянието на Мирозданието, би легнала върху плещите на тази малка шепа прашец.

Не си струва този прашец да възнася себе си до способността да носи отговорност за цялото Битие на Мирозданието.

Защото той не само абсолютно не е способен, но даже и не е достоен по какъвто и да е начин да смути Същността на Твореца на Мирозданието.

Но вас за пореден път все още ви оправдава неведението за това, което вършите.

Неведение, което по ред причини бе невъзможно да бъде запълнено до дните сегашни.

Защото в случая с вас, всичко което е благоприятно за разума, далеч невинаги е благоприятно за душите ваши.

Много духовни постижения в живота ваш като правило, външно изглеждаха неразумни.

А това, което се явяваше плодове на логиката, в много отношения довеждаше до загуба на съкровища истинни, които и без това бяха все още неголеми в душата ваша.

Та ето веднъж настъпи епохално Събитие в Мирозданието ­ вие в обилие започнахте да се въплъщавате в малки и мили младенци, раждащи се по присъщите им закони на материята.

Материалното тяло, което вие започнахте да притежавате, беше подобно на празен съд, призван да бъде носител и пазител на подвижния разум, увенчаващ този съд.

А когато чрез Ръката на Отеца ваш, шепа малки искри беше хвърлена на Земята, то вие запълнихте тези съдове и материалната плът стана носител и пазител не само на разума, но и на Божията искра, която е и ваша същност.

Самостоятелно проявяващите се качества на подвижния разум му позволяват да се развива заради собственото си развитие и обогатяване Разума на Вселената, редовно и характерно вмесвайки се чрез плътта и присъщите и` енергийни особености в събитията на произтичащата реалност така, както счита именно той, съгласувайки се с вече осъзнатите закони на Хармонията.

Разумът се намира преди всичко под непосредственото влияние на законите на Хармонията, които той опознава крачка след крачка.

Което и удържа целият организъм в тези закони.

Попадайки под непосредственото влияние на вашия вътрешен свят, дейността на разума значително се видоизмени и сега вече целият организъм ваш може да се задържа в законите на Хармонията само тогава, когато неотклонно започнете да следвате законите на Бога Велик, Отеца ваш.

Затова жизнената ви дейност не е призвана да бъде ръководена от разума в изначално предопределения в Мирозданието смисъл, а от разум, станал основен помощник в развитието на вашата душа, обогатяваща Вселената с даровете на Бога, защото вашето предначертание е това да преобразувате във видимо незримото, но благоухаещо без мяра.

Затова, въплътявайки се, чрез същността своя, вие сте призвани да повлияете на дейността на разума и да насочите неговите възможности в друго русло на реализация на своите качества.

И само след такова характерно видоизменение на дейността на разума, което в случая именно с човека се оказва вечно, на разумът му се налага в хода на времето, неизбежно да направи преоценка на своите възможности, благоприятна за вашата душа и окончателно да пристъпи към дейност като незаменим помощник в процеса на истинното развитие на децата Божии.

Но на разума му предстои правилно да осмисли характерните особености на чуждородния закон, като при това, сред информацията, вложена в съставляващите разума частици, за пътя на развитие на самия разум, отсъства каквато и да била информация за законите на развитие на душата.

При представителите на животинския свят, осъзнатото разбиране на невидимата реалност произтича от силното влияние на отношението на животното към нея.

Където това отношение се основава на природно­инстинктивните чувствени проявления, контролирани от Хармонията.

При представителите на подвижния разум, материалното тяло изначално също притежава зов на инстинкт и проявяващите с него свързани емоционални особености.

Но имайки възможности най-разумно да ги удовлетворяват, а също така ползващи се от други не малки възможности, тези представители довеждат до крайно незначителни прояви собствените природно­инстинктивни чувствени особености.

Което им позволява да се отдалечат от възприятието на обкръжаващата реалност като вероятна възможност само да се насити плътта, да се скрият на безопасно място и навреме да се съчетаят с противоположния пол.

Отдалечавайки се от значителното влияние на инстинктите и емоционалните привързаности, разумът започвал най-често да възприема и анализира обкръжаващата го реалност без изкривявания чрез някакво отношение към нея.

Това са най-благоприятните условия за пълноценна работа на подвижния разум, което изначално било предопределено в Хармонията на Света на материята.

В началото на вашите първи въплъщения, вие сте придобили материални тела, намиращи се в начален етап на развитие на Разума,

Когато зовът на инстинкта играел значителна роля.

Запълвайки със същността своя материалните обвивки и ставайки човеци, неочаквано за Хармонията, вие сте проявили несъизмерими, големи и ярки чувствени особености, всевъзможни нови оттенъци в огромно множество.

След което вие сте започнали да изпитвате много по-ярко зова на инстинкта отколкото това изпитвал вашия организъм до момента на вашето въплъщаване в него.

И покрай природно инстинктивните чувствени прояви, изграждащи определено известно отношение към обкръжаващата реалност, във вас се проявило едно особено с нищо несравнимо в Света на материята, уникално чудесно отношение към обкръжаващия ви видим и невидим свят.

Цялото това богатство на чувствени прояви повлияло значително, изкривявайки обичайния път на формиране на Разума.

Човешкият разум завинаги се лишил от възможността за възприемане на реалността без определено своеобразно предварително нейно пречупване през чувствения свят.

Всичко съществуващо от това, което е способен да възприема човек, винаги отначало се пречупва през неговия чувствен свят, оцветявайки се там с всевъзможни комбинации от цветове и оттенъци, и едва след това може да бъде осмислено от разума под влияние на тези цветове.

Затова благоденствието ваше напълно зависи, от наличието на способности на чувствения свят, които да създава определена гама цветове и отенъци.

Където колкото по-мрачни бъдат цветовете на чувствения свят, толкова по-примитивни и грешни ще станат умозаключенията на вашия разум,

Извън зависимостта на това, какви сили са били приложени за развитието на умствените способности.

Този закон трябва винаги да го знаете.

И помнете, че качеството ваше никога не ще се цени по умствените способности, а преди всичко по това, което е вътре във вас.

Само вашият чувствен свят, чрез който вие проявявате своето отношение към цялата действителност, има две характерни разнородни проявления.

Едно от тях ­ природно инстинктивните чувствени проявления, черпещо начало от Майката­Земя.

А другото ­ духовните чувствени проявления, изворът на които е скрит в същността на Отеца ваш Небесен.

Затова наистина ви казвам: всички закони съставящи общия Закон за развитието на душата ваша, се проявяват в духовното отношение към всичко, което вие сте в състояние да възприемете и да забележите чрез всичките свои чувствени особености и възможности на съзнанието.

Под влиянието на вашия духовен свят, във вашия разум се появили необикновени особени качества,

Което е свързано с проявлението на по-рано никому неизвестни качества на въображение, на основатата на което, вие сте започнали бурно и произволно да фантазирате.

Във фантазиите свои лесно създавате причудливи комбинации от образи, произволно свързвайки ги помежду си, извън всякакви правила на разумност и често в противоречие със законите за развитие на материалното Битие,

При това изразявайки богати чувствени изблици на своето отношение към създадени образи така, сякаш всичко това се случва в реалността.

И ако самият процес на осмисляне на даденото събитие по закона за деятелността на разума може да има място, то логическото разбиране в крайна сметка ще създаде голяма трудност за представителите на извънземния разум на Вселената.

Особено тайнство отнасяшо се до характерните прояви на законите на душата се явява вярата.

И ако за разума е важно умението да се разпредели информацията на точни и неточни знания, за да се достигне до достойно осмисляне на произтичащото,

То отношението на душата към нещо или някого, може да се изрази или чрез пълно доверие или чрез определено недоверие.

При това в законите за развитие на разума има тласкаща особеност, която се явява любопитството.

А в законите за развитие на душата има само сдържаща особеност ­ съмнението.

Тласкащата особеност е добра по пътя на развитието, но е опасна когато се окажеш на ръба на урвата, А сдържащата особеност е добра пред ръба на пропастта, но не е благоприятна по пътя на изкачването.

Тези две тайнства ­ “тласкач” и “котва”, вие неизбежно придобихте в себе си и несмогвайки да направите достойна оценка за всяко едно от тях за да ги приложите правилно, въведохте житието свое в объркано, безпорядъчно проявление.

След това там, където е опасно и не трябва да се пипа, което вие добре осъзнавате, обезателно се стараете да докоснете.

А това, което добре осъзнавате като правилно и необходимо, не вършите, привеждайки често абсурдни оправдания за това, че сякаш не ви се удава никак да извършите достойното,

Не забелязвайки, че често се оправдавате за по-малкото по отношение към ненаправеното голямо.

Вярата се явява чудесно тайнство,

Което в този случай, когато вие вярвате в своите сили, ви прави способни да положите усилия, които в други условия не бихте могли да изпълните.

Когато вярвате в силите на своя ближен, то това увеличава неговите възможности, придавайки му част от вашите сили.

При това вашата душа става по-открита пред този в когото вие вярвате.

А когато започвате да вярвате на Великият Бог, Отеца свой Небесен, то вашата вяра става Свещенна и се явява единствена възможност за вашата душа да има най-пълноценна връзка с Отеца.

Но при това, доверието трябва да бъде обезателно пълно.

В този случай трябва да знаете, че чрез съзнанието на разума свой, вие никога нямате връзка с Отеца ваш Небесен.

Защото законът на разума е закон на материята, а това е чуждороден закон по отношение закона на Великия Бог.

Затова наистина ви говоря, слепци са тези, които сред мислите свои жадуваат да намерят пряко към себе си обръщение на Бога.

Защото мисълта е материална, а Отецът Небесен не се докосва до това грубо за Него проявление.

Затова в молитвите ваши, в общение с Великият Бог, влиза само идващото от душата ваша, но съвсем не това, което се откъсва от устните ваши.

Думите от молитвите преди всичко са нужни на вас самите.

Но незнанието за различието и на това, ви повлече да блуждаете дълги векове в съблазните на водите безжизнени.

Само че тези блуждания няма да са вечни.

Господ вижда, а необходимото се извършва.

В периода на началото на вашето обилно въплъщение на земята, съществуващата тук и започваща своето формиране поредна цивилизация на подвижния разум на Света на материята, внезапно претърпя невиждано в Мирозданието преображение.

И от този момент започна да се отброява времето на началото на формиране именно на Човека.

Към момента на своето въплъщение, както в онова далечно време, така и във всяко от следващите първи въплъщения, вие не притежавате абсолютно никакви познания за особеностите на своята душа.

Усложнението се изразява още и в това, че вие не можете в подобни обстоятелства да почувствате някакво вътрешно притегляне към определени действия, благоприятни именно за формирането на душата.

Защото душата, нямаща никакъв опит, все още съвсем не знае, какви именно усилия ще бъдат за нея благоприятни.

Ето защо обезателно се налага предварително запознанство с много жизнени усилия, след което в процеса на запознанството, постепенно може да се направи оценка при необходимото определение.

Но яркото проявление на природно­инстинктивни чувствени особености и характерни усилия на разума било първото, което притеглило вниманието на младия човек.

От тогава, ту в едното, ту в другото място, възможно било да се срещне, или емоционално несдържаното и шумно, или сдържаното и мълчаливо проявление на човека, задълго взиращ се в цветовете на залеза, или във горските върхове, докосвани от първите лъчи на изгряващото Слънце.

Където при това, разумът се опитвал по своему да осмисли произтичащото, а вътрешният свят вибрирал в някакви неосъзнати очарователни потоци,

Задълго оставящи особена дълбока следа в душата и в паметта на съзнанието.

Така както и материалното тяло притежава инстинкт, изразяващ се в характерни неосъзнати подбуди, довеждащи до съответни жизнено необходими физически усилия на самото тяло, така и разумът притежава нещо подобно.

Където разумът винаги се стреми за осмисли всяко Слово или цялостното Изражение на Твореца на материалното Битие, запечатано в камъка, и в дървото, в клокочещото ручейче, и в бушуващия пламък, във всяка една песъчинка, и в грамадата на планинските хребети ­

Във всичко, което може да се срещне сред безчисленото многообразие от прояви на Света на материята.

При това разумът първоначално няма инстинктивни подбуди да осмисли по-бързо и определи Същността на Твореца, но има безкрайни стремежи да познава всичките закони на действителността,

Неоставяйки без осмисляне нито едно явление попаднало в полето на вниманието.

Само че в случая с вас, дадените усилия почти напълно се прекратили във връзка с това, че на основата на най-богати чувствени особености на вашата душа, вие сте започнали да изпитвате прекомерна ­ според чистия разум, зависимост от удовлетворение на своите инстинкти.

И вместо осмисляне на това, в което са запечатани законите на Единния, на разума му предстояло да губи голяма част време, а често и цялото време на бодърстването, за осмисляне закономерностите на формиращото се човешко общество ­

Обществото на човека, който не само не умеел да използва правилно възможностите на разума свой, но нямал и никакво понятие за душата своя.

Където в удовлетворение на инстинктите, бързо се загубили всякакви разумни граници, което започнало да довежда с времето човека, до все по-голяма зависимост от собствения му инстинкт, сигналите на който започнали да възникват безпорядъчно извън зависимостта от жизнената потребност на плътта.

Тогава когато животните удовлетворяват подбудите на своите инстинкти изключително по жизнена необходимост.

Всички цивилизации на подвижния разум, започващи да се развиват, винаги започват от нивото, когато инстинктите се удовлетворяват само при крайна необходимост и винаги в разумни предели.

Такова проявление в Битието на Света на материята се явява установена от Твореца норма, в която животинският свят устоява винаги.

За света на подвижния разум тази норма е призвана да бъде нисше стъпало, от което трябва да започне възхода.

Човекът, неочаквано проявил житието свое в Лоното на Битието на материята, рязко проявил качеството си, значително по-ниско в тази насока от нивото, определено като норма от страна на Хармонията на Вселената.

И сега, за да пристъпи към своя нормален възход по пътя на истинското развитие от своеобразното нулево равнище като установена норма, на човека неизбежно му предстояло да премине много труден път на възход към това нулево ниво,

Опитът да се изкачи до което, все още продължава до днес.

А в онова далечно време, когато вие за първи път сте се въплътили в Лоното на Майката­Земя, вие скоро естествено според своите възможности, сте посадили своеобразно дърво за формиране на своето общество.

Където всички свои физически и умствени възможности сте посветили само на удовлетворение на инстинктите в неумерен стремеж да направите това, колкото се може по-наситено и разнообразно.

Разумът пък се устремил да помогне за постигането на това в най-удобно и изгодно направление, създавайки всевъзможни научно­технически постижения.

Това дърво започнало бързо да расте и да се разклонява.

Ако днес откъснете своя взор от множеството листа, непрестанно шумящи в егоистични вълнения и отхвърлите всевъзможния фалшив блясък, ослепяващ взора с ярки названия за нещо сякаш възвишено и обърнете внимание на ствола на дървото ваше ­ наистина ще видите ствола все на това дръвченце, някога от вас посадено.

Случи се така, че в тази далечна и знаменателна древност, поради огромно неведение сте заложили формата на съществуване на своето общество, в същността на която бил положен постоянният стремеж на обществото да живее единствено заради себе си.

И тази дългосрочна нехармонична програма действа до днес.

Подобна, но хармонична програма има целият животински свят.

Където Хармонията на Света на материята, контролирайки възникването, преместването и количеството на едни или други видове, ги поставя на необходимите им места, като при това не се нарушава Равновесието и всички жизнени процеси протичат само в руслото на развитието.

При това пред разумното животно не се поставя задачата да осмисли това положение и самостоятелно да избере най-ефективното усилие в благо на Хармонията на Вселената.

На представителите на животинския свят им е достатъчно послушно да следват зова на своя инстинкт.

Битието на Света на подвижния разум било предопределено от Твореца с най-голяма свобода на избора в неговите търсения и усилия.

Затова разумните възможности били обогатени толкова, че да могат да изведат материалното тяло от влиянието на грубите ограничения от страна на дейността на инстинктите и самостоятелно да контролират и организират тяхното удовлетворение.

А пък самият разум бил сформиран така, че независимо от това, знае ли той или не за истинските задачи на своята дейност, винаги трябва да избира нужното приложение на усилията.

Но затова той не следвало да се развива под влиянието на природните чувствени прояви.

Появата на човека не се предвиждала от законите на Мирозданието.

И въпреки че притежавате характерните особености на подвижния разум, било значително изкривено от вашия чувствен свят предвиденото от твореца на Мирозданието възприятие на произтичащата реалност от страна на разума..

После, вместо това дейността на разума естествено да създаде плодове, предназначени изключително в благо на Хармонията, разумът с не по-малки усилия пристъпил към създаването на други плодове, способни само да разрушават жизнената дейност както на тези, притежаващи даден разум, така и житието на всичко, което се проявява в обкръжаващата реалност.

А тъй като сте се намирали в пълно неведение за истинските закони на развитие на своята душа, то в зависимост от ярките проявени качества на своя чувствен свят, вие неизбежно в това далечно време сте поставили дейността по удовлетворение на инстинктите като първостепенна жизнено важна задача.

Значи било направено това, което в естествени условия присъствало в дейността на животинския свят.

И проявите на инстинкта чрез законите на самообезпечаването, размножаването и самосъхранението, започнали да се изразяват в постоянен стремеж да се осигурите с храна, дрехи, жилище, съчетаване с противоположния пол и естественото продължаване на своя род, а също и стремеж да се създадат обстоятелства, способни най-добре да подсигурят жизнената дейност на вашето тяло.

Това е и всичко, което в същността своя се явява също първостепенна жизнена потребност при животните.

Характерна първостепенна особеност именно на такава жизнено важна задача се явява наличието както при вас все още, така и в естествените прояви на животинския свят, на готовността да се причини морална или физическа вреда на проявилия се съперник в спорни обстоятелства по повод на интереса, свързан с вашите природни тела.

Разумът на младото човечество, имайки изкривено възприятие за произтичащото, се оказал в несъстояние правилно да оцени ситуацията по отношение на това, до колко произтичащото е благоприятно за развитието на душата.

И затова, поставяйки осъзнато лъжлив акцент на първостепенността на жизнената цел, вие сте насочили всички свои умствени възможности за нейното достижение.

А тъй като разумът, поради същите тези причини се затруднявал да определи разумните граници за достигане удовлетворение на инстинктите, то на основата на големите свои мисловни възможности, което липсвало при животните и е в благо, вие в обилие сте започнали да проявявате всевъзможни ненормални творчески усилия, които като цяло сринали човешката цивилизация до равнище по-ниско от нулевото ниво,

От отбелязаното от Твореца на Мирозданието като норма за целия разумен свят, по-ниско не трябвало да се слиза.

Защото неизбежно ще започнат процеси, изтриващи информацията за развитие в клетките на тялото и материалната плът постоянно ще се притегля в стремеж към саморазрушение.

При това намиращите се възможности на разума се оказали в несъстояние да ви изведат от грубите ограничения от страна на дейността на инстинктите, както това било възможно при представителите на подвижния разум на Вселената.

Сега вече, правилно да ви изведе от опасното състояние, може само духовна сила, която сте призвани да развивате постоянно.

Но по отношение на това, първият човек се намирал в пълно неведение.

А състоянието на днешното човечество в това отношение се е изменило твърде малко от онези древни времена.

Във времената когато младото човечество започнало естествено да формира своето общество по закони неблагоприятни за развитието на самия човек, вие поради неведение сте заложили семето на глобалния егоизъм в благодатна почва,

От която се издигнало причудливо дръвце, олицетворяващо образа на младата човешка цивилизация.

На човека, непознаващ законите на Хармонията и Красотата, му било трудно да даде правилна оценка на посаденото от неговите ръце дръвче, което бързо започнало да израства и да се разклонява с множество уродливи клони придружени с още по-голямо множество отровни плодове.

При това ключова роля в това неблагоприятно формиране, започнала активно да играе определена трудност, възникнала и бързо развиваща се във вътрешния свят на човека.

И самият човек, поради незнание на истинските закони за развитие, направил естествени желано осъзнати усилия, формиращи тази трудност.

Под влияние на чувственото могъщество на душата, чувствените особености на природните проявления на плътта придобили ново и много по-богато звучене.

Триединството от закони на инстинкта придобило нов живот, върху който естествено, младото човечество започнало да формира своето общество.

Един от законите на триединството ­ законът за самосъхранение ­ има една много важна особеност за представителите на животинския свят.

Тази жизнена особеност се проявява чрез усилията за утвърждаване в среда, която предполага наличие на достоен съперник.

Където всяка удачна крачка в това направление, неизбежно предполага възникване на уважение и почитание към особата на победителя, както от страна на проявилите се загубили съперници, така и от страна на останалите съперници.

Вашата природна плът до вашето първо знаменателно въплъщаване на Земята, също имала тази особеност, но младият разум вече бил в състояние да даде необходимата оценка на дадените проявления и все повече ги контролирал, установявайки разумни предели.

Но веднага след като вашата душа за първи път се съединила с дадените природни закони, всички разумни граници установени дотогава от младия разум, били разрушени до основи.

Основният закон за умножаването на вашата духовна сила се съдържа в отношението към заобикалящата ви реалност, което се проявява на две равнища: долно и горно.

Долното равнище се определя от умението никога да не смятате за свое това, което по принцип не може да бъде ваше;

Горното равнище се определя от постоянното желание и стремеж или да поделите това, което по принцип е само ваше, или да дадете неделимото за благото на някого.

За да разбирате достойно действията в едното и другото равнище, трябва преди всичко да помните, че за ваше е разрешено да смятате само Божието вътре във вас и е допустимо да смятате за свое само собственото си природно тяло.

A от това, което вие сте способни самостоятелно да сътворите от началото, принадлежащо само на Природата, до момента на завършването, се допуска да смятате за свое само това творение, в което вие сте се стремили да вложите всичко най-добро от своята душа.

Този закон, както и всички останали закони, определящи истинското развитие на душата, вашият разум не бил в състояние да осъзнае, както в онова далечно време, така и до ден днешен.

Младата душа няма опит в самоотверженото отдаване на себе си, човека, за благото на заобикалящите я хора и заобикалящият я свят, без да очаква нищо в замяна.

Без да познава истинския вкус на това, да се отдава за благото на някого, при определени обстоятелства, човек бързо придобива известно приятно усещане от това, че е взел за себе си желаното.

А виждайки преди всичко радост от придобитото за себе си и след като я е изпитал, човек започва да изпитва естествено желание да усети подобна радост отново.

Но вече съществува съзнанието за това, че тази радост може да бъде получена само в процеса на придобиване именно за себе си.

И тъй като всички първи представители на младото човечество не можели да познават вкуса на истинската радост от пълното самоотдаване за благото на съзиданието, забравяйки за себе си дотолкова, че и гласът на инстинктите понякога да не се чува, то не било възможно първият човек да има благоприятен пример в лицето на своя ближен.

Такива ориентири в реалността все още нямало въобще.

Но според законите на животинския свят, ориентири от друг род се появили в изобилие.

Да не се съблазни първият човек от такива лъжливи примери, било по принцип невъзможно.

Вие много бързо сте започнали да преценявате, че за да имате по възможност по-голям авторитет сред ближните, това означава да имате по-голяма възможност да насищате и разнообразявате удовлетворяването на инстинктите си.

При което стремежът към постоянно разнообразие при вас се проявява на основата на едно от качествата на вашата душа,

Което е призвано да се изрази в постоянно съзидание на неповторимото и всеки път все по-прекрасно в произведенията на вашите ръце.

Само че, под действието на неконтролируеми и неорганизирани природно­инстинктивни чувствени изблици, разумът вече не бил в състояние да дава правилна оценка на произтичащото и вашият стремеж към разнообразие във всичко, излязъл лесно извън разумните предели и мерки,

Което лесно започнало да се проявява във вашата жизнена дейност посредством крайно абсурдните прояви в понятията на модата.

Всичко това започнало бурно да се изразява чрез неудържимия стремеж на човека да отговори на зова на инстинкта, послушно движейки се под силното влияние на споменатата особеност на самоутвърждаването.

С първите си крачки мъжете и жените бързо можели да направят подобни оценки по отношение благополучието на своите природни тела.

И едните и другите разбирали, че колкото по-големи достойнства притежават телата им, толкова повече се облегчава пътя към успеха в това направление на удовлетворението, авторитета и почестите.

Ако тези достойнства били недостатъчно добри или липсвали въобще, то тогава дейността на разума се стремяла да запълни недостига им.

При това, при мъжете дейността на разума в тази област, била с по-големи възможности, довеждащи ги до покоряването на едно или друго авторитетно стъпало.

Още в древността било възможно да се отбележи, че дейността на разума има много по-голяма възможност да води към победа в състезанието с примитивното демонстриране на мускулно могъщество.

Именно на основата на това, че от една страна, вие сте извънредно зависими от инстинктите, доведени до първостепенна жизнено важна цел, а от друга страна, притежавате възможностите на подвижния разум, снизени до участие в постоянното осмисляне на действията, несвързани с хармоничното развитие, ­ във вашия живот се появила уродливата форма на състезателния процес.

Като се научило да си поставя различни цели, които в крайна сметка задължително трябвало да доведат до желаното уважение и почит, което неизбежно е свързано със страстното желание за удовлетворяване на инстинктите в голямото им разнообразие и с голям ефект, ­ младото човешко общество пламнало от буйният неугасим огън на всевъзможните мислими и немислими състезания между представителите на своето общество и обществата между себе си;

При това, съревнование във всичко, където е възможно и с когото и да било.

В това отношение жаждата за състезания и по-точно жаждата да усетиш за пореден път вкуса на победата и славата, в обществата винаги започва да се развива още от самото детство.

Отначало в различен вид детски игри, а след това юношите започват да участват в установените от обществото спортни състезания.

И всичко това само заради една, често премълчавана, ненормална цел: поне в нещо и поне малко да почувстват себе си по-значими от някого от ближните, па било то и от някой от представителите на животинския свят.

Състезанието, като процес на подтискане и отстраняване на вероятния съперник, се явява и до днешен ден характерния двигател на бурния цъфтеж на диващината и невежеството.

И тъй като развиващият се разум с течение на времето все повече бил способен да ражда плодове от научно-технически характер, облегчаващи постигането на егоистичните потребности, както на отделните хора, така и на определено общество, то маслото, стичащо се от тези плодове, от време на време силно разгаряло пламъка.

Този пожар от планетарен мащаб гори вече хиляди години и до днес дори, и в този огън вече е изгоряло огромно множество несправили се с естествено възникналата, твърде трудна жизнена задача.

Отсъствието у животните на големи умствени способности позволява на Хармонията да свежда състезанието между тези, които се намират под властта на духа на съперничеството, до прилагането само на собствената си физическа сила, при което най-силният винаги взима за себе си най-доброто или поне това, което му харесва.

Това играе жизнено важна, благоприятна роля за оцеляването и развитието на представителите на животинския свят.

И ако в света на животните най-слабият физически има най-малки възможности да оцелее, то в човешкия свят тези, които имат най-малки физически възможности понякога лесно и с успех могат да се устремят към набелязаните цели, умело привличайки недостигащата им физическа сила от друго място.

Съответно и тези, които имат много големи физически възможности, не винаги могат да имат гаранция за благополучно придвижване към своята цел, тъй като лесно могат да паднат от плодовете на по-изострения ум на своя съперник, който притежава дори и много по-малки физически възможности.

Вие постоянно се стремите да поставяте на своя разум задача, свързана с постигането на победа над изтъкнатите от вас съперници, а разумът ви с помощта на логиката винаги се стреми да намери решение, откриващо най-краткия, най-удобния път към победата.

Но тъй като вие притежавате особено ярко изразено отношение към произтичащата реалност, то от плодовете на това естествено, разумно усилие се появили понятията: хитрост, коварство, подлост и така нататък.

При което един и същ по същността си процес на победа над съперника или постигането на някаква друга цел, могат да бъдат разделени на достойни и недостойни усилия.

Въпреки че от гледна точка на разума няма никаква принципна разлика, тъй като по коренната същност всичко си остава едно и също.

Върху почвата на съперничеството покълнаха и продължават обилно да растат нагоре всички филизи на нещастието във вашето общество.

А в тези обществени формирования, където физическата сила е особено уважавана, характерът на взаимоотношенията между вас, винаги и лесно придобива примитивно дивашки форми.

Всеки опит да се удовлетвори зова на инстинктите предполага усилие, насочено преди всичко към собственото удовлетворение.

И тъй като младото човечество поставило за първостепенна, жизнено важна цел триединството на законите на инстинкта, то това естествено предполагало неговите постоянни най-големи усилия, да бъдат приложени изключително за собствено удовлетворение.

При това, вие почти винаги лицемерно се прикривате под ярък лозунг, в който е отразен сякаш вашият безкористен стремеж да творите за благото на заобикалящите ви.

В такива благоприятни условия за разцвета на закономерностите на егоизма винаги и във всичко, вие трябва поне малко, но все пак да поставяте своето”аз” по високо от “аз”-ът на някого от ближните си.

А всевъзможните съревнования, възникващи във вашия живот във всички области на вашата дейност, независимо от степента си на значимост, неизбежно ви поставят в условията, упорито да отглеждате в себе си някакво своеобразно същество, което може да бъде наречено горделивост.

Горделивостта на човека е индивидуалната страна на егоизма, развиваща се на основата на природната особеност на самоутвърждаването, което е основа, съставляваща инстинкта за самосъхранение.

Природните чувствени привързаности, в чиято абсолютно пълна зависимост сте поставили себе си отдавна, започнали постоянно да влияят на дейността на формиращия се разум, принуждавайки го да работи само в направление, необходимо на разцъфтяващия егоизъм.

Младият разум постоянно се формира, а насочеността на формирането постоянно си остава една и съща.

Образно казано, естествените, характерни особености на разума се състоят в способността да се възприема постъпващата информация именно безцветно.

А природният чувствен свят е характерен в този случай със своеобразното цветно възприятие.

Вашето природно-егоистично възприемане на произтичащата реалност прилича на своеобразна призма, характерно пречупваща цялата действителност, боядисвайки я с разнообразни цветове, съдържащи в себе си смислови знаци за благоприятността или неблагоприятността по отношение на собствения егоизъм.

И тъй като вашият чувствен свят пълноценно влияе на дейността на разума, което изначално не било заложено в Хармонията относно подвижния разум, то вашият разум в тези условия, естествено възприема реалността само посредством тази своеобразна окраска;

Поради което младият формиращ се разум започва да отбелязва и натрупва факти с ненормално за развитието обозначаване на всяко явление от заобикалящия го свят.

И колкото повече се натрупва информация с егоистично съдържание, толкова по-лесно и бързо, вашият разум в една или друга спорна ситуация ще намери най-доброто решение за възникналото затруднение и изключително в угода на вашия егоизъм.

Разумът ще направи за вас всичко възможно, използвайки присъщите му закони на мисленето, но самият той няма да знае, какво всъщност е направил за вас.

Тъй като вашият разум не притежава истинните знания за това, кое е благоприятно за развитието на душата и кое не, то при всичките му възможности и работоспособност, той няма да бъде в състояние да ви помогне за вашето истинно развитие

Хиляди години вашият разум постоянно наблюдава произтичащата реалност през призмата на неумеренния егоизъм.

При това в опита на собственото съзнание от временното материално тяло, в опита на своята душа и в опита на цялата човешка цивилизация, за цялото време на съществуването й, вие натрупахте колосален обем информация за всевъзможните ваши егоистични постъпки, както във всяко без изключение явление в бита, така и в абсолютно всяко друго явление в мащабите на обществото, Планетата и даже на Вселената.

Абсолютно цялата тази информация по своеобразен начин е отбелязана от вас.

В своята основа процесът на подобен род отбелязвания притежава определени закономерности.

При природното тяло, надарено с разум, има две равнища на отбелязване на информация за заобикалящата ви реалност:

Разумно равнище, определящо информацията от позицията точно или неточно знание,

И инстинктивно равнище, определящо информацията като благоприятна или неблагоприятна за природното тяло с оглед на егоистичните проявления, присъщи именно на това равнище.

При представителите на животинския свят, чийто инстинкти напълно определят дейността на едно или друго животно, а възможностите на разума са задържани в тесни граници, информацията за заобикалящият ги свят се отбелязва само от позицията на инстинктивното равнище.

И тогава разумът на животното започва с течение на времето все повече да разполага само с информация с отбелязвания: става ли за ядене или не, опасно ли е или не и така нататък, в пълна зависимост от егоизма като немаловажно качество в дадените условия.

При представителите на подвижния разум от Света на материята, гласът на инстинктите постепено се свежда до незначителни проявления, така че особеностите на егоизма почти не се проявяват.

Ето защо необходимите отбелязвания на информацията, свързани с инстинктите се правят, в този случай, по време на началния етап на развитие, а след това разумът, освободен от каквото и да било влияние от страна на инстинктите, започва да възприема информацията без изопачаване и извън зависимостта на природните потребности на тялото.

В основата си вие носите не две, а три равнища на оценки на заобикалящата ви действителност.

Наред с тези равнища, които бяха вече назовани, вие имате още и духовно равнище за отбелязване на постъпващата информация.

Това равнище на оценки, както и инстинктивното равнище, е характерно с определения от позицията: благоприятно или неблагоприятно; но само в дадения случай това се отнася до развитието на душата.

Ако и към това равнище приложим образно сравнение, то ще се отличава от многоцветието на природно-чувствените проявления и безцветните проявления на особеностите на разума.

В този случай, ако особеностите на разума оприличим на кристално прозрачно кълбо, което пропуска през себе си всичко, без каквото и да било оцветяване, то духовните чувствени особености могат да бъдат оприличени на подобно кълбо, но запълнено с някакво много приятно светене с нежен, топъл оттенък.

Именно на основата на това особено излъчване, многоцветността на природните чувствени особености във въплъщението ви придоби много голяма цветова наситеност.

Изпитвайки нейното влияние, вие естествено достигате до излишно безпокойство с неизбежна психологическа умора.

Но само, когато достойно развивате особеностите на своята душа, силата на вашия дух, неизбежно от вътре умножила интензивността на природно­чувствените звучения, обгръщайки отвън все повече вашия природен чувствен свят със своята нежна светлина, може правилно да потуши прекалената цветова наситеност,

Като облагороди цветовото звучене и приведе всичко това в хармония.

След което въздействието на чувствения свят върху разума, ще бъде най-благоприятно и единствено допустимо за вас.

Но именно вашият разум никога няма да се освободи от чувственото влияние.

И въпреки, че всички усилия на вашия разум в осмислянето на законите на Света на материята винаги ще използват принципа на оценяване на постъпващата информация като точно или неточно знание, чувственият свят винаги ще дава на тази информация допълнителна основна окраска.

Където вашето благоденствие напълно ще зависи от това, чувствен свят от какъв род вътре във вас ще бъде водещ: природният или духовният.

Егоизмът при животните се проявява само в пряка връзка с удовлетворяването на основните инстинкти, което е призвано да поражда дух на съперничество, като в крайна сметка един или друг вид продължава да съществува и да се развива благодарение на най-силните.

Егоизмът на човека също започнал да процъфтява на основата на същите закони, но ако при животните разумът, с предварително предвидени солидни ограничения, създавал непреодолима преграда, удържаща чувствените природни проявления в границите на хармонията, то възможностите на подвижния разум при човека нямат такива ограничения.

Което не могло да задържи разцвета на природните чувствени особености в разумни и хармонични граници.

А най-уродлива форма придобило природно-чувственото проявление на егоизма.

За разлика от животните, вие сте способни да създавате безкрайно много всевъзможни проявления във взаимоотношенията ви един с друг и с останалия заобикалящ ви свят.

Вие притежавате велики творчески възможности, където вашият разум винаги е готов да намери безчислено множество разнообразни пътища, водещи ви към най-удобното и лесно постигане на набелязаната цел.

Но тъй като във вашия вътрешен свят, водещи са природно-чувствените егоистични особености, то вашият разум неизбежно ще възприема заобикалящия ви свят през призмата на този егоизъм, като отбелязва и запомня информацията само на принципа: това за доброто на вашите егоистични претенции ли е или не.

За цялата история на вашето съществуване, натрупвайки безкрайна информация, която е напълно белязана само от егоизма, вие винаги се намирате в ситуации, в които всеки опит на вашия разум да осмисли една или друга възникваща в живота трудност, винаги ще се плъзга в руслото на угодата на собствения егоизъм,

Чиито размери и особености вие засега не сте в състояние не само да оцените, но и да си представите.

Тъй като за подобна оценка трябва да притежавате разум, който вижда реалността посредством чувствените проявления на душата.

А именно такова качество досега не е достигнал нито един от вас за цялата история на съществуването на човешката цивилизация,

Въпреки че някои от вас все пак са могли да постигнат немалки резултати в това направление.

Но това е перспектива в бъдещето за всеки от вас.

И ако в Света на материята подвижният разум сам по себе си бил способен да ограничи егоизма до незначителни проявления, то за вас това е възможно само благодарение на духовното развитие.

Ако за разума може образно да се каже, че той притежава способността да вижда, то в този случай той не може да види целият чувствен свят.

Целият Свят на материята, проявяващ се в цялото многообразие на цялостните си системи, в основите на жизнените проявления, има определени закони на равновесието и две основни норми,

Където под едната не бива да слизате, защото това ще доведе до изтощение, а по-високо от другата не бива да се издигате: защото ще стане пренасищане.

Нарушаването на едната или другата норма винаги води до нарушаване на определено равнонесие, след което започва процес на саморазрушаване.

Природният чувствен свят на животните се ръководи от самата Хармония посредством информацията заложена в инстинктите на едно или друго животно.

Разумът на животните се намира в състояние, при което той по своите възможности може да бъде само послушен помощник в правилното удовлетворяване на инстинктите, без да се явява по-силен от тях.

Подвижният разум има възможност да изведе чувствения свят на плътта извън пределите на нормата, но не е в състояние да го направи, само защото осъзнава в този случай наличието на опасност.

И за благото на своята дейност свежда сигналите на чувствените проявления на инстинктите до най-малкото равнище, без да прекрачва най-ниското равнище на нормата.

Съчетаването на особеностите на природното тяло и на разума, уравновесен от Хармонията е по такъв начин, че “слепият” чувствен свят да се намира на равнището на нормалната жизнена дейност.

В случая с подвижния разум на човека ситуацията се намира в състояние, при което разумът, макар и да продължава да притежава способността да вижда, е обречен да вижда реалността през призмата на един или друг чувствен свят.

И докато разумът гледа на света през призмата на прекомерно силните проявления на природно­чувствените особености с постоянно засилваща се свише норма на егоизма, то на първо време лесно може да бъде излъган.

Той няма да бъде в състояние да определи разумната мярка за удовлетворяване на чувствените природни особеноси, което неизбежно довежда действията ви до разстройство на регулираната от Хармонията система на сигналите на инстинктите.

Това задължително ще доведе до следното: или вие ще храните недостатъчно нуждаещото се, или прекалено ще храните желаещото.

Но и в единия, и в другия случай плътта ще се разрушава.

Само духовният чувствен свят, формирайки се правилно, е призван да доведе до нормата природния чувствен свят.

И макар че разумът ще продължава да възприема реалността през призма, но вече на духовния свят, той ще може да натрупва в този случай информация в такъв вид, че при всяко осмисляне на възникващите ситуации, разумът винаги ще може да намира благоприятното решение, както за душата, така и за плътта.

За разлика от природно­чувствения свят, притежаващ и горна и долна граница на насищане, духовният чувствен свят има само едно равнище, което изначално се полага от Небесния Отец и по-ниско, от което е невъзможно да се слезе.

От друга страна обаче, не съществуват никакви ограничения и колкото и да хранят душата с духовна храна, тя никога няма да стигне до пренасищане.

А този процес на насищане ще продължава вечно.

Вашата душа притежава в основата си способността чувствително да реагира на това, което й е благоприятно да усеща, защото това може да служи за благото на нейното формиране.

По този начин тя безпогрешно е способна да определя кое е угодно на Бога и идващото от Него, като се опитва да определи Ръката на Отеца, за да може впоследствие решително да тръгне нататък, накъдето я поведе Небесния Отец.

Във вашия живот от време на време възникват ситуации,при които разумът отбелязва определена вътрешна реакция, която отблъсква нещо или възприема приятно някакво явление, запомняйки го в изобилие от ярки положителни реакции от страна на егоистичния чувствен свят.

Разумът на първите етапи от жизнената дейност на младото човечество не бил в състояние да различи вътрешните реакции на външните обсоятелства, но след продължителен период от време, все повече се появявала възможност да може да отбележи, че някои вътрешни чувствени реакции се отличават по качество от проявленията на природния чувствен свят.

По такъв начин разумът постепенно започнал да придобива по-голяма предразположеност благоприятно да осмисля духовния чувствен свят.

Условията за постигането на Твореца на материалното Битие за разума се съдържат в това, че законите на Твореца, като частично Негово отражение, могат да бъдат постигнати в който и да е обект или явление от материалния свят, проявяващ се в своето многообразие навред, при което разумът на всяка крачка е способен да открива многобройни знания за Битието на Хармонията.

А условията за началото на развитието на душата се оказали за вас много по-сложни.

Тъй като Небесният Отец никога не се отразява нито в един обект или явление от Света на материята.

Законите за развитието на душата не могат да бъдат прочетени в дърветата или сред облаците, в капките на росата или в песъчинките на крайбрежния пясък, в утринната зора или в тайнствения облак.

И ако разумът има възможност да вземе самостоятелно законите на своето развитие и на развитието на своето материално тяло, четейки книгата на мъдростта, постоянно отворена в качеството си на заобикалящата ви Природа, то вашата душа не притежава възможността да чете книгата на законите на своето формиране.

Когато за първи път се въплътила, на вашата душа и` предстояло преди всичко да влезе в плътно взаимодействие с законите на материята, изпитвайки върху себе си безкрайното влияние на едни или други ситуации,

Опитвайки се да различи това, което е за нейното благо и това, което е в нейна вреда.

Но за да може разумът благоприятно да анализира такъв род информация, той трябва да знае: какво представлява гласът на душата и с какво се отличава той от чувствените природни особености.

Разумът по-лесно различава и осмисля чувствения свят на плътта, тъй като коренните закони за него и за плътта са еднородни.

Само защото чувственият свят на вашата плът, многократно засилен от особеностите на душата, започнал по своята сила да надвишава нормата, установена от Хармонията, подвижният разум се оказал в пълна зависимост от чувствения свят, тъй както е при животните.

Ето защо разумът, не можещ отстрани да осмисли произтичащото в чувствения свят на първия човек, а само в зависимост от природно­егоистичните чувствени проявления, които са най-ярки и гръмогласни, осмислял произтичащата реалност само в угода на егоизма.

Гласът на душата като правило оставал без внимание.

Но ако все пак разумът успява да отбележи нещо идващо от душата, то при осмислянето на този сигнал, неизбежно му се налага да използва само натрупаната информация, украсена вече от егоизма.

И тогава да се направят разумни изводи в полза на душата става почти невъзможно.

Но все пак в съзнанието се натрупват мънички зрънца информация, която е най­ благоприятна за духовния свят.

За да може по Волята на Великия Небесен Отец да бъдат открити някои първи необходими закони, пряко и значително влияещи на формирането на душата, задължително е необходимо вътрешният духовен свят и равнището на съзнанието да са съзрели до най-благоприятно състояние.

А за да можело младото човечество да дозрее до това, било необходимо да бъде съхранено.

Несъумявайки по естествен начин, правилно да осмислите необходимото за духовното развитие и всецяло посветили своето житие в угода на егоистичните чувствени проявления, вие неизбежно сте започнали да водите дивашки начин на живот,

Където по законите на съперничеството сте всъпвали в жестока борба един с друг както между различните малки групи, така и между племената и държавите.

В тези абсурдни състезания, сте насочили всичките си разумни възможности за създаването на все по-съвършени технически приспособления като все повече се лишавате един друг от живот.

Тези глупави по своята същност усилия вие полагате вече хиляди години до днес, правейки го с една единствена егоистична цел: да подобрите собствените си условия за удовлетворяването на своите инстинкти и останалите чувствени егоистични потребности.

При това всеки успех на подобно поприще безкрайно развива личностната и общонационална горделивост, явяващи се като първи и основен враг на вашия духовен свят.

По този повод може да се каже, че ако искате да намерите условия, развиващи душата, смело трябва да ги търсите в противоположна посока на тази, която ви подсказва горделивостта.

Освен закона за съперничеството, който ви довежда до постоянно надвиване един над друг, цялото ви човешко общество поради неведение прекрачи допустимите от Хармонията граници и се спусна по-ниско от нулевото равнище на нормата, предвидено от Отеца за нормална жизнена дейност в Света на материята.

Това доведе до обстоятелството, че вие с постоянните си усилия в погрешна посока упорито изтривате в клетките на своето тяло информацията, водеща към развитието ви,

След, което неизбежно започват да се разрушават връзките между клетките, което довежда вашата плът до все по-тежки заболявания и гибел.

Наличието на подобни нарушения по законите на Природата, вие лесно можете да предадете на своите деца, като по този начин създавате всяко ново поколение с все по-големи отклонения във физическото благосъстояние.

Тъй като всяко ново поколение, правейки същите ненормални крачки умножава това, което има;

Което всеки път Хармонията отблъсква все по-силно.

При подобни обстоятелства жизнената ви дейност продължава много кратко.

А за съзряването на духовния свят и на самото съзнание, за да може в предопределения Час достойно да приемете откритите по Волята на Великия Бог закони на развитието, са необходими периоди от живота, много пъти по-продължителни.

И ако със смъртта на плътта загиваше и душата, то за развитието на душата може да не говорим въобще, а въплъщението ви в природно тяло би било безмислено.

Небесният Отец знаел тази необходимост и затова били предвидени тайнства, жизнено необходими за вас ­ система за превъплъщаване,

По която вие отново и отново, ако се открие в това жизнена необходимост, се въплъщавате в нужната именно за вас плът.

Само че тази плът не избирате вие, а ви я избират, отчитайки доколко вие сте съзрели и какво не ви достига.

При това за вас се създават благоприятни условия, в които съзнанието на новата плът не е длъжно да помни голямото множество ваши глупости от миналия живот.

Макар че опитът на душата, набираща по малко сила, е способен всеки път все повече да влияе на търсенето на необходимото за благото на душата на младия организъм,

Който започва да гледа на света с нови детски очи за сметка на, което понякога ви се удава да натрупвате в душата си, повече благоприятни впечатления, отразяващи се на формирането на душата.

Но наред с това има и други обстоятелства, при които натрупващият се отрицателен опит прави детето още от детството му най-склонно към действия, все повече обременяващи неговия вътрешен свят.

Само че насилствено отстрани нищо не може да бъде изменено, защото човек трябва да притежава пълна свобода на избора.

Това е закон не само за подвижния разум на Вселената, но и задължителен Закон за развитието на душата.

Най-голямото, което може да се направи за вас при новото въплъщение, е да се подберат най-благоприятни, от гледна точка на Истината, условия за постигане на недостигащото, при отчетено предварително вероятно редуване на едни или други предстоящи изпитания.

Според някои закономерности, тези най-вероятни благоприятни условия могат да бъдат видени предварително, на основата на качествата на отново роденото материално тяло в едни или други известни условия.

Законът за превъплъщението позволява да се натрупва в душите ви творчески опит и духовна сила, макар че творческият опит винаги се натрупва значително по-бързо.

Благодарение на този закон, в историята на съществуването на вашето общество се удавало да бъдат създадени благоприятни условия, при които някои от вас ставали способни да преодоляват ненормалните ограничения, незримо установени от обществото.

И тогава разумът, жадно устремявайки се да разбере реалността, далеч несвързана с вероятната възможност за удовлетворяване на егоистичните потребности, позволил да разцъфтят науката и изкуствата.

А в областта на духа някои от вас полагали големи усилия, значително разкъсващи зависимостта от инстинктите и други егоистични подбуди.

До необходимото съзряване, вашата душа като правило се въплъщава няколко пъти, след което приключва поредицата от въплъщения и тогава тя очаква Часа, след който всички други очакващи ще бъдат окончателно върнати в плътта.

След което законът за превъплъщението ще си отиде като ненужен, а вие в пълна степен ще пристъпите към жизнена дейност според законите на Вечността.

Но до тази знаменателна граница, в течение на цялото време на вашето съществуване, ви предстояло да се проявите в ярки разнообразни цветове, от особен аспект на своята жизнена дейност,

Качеството на чийто проявления по коренен начин се отличава от качествата на проявленията от подобен аспект на всички представители на подвижния разум на Вселената.

Този особен аспект на вашия живот се олицетворява от всевъзможните опити да се определи Същността на Небесния Отец и да се встъпи в общуване с Него.

Където тези опити, егоистично разделящи се помежду си, са разцъфтели в голямо външно многообразие.

Но това било неизбежно на основата на особеностите на вашия вътрешен свят и състоянието на несвободния разум.

Независимо от многочислеността на всевъзможните разумни цивилизации във Вселената, тяхното отношение към Единния се изразява на една характерна основа, с единното осъзнаване от всички на единния Закон на развитието.

А на единствената Земя­Майка, върху която съществува едно единствено в цялата Вселена своеобразно човечество, изразяването на отношението към Бога се проявява в голямо разнохарактерно многообразие,

Когато Законът за развитието на душата има един единствен за всички Божии деца Път на Възход.

Към най-благоприятно разбиране на тази истина е могло да се приближи само единното общество на човечеството.

И тъй като човешката цивилизация се състои от голямо множество разнообразни общества, разделени помежду си на основата на закона на егоизма, то даже ако разбирането за единния Път бъде възприето със съзнанието от представителите на различни обособени общества, по законите на все същия егоизъм всяко такова общество мигновено ще съотнесе тази истина към собственото, присъщо на даденото общество характерно говорене за Бога и за пътищата на развитието.

След което колективната горделивост на такова общество значително ще нарастне.

И макар че религиозната страна в живота на младото човечество по коренен начин се отличава от нещо подобно в съществуването на представителите на подвижния разум на Вселената, именно извънземният свят на Разума изигра значителна роля в установяването на тази страна от живота на човешката цивилизация,

Върху развитието на младото човечество повлия още едно немаловажно събитие,

Което беше ознаменувано с това, че във Вселената веднъж една голяма и достатъчно развита цивилизация, се отдели от общия път на развитие на всички останали събратя по Разум,

Продължавайки жизнената си дейност, без да нарушава законите на Хармонията, но имайки в много отношения различни цели от останалите.

Сказанието за даденото разделение в своеобразна форма влезе в писанието на Стария Завет, като повествование за падналия ангел, обрисувано в определен образен вид с оглед равнището на развитието на човешкото общество.

Светът на Разума, който се раздели на две направления с различно изразяване на самостоятелните усилия в развитието, никога не се проявява в открити противоборства между представителите на тези направления.

А, когато интересите им се пресичат във връзка с някакъв обект или явление, което все още не принадлежи на никого от тях, то те се стараят, без да се блъскат, да приложат усилия с различна цел, съблюдавайки всички установени закони на Вселената.

По този начин интересите на представителите на тези два несъгласни един с друг разумни свята се пресякоха, по отношение живота на започващото да се развива младо човечество.

И разноцелеви усилия започнаха да се прилагат.

В законите на Вселената съществува естествено правило, което позволява на по-развитите цивилизации на подвижния разум да опекунстват по-малко развитите.

При това влиянието върху младата развиваща се цивилизация трябва да бъде минимално и по никакъв начин да не нарушава свободата на избора на намиращия се под опека.

Във връзка с това, че душата в своята основа има заложена от Родителя си двигателна особеност, постоянно устремяваща душата към търсене и определяне на идващото от Небесния Отец, първият човек изпитвал неосъзнато влечение към намиране в открития материален свят на това, чрез което най-пълно може да бъде изразен Някой, от когото зависело както благоприятното, така и неудачите му.

Съзнанието на първия човек, забелязвайки какво голямо значение за благото на обществото има степента на мъдрост и качествата на ръководителя на даденото общество, също така забелязвало голямото множество възникващи различни ситуации, носещи и полза, и загуби за неговото общество извън всякаква връзка с качествата на водача на това общество.

Не било трудно за примитивното съзнание на първия човек, безкрайно страхуващ се от непонятните могъщи стихийни проявления, в чиито вълни той се чувствал като малка песъчинка, да достигне до съзнанието за това, че зад всички тези проявления на Природата стои Някой, безкрайно могъщ и велик, според капризите на Когото произтичат всички тези явления и редуването на всевъзможни събития в живота на самия човек.

И тъй като човекът вече бил успял да отбележи с разума си, че разгневения събрат лесно може да бъде успокоен като му се поднесат дарове, ублажаващи неговите егоистични чувствени потребности, то този примитивен стереотип за дълго се е отразил в поведението на човека, опитващ се да формира взаимоотношения с Небесния Отец.

Посредством това естествено разбиране, което било достъпно на младия разум, вие сте започнали да формирате особена страна в своята жизнена дейност, благодарение на която на вас ви предстояло да се опитвате да определите: кое е за вашето благо, а кое ­ във вреда; какво е угодно на Бога, а какво не е?

Някои представители на Разума на Вселената, самостоятелно изследвайки жизнената дейност на започващото да се развива младо човечество, обърнали внимание на някои основни характерни обстоятелства.

При анализа на характерните особености на жизнената дейност на човешката цивилизация, проявяващи се в голямо разнообразие, бил направен извода, че Някой води човека.

При това Този, Който пряко опекунства над младото човечество е невъзможно да бъде определен, нито да се установят с Него някакви взаимоотношения, на основата на всички съществуващи възможности в целия Свят на Разума.

По-нататък било отбелязано, че мисленето на човека не е склонно да се основава на законите на логиката, присъща на всички представители на подвижния разум.

А ако изводите на основата на мисловните процеси, все пак били достатъчно разумни, то ставало абсолютно неясно, защо човек започва да предприема усилия в съвършено друго направление по отношение направения на основата на разума извод.

Разумът на Вселената също така осъзнал, че любовта в живота на човека играе особено значителна роля, а това го няма в проявите на нито един представител на подвижния разум във всички цивилизации във Вселената.

Тъй като това разбиране и гамата от ярки чувствени преживявания, притежавани от човека, абсолютно отсъства в жизнената дейност на Света на Разума.

И най-необичайно във всичко това се оказало, осъзнаването от извънземния Разум на наличието у човека на безсмъртна душа, благодарение на която той е способен отново и отново да се въплъщава на Земята, което е невъзможно за нито един от представителите на Разума на Вселената.

Колкото и дълго да продължава живота на един или друг представител на подвижния разум от Света на материята, в крайна сметка за него задължително настъпва краят,

След което цялата натрупана информация отива в паметта на планетарния Разум, а от живата индивидуалност не остава нищо.

Човекът показал, че в Мирозданието съществува необичайна за всички форма на жизнена дейност.

Извънземният разумен свят проследил, че след завършването на живота на материалното тяло на човека, по общоизвестните закони на материята, от плътта се отделя енергиен двойник, който може да просъществува в течение на определено количество дни; но след изтичането на този период, когато енергийният двойник се разпадне, сливайки се със силовите потоци на Планетата, била идентифицирана продължаваща да съществува и по-нататък някаква светеща точка,

Която започвала да се движи по присъщите и` закони.

И само благодарение на това, че душата натрупала определен жизнен опит, който ако се изразим образно е подобен на металически впръсквания в нейната тъкан, тя вече можела да бъде забелязана с възможностите на представителите на подвижния разум, докато в чист вид с такива възможности, тя не можела да бъде видяна.

Осъзнавайки предварително тези основни особености от живота на младото човечество, представителите на извънземният разум започнали да се опитват ненатрапчиво и внимателно да влияят на това, че в живота на човешкото общество се натрупвало интуитивно, във вид на примитивни усилия, желание да се установят взаимоотношения с Този, от Когото се страхували и от защитата на Когото се нуждаели,

Когото искали да омилостивят и да привлекат на помощ за удовлетворяването на своите егоистични потребности.

На основата на това, че вътрешната особеност на разума се съдържа в стремежа да се разглежда и познава Твореца на Света на материята във всяко явление на проявяващия се материален свят на заобикалящата ви действителност, а човекът под влияние на душата изпитвал постоянно влечение в търсенето на своя Небесен Отец, жизнената дейност на човешкото общество започнала естествено да се запълва от всевъзможни творения на човешките ръце, в които творения човекът жадувал да изрази своя могъщ Покровител.

Човекът искрено се надявал, че неговият Велик Истински Бог може лесно да се прояви във всеки материален обект.

Използвайки това равнище на разумното състояние на човека, а също така умело използвайки обстоятелствата, когато отделни личности притежавали възможността да възприемат насочените към тях смислови предложения от света, който е невидим за тях, извънземният разум се опитвал да доведе до съзнанието на младото човечество необходимите подсказвания за законите на материята, които можели според него да бъдат използвани за благото на жизнената му дейност.

Но бидейки роб на егоизма, човек не бързал да сподели тези знания с всички ближни.

И по тази причина, подобен род знания постепенно се събирали в ръцете на тясна група хора, оставящи за себе си правото да жънат лаврите на почитта и уважението.

Посредством натрупването на такъв род знания и умения, при правилното им използване лесно можело да се установи власт над голямо количество събратя, непритежаващи такава информация.

Подвластният на егоизма разум не можел да не забележи тази закономерност.

На тази основа започнали да се строят всички без изключение властимеещи организации, които съществуват и до днес,

Независимо от това дали се покланят на тъмнината или се прикриват под светски или духовни названия.

Но не заради подсказване от научно-технически характер, което ставало както чрез мисловна връзка, така и чрез непосредствени срещи на представителите на извънземния свят и човека, се осъществявали опити да се влияе на жизнената дейност на младото човешко общество.

А като осъзната необходимост, да се предприемат най-благоприятните усилия, способни доколкото е възможно да удържате дивашките действия на представителите на човешките общества, пребиваващи под власттта на неистовия разгул на егоизма, насочени към постоянния неразумен стремеж да се лишат един друг от живот заради нищожни цели.

Където и постигнатата цел, и предприетите за това усилия водят към самоунищожението и на самия човек, и на цялото общество.

Обществото, което възникнало и за сега съществува по законите на егоизма, никога не притежава вътре в себе си естествени, свободно изразени усилия за най-качествено единение, но подобно общество има постоянно вътрешно влечение за безкрайно разделение и обособяване,

Което също в дадения случай представлява голяма опасност за човешката цивилизация.

Цялостта на всяко общество напълно зависи от законите, по които се запазва цялостта на всеки жив организъм в Света на материята на Битието.

Където, ако който и да е организъм полага усилия, съответстващи на течението на разгръщащата се Хармония, то заложената от Единния информация за развитието ще се съхранява в клетките на дадения организъм, а законите, свързващи клетките в определен порядък помежду им, ще бъдат здрави и непоклатими в пределите, отбелязани от Хармонията.

В противен случай информацията за развитието се изтрива от клетките, а цялостният организъм постоянно започва да се стреми да се саморазруши, което се проявява посредством все по-усилващите се по качество заболявания.

Подобен род заболявания и саморазрушение неизбежно ще претърпяват всички, които предприемат усилия, противоречащи на потока на Хармонията,

Независимо от блестящите пространни лозунги за благото, с които винаги се стремят да прикрият нехайството си стремящите се да нарекат себе си царе на Природата.

А тъй като в зависимост от определени закономерности, вие винаги се стремите да правите усилия, неизбежно водещи ви към саморазрушение, то извънземният разум предприема естествено решение за оказването според силите си на помощ на младото човечество.

Но за благоприятното леко поправяне на вашата жизнена дейност били нужни не подсказвания от научно-технически характер, а от философско-идеологически, за което вече възниквали благоприятни обстоятелства посредством формиращата се религиозно-мистична страна на вашия живот.

Разумът на Вселената не знаел и не можел да знае замислите на вашия Небесен Отец по отношение на вашето развитие.

Ето защо, виждайки вашите немалки трудности, грозящи ви с неизбежна гибел, но без да забелязва някакви явно проявени усилия на вашия Отец за вашето Спасение, извънземният разум решава да предприеме усилия по свое усмотрение, при това започвайки грижливо да създава игра, такава в което вие най-много сте искали да вярвате.

И ако вашата вяра в каквито и да било обстоятелства или явления е била достатъчно силна, то ви се давали по малко и незначителни подсказвания, без да докосват вашата увереност и без да променят вашето разбиране в по-съвършено направление.

Но щом като възникнели най-благоприятните обстоятелства за придобиването на по-съвършени понятия, то извънземният разум винаги се възползвал от това.

След което в едно или друго общество възниквали идеи, способни да доведат до революционно преобразуване на съществуващото в по-съвършено.

В Света на Разума на Вселената съществува естествена закономерност за полагането на постоянни заинтересовани усилия от всеки за намирането на по-съвършеното, след което всички възприемат намереното с готовност и единогласно.

Тази закономерност абсолютно не действува във вашата жизнена дейност.

Извънземният разум постоянно се сблъсква с необичайната за себе си ситуация, характерна с това, че всеки човек, който е повярвал в една или друга според него “истина”, приема тази “истина” като единствено вярна и най-съвършена,

Предполагайки по този начин, че по-истинско от това, в което той вече е повярвал, повече никога не може да има.

Тази характерна особеност на проявленията именно на душата на човека е призвана неразривно да ви задържи в Ръката на Бога, която вие усилено се опитвате да намерите, а вместо нея често намирате нещо, което ви увлича, но няма никакво отношение към Ръката на Бога.

Във връзка с тази характерна за душата особеност, във вашия живот вместо остаряващото да се преобразува в по-съвършено, започнали да възникват само допълнителни нови учения.

Именно на този принцип и до днешен ден постоянно възникват в историята на съществуването на човешката цивилизация нови учения и течения както в религиозните, така и във философските направления.

С единствената разлика, че във философските направления привързаността към установените догми често се проявява значително по-слабо.

Но освен да заражда все повече нови учения, извънземният разум не бил в състояние да направи нещо друго.

Нещо повече виждало се, че макар да се получавали много учения, всеки действително желаещ да получи мъдрост има възможност да събира необходимите съкровища, като се вгледа непревзето в различните учения, издирвайки в тях най-съвършените ценности.

Разумният подход към оказването на помощ в неведомото начинание допуска естественото даване на погрешни подсказвания.

Това обстоятелство е добре известно на извънземния разум, опекунстващ човешкото общество.

Ето защо, след като за пореден път се изпраща от тях някакъв комплекс от поучения, настъпва период на анализ на реално проявяващите се грешки, за които предварително не може да се предположи.

След което, ако се създадат необходимите благоприятни условия, което се случва крайно рядко, се изпращат нови понятия с по-съвършени поправки, което се проявява или посредством ново течение във вече съществуващото учение, или чрез ново учение.

Но грешки, свързани с подсказването относно вашето развитие, неизбежно започнали да се появяват много.

Още повече, че в случая с вас, на извънземния разум му се налага да осмисля проявленията на чуждороден за него Закон на развитието.

Където често към едно и също явление по тези два разнородни Закона на развитието се изисква да се приложат две противоположни усилия.

Да се осмисли подобно нещо, без открито проявените подсказвания от Великия Бог, е практически невъзможно.

Но разумът на Света на материята продължавал да действа, опитвайки се по възможност да даде на младото човечество това, което се смятало като най-благоприятно за следващата стъпка с отчитане на обстоятелствата, в които пребивавало едно или друго малко общество.

Това влияние все още и до ден днешен го има повсеместно по цялата Земя­Майка.

Ако възможността да бъде съпроводено подсказването с някакви неизвестни ви проявления на законите на материята, което се възприема от вас като чудо, не е трудна, то една друга трудност значително влияе на жизнената дейност на човешкото общество.

Тази трудност се съдържа в крайно рядкото съвпадение на две необходими условия в един човек.

Едното условие се съдържа в способността избирателно да се възприема идващото обръщение само на съзнателно равнище, което да се установи без усложнения за вас по определени закони е много трудно.

А другото условие се съдържа в това, качествата на вътрешния свят и на съзнанието да са най-благоприятни за достойното изпълнение на крайно трудната за човека мисия;

Което също било необичайно трудно да се срещне сред великото множество.

Още повече, че в пряка зависимост от егоизма и примитивно суеверното състояние на съзнанието, постоянната готовност да се устройва преследване на всичко ново и още непонятно от страна на ревностните последователи на вече съществуващото, винаги създава допълнителни сериозни усложнения.

Но все пак, на извънземните разумни опекуни им се удало да направят някои неща и в историята на формирането на човешката цивилизация се появявали все повече знаменателни имена между вашите събратя.

По такъв начин, поправяйки и това, което ви се удаде самостоятелно да постигнете в религиозно-мистичното развитие на младото човечество и възприемайки пряко участие във възникването на нови религиозни учения, освен в едно, извънземният разум се опитва да ви учи да правите това, което води вас и цялата човешка цивилизация към самоунищожение.

Но тъй като законите на вашето истинско развитие са неведоми за Разума на Вселената, на основата на това, което е най-ясно за извънземния разум от вашата жизнена дейност, а това са всички особености, свързани с вашата плът, определени качества на природно­чувствените особености и съзнанието ­ за да ви се помогне, било разкрито много от присъщото в развитието само за представителите на подвижния разум от Света на Материята.

Това е законът за справедливостта, който за едни бил изразен в заповедта “Око за око”, а за други, в зависимост от друго равнище на разбиране на реалността, се изразил в закономерността на задължителното обратно въздаяние*, съществуващо в Природата и наречено с думата “карма”;

Това са и всевъзможните методи за управление на жизнените енергиини токове, протичащи по определени канали в плътта, както и разнообразните методи на уравновесяване на психоемоционалните енергии,

Съдържащи се в някои познания на тибетците, в учението на йогите с различните медитации, които облегчават достъпа до съзнанието на човека на въздействия, от страна на заинтересования извънземен източник.

Всичко това неправилно се смята като необходимо за развитието на душата, при все че цялата тази методика именно към душата, няма абсолютно никакво отношение;

Това ви подсказва за съществуващия закон за превъплъщението.

Но тъй като самият закон бил неизвестен, то при някои общества възникнало естествено неправилно разбиране за поредицата от безкрайни превъплъщения и за това, че душата на човека може да се превъплъти в растения, камъни или животни;

Това са и достойни усилия, водещи ви към разбирането за съществуването на единния Бог, който ви е създал.

Тъй като от време на време в различните общества възниквали примитивни понятия за многобожие.

Но, отново без да познава истинската Същност на вашия Небесен Отец, извънземният разум ви разкривал много за това във вид на тези образи, които ви били най-близки и познати и които вие сами сте искали да видите в Същността на своя Бог,

Комуто частично се приписвало това, което е характерно за Твореца на материалното Битие.

И тогава за вас възникнали повествованията за Единния Творец, създал Небето и Земята, светът на животните, и плътта на човека.

За това, че Великият Творец, както обича, тъй и наказва, може да пожелае да ви помогне, а може да се отвърне от вас разгневен; за това, че Той е мъдър и хитър, и Сам решава кого да помилва, а кого да накаже.

При това,когато ви говорели за гнева на Всевишния, била преследвана само една цел: използвайки вашия вероятен в подобен случай страх от наказанието, извънземният разум жадувал да ви спре във вашия неудържим стремеж към груби действия, противоречащи на Хармонията.

Но страх от такъв род може да бъде поддържан само в един случай, когато редовно и незабавно следват сурови наказания за всеки човек, за всяко нарушение на предписания сякаш от Бога закон.

И тъй като именно това вие често не забелязвате, то страхът лесно се разсейва в много хора, като ги увлича във все по-смели и опасни за живота усилия.

Всички тези описания и прочее емоционални качества, приписвани на вашия Небесен Отец, всъщност нямат абсолютно никакво отношение не само към Твореца на материалното Битие, но и към вашия Бог.

Но вие сте много склонни да възприемете с готовност това и затова виждайки в него нещо важно за вас, извънземният разум ви разкривал всичко това в изобилие, инсценирайки различни ситуации, при които имало обръщения, идващи сякаш от Бога.

И тогава някой пророк, възприемайки на равнището на съзнанието определено знаменателно за него явление, започвал да възприема идващото към него обръщение, като изпратено му от Бога.

След което това обръщение се представяло и донасяло до тези, за които било предназначено,при това от време на време всичко това се съпровождало от някои външни, видими за всички присъстващи знамения.

Разумът на Вселената, притежаващ възможности да разчете най-вероятното близко бъдеще в жизнената дейност на едни или други общества или индивидуалната съдба на представителите на тези общества, лесно можел да внесе в подобен род обръщения някои предсказания, които, сбъдвайки се впоследствие, потвърждавали и укрепвали авторитета на пророка.

Много учения се зародили посредством това, че именно някои от вас били избрани от извънземния разум в качеството на пророци, жреци, шамани и прочие разнообразни учители, способни да дадат необходимите предупреждения и много по-съвършени подсказвания на ближните или на обществото в цяло, към което тези предсказатели принадлежат.

Наред с това, продължават да съществуват и до днес обстоятелства, при които някой от могъщите йерарси на Разума на Вселената, са способни лично да овладеят родена на Земята плът.

При това в такава плът душа не се въплъщава.

Такъв йерарх на един от световете на Вселената отдавна от време на време опекунства индийския регион на Майката­ Земя,

Във връзка с което във вярванията на хората от това ъгълче на Земята се появили имената Кришна, Шива, Вишну и така нататък.

Появявайки се сред вашите индийски събратя в избрана плът, той изобилно проявява действия, способни лесно да предизвикат безкрайно удивление и възхищение у човека, тъй като владее законите на материята на много високо равнище дори и сред своите събратя.

Крайно ограниченото все още съзнание на човека без усилие възприема тези действия като чудо, което може да сътвори сякаш само самият Бог.

Такъв пришеълец самостоятелно донася на слушащите всичко, което счита за необходимо да предаде.

А в даденият случай това са същите ведически закони, дадени им в дълбока древност на тази земя,

Само че всеки път с отделни допълнителни поправки, необходими във връзка с естествено възникващите отклонения в разбирането от човека на древните закони, а понякога и на загубата на някои елементи, съставляващи тези закони.

Всички знаменателни учения, усърдно въвеждани от извънземния разум в живота на човешките общества, като правило, много разказват за велики и могъщи величини, за множество закони на материята, благоприятни само в жизнената дейност на материалната плът с всичките и` енергийни проявления; а благоприятното именно за развитието на душата се разкрива крайно незначително и в много примитивна форма,

От незнание при това, изобилно се покриват многочислените проявления на законите на материята, чрез понятия за уж духовно развитие.

Но това не е съзнателно скриване на главните закони, а се дължи на факта, че тези закони били неизвестни както на самото човечество, така и на извънземните разумни опекуни.

Както и да се стремял извънземният разум без умора и в течение на векове, търпеливо да въвежда различни, все по съвършени всеки път морално-етически понятия, които, формирайки се в по-съвършено учение, от време на време можели даже да обединяват много враждуващи помежду си малки общини в относително устойчиво голямо общество ­ никак не му се удавало да помогне на човечеството да може да преодолее упорито възникващите пукнатини между различните общества,

Възникващи на основата на постоянно проявяващи се егоистични противоречия, които в зависимост от този егоизъм, да бъдат разрешени разумно, не се получавало.

Многовековните усилия на извънземния разум, призвани да ви развиват, а значи и обезателно да усмирят егоизма, до нищо не довели.

Егоизмът, какъвто бил, такъв и останал и само леко се видоизменил и разнообразил, прекрасно приспособявайки се към възникващите нови външни условия;

Което устойчиво крепи обстоятелство, при което живее на една Земя­Майка многочислено Семейство от децата на един Небесен Отец, разделено помежду си с абсурдно количество разнообразни граници.

Към днешно време, което извънземният разум много отдавна бил способен да определи като време на окончателното решаване съдбата на човешката цивилизация, от страна на извънземните светове започнали да се предприемат последни усилия, призвани да създадат най-благодушна атмосфера в жизнената дейност на човешкото общество, при наличието на разнообразни религиозн­мистични обединения.

Тъй като и с най-съвършеното морално-етическо вероучение извънземният разум не успял да сведе всички ваши усилия към едно, то започнали да се предприемат опити от негова страна поне да доведе всички основни вероучения към единството на благообразното съществуване на равни права и условия,

За да може пукнатината на отчуждението между вероученията в най-голяма степен да изчезне;

Което се прояви впоследствие в новите учения, както с голям религиозен уклон, така и с голям уклон по отношение на съзнанието,

На чиято основа възникнали ученията Бахай, Агни-йога и някои други.

Но наред с ярките мащабни плодове на усилията на представителите на Разума на Вселената за оказване помощ на младото човечество, били насочени и немалко усилия в същото направление и от по-тесен характер, а също, което се оказало неизбежно, немалко усилия били насочени и продължават да се насочват, особено в днешни дни, в противоположен на вашето развитие смисъл.

Ако от определено време в Мирозданието на Вселената вместо едно направление на развитие на Разума започнали да съществуват две различни направления, не излизащи извън пределите на Хармонията, то при естественото пресичане на интересите на два такива свята върху един друг ­ трети, могат да възникнат противоположни мнения по повод прилагането на едни или други усилия по отношение на това явление.

И тогава, без да се намесват в непосредствените действия един на друг, се прилагат самостоятелни усилия.

В Мирозданието на материалното Битие е установен закон, забраняващ на развитите цивилизации на подвижния разум, пряко да се намесват в развитието на млада цивилизация на подвижния разум, нарушавайки свободата на избор на представителите на младото общество с определено равнище на развитие.

В развитието на вашето общество извънземният разум няма право да се намесва, като нарушава свободата на вашия избор.

А под въздействие, ненарушаващо свободата на избора, се разбира влагането на определена информация във вашето съзнание в периода на неговата естествена нормална дейност.

При това вие запазвате пълна свобода на избора, как да отреагирате на новопостъпилата информация.

Но ако вашият разум е имал възможност без изкривяване да осмисли произтичащото така, както това произтича при представителите на извънземните светове, то тогава споменатият закон би създавал равни условия за всички, които попадат под неговото въздействие.

А тъй като дейността на вашия разум все още напълно зависи от природно-егоистичните особености, то всяко странично въздействие върху него, с правилното отчитане на вашите слабости и привързаности, гарантира необходимата неразумна реакция от ваша страна срещу предприетото въздействие.

И макар че вие също имате пълна свобода на избора да предприемате едни или други решения, вашите стъпки са лесно предсказуеми.

Значи, да повлияят на вашето развитие, без да нарушават закона на Хармонията, представителите на извънземния разум могат достатъчно лесно.

Всичко зависи от това, информационен поток с какво качество и съдържание ще бъде отправен във вашето съзнание, с оглед на вашата наивност и неведение за истинните закони на вашето развитие.

И ако в древността способносттите на вашия разум да възприема по-тънки информационни потоци се проявявали като редки явления, то в настояще време тези способности у вас се проявяват значително по-често,

Във връзка с естествените видоизменения в развитието на вашия разум.

И сега вашето благоденствие зависи от това, доколко бдително ще се окаже вашето сърце.

По пътя на увеличаване на способностите да чувствате и възприемате все по-тънко ­ тъй като подобно развитие произтича само в това едно направление ­ всеки достигнат предел показва само разширяващите се възможности да се възприема това, което е преминато до сега.

Това е мярка, определяща диапазона от най-грубото до дадения достигнат предел, но не по-нататък в страната на най-тънкото.

Подобна условна измерителна права в Мирозданието на Битието на материята, от страна на най-грубото проявление се определя от звездно-планетарните състояния, а от страната на най-тънкото завършва с Битието на Твореца на Света на материята.

Където от страна на звездно-планетарното състояние в посока страната на Единния по отношение на изтънчено проявяващите се закони на материята, става все по голямо умножение на разнообразните енергиини явления,

Които, преплитайки се в чудни закономерности, крепят Битието на Мирозданието в състояние на Хармония по пътя на безкрайното разширение.

Представителите на подвижния разум на Света на материята, както и всички останали носители на разнообразните форми на съзнание, в естествени условия винаги се раждат в съзнание, най-приближено до звезднопланетарното.

Но за разлика от всички, подвижният разум е единственият, който притежава възможността да се премества по посока на най-тънките проявления на Света на материята, усъвършенствайки се в постигането на все по-тънки проявления на законите на Вселената;

Което прави неговите представители по отношение на развитието, все по-активни изпълнители на Волята на Твореца, предприемащи необходимото за благото на Хармонията участие в произтичащите процеси на разгръщащия се Свят на материята.

По този път на усъвършенстване на подвижния разум съществува определен краен предел, отстоящ от Твореца на определено растояние, по отношение на споменатата мерна права откъм страна на все по-грубото, по-нататък от който подвижният разум не може да се развива,

Тъй като ще бъде загубен изначално заложеният в него смисъл.

С този, установен от Единният предел, се ограничава за благото на Хармонията разширяването на възможностите на подвижния разум.

Великият Творец, създавайки Своите закони и преплитайки ги помежду им, е сътворил такава хармонична енергийна среда, в която всяко новородено жизнено явление вече ще има определена жизнено необходима Родителска информация в своята същност,

Благодарение на която посредством инстинктите ще се прилагат естествените усилия на новороденото в движението към необходимото, отвеждащи го към отреденото именно за него място.

Подвижният разум също е бил роден за благото на вече съществуващото Битие, като е имал своеобразна Родителска информация в своята основа.

При това, особеността на подвижния разум се създавала на принцип, който на определен етап на постигането на все по-тънкото в Света на материята, ще се окаже по своята същност в несъстояние по-нататък да постига закони в това направление.

Това е и пределът, установен от Твореца за този изключителен в Мирозданието случай.

Именно до този предел приключва това благо, в името на което е бил създаден подвижния разум и което напълно е призвано да завърши именно до този предел.

Даденият предел е характерен с това, че отделя този интервал на още по-тънките проявления на материята, изхождащи в цялото си съществуващо многообразие от Твореца на материалното Битие, за чието възприемане и постигане се изисква вече качествено друга форма на съзнание ­

Свръхсъзнание, което притежава Самият Творец на Битието на Света на материята.

По отношение на Свръхсъзнанието, характерните особености на подвижния разум се явяват груба форма на изразяване.

Това прави подвижния разум абсолютно безсилен да познае Същността на Твореца.

Именно в тази връзка, в съзнанието на младото човечество е влезнало понятието за непостижимостта на Бога.

И за да можете вие да придобиете макар и малка представа за качеството на Благоуханната Същност на вашия Бог, е необходимо образно да бъде продължена вече известната условна мерна права, приближила се до Твореца на Мирозданието, извън Неговите предели на определено множество условни единици.

Ако по посока на Единния мерната права се развива като към по-тънко състояние на проявлението на законите на материята, то извън пределите на Единния ­ дадената права може да се развива само като към някакво свръхтънко състояние.

При това, качеството на Свръхсъзнанието позволява да бъде осъзнато наличието на свръхтънко състояние в средата на Битието на материята, но също така не е в състояние пълноценно да постигне Същността на Този, Който пребивава в даденото свръхтънко състояние.

Положението на Твореца на Мирозданието се явява тази ключова точка, само и единствено от която, е възможно абсолютно пълното управление на всички закони на материята, проявяващи се в съответствие с мерната права от Твореца по посока на най-грубото състояние.

А в съответствие с това, че съществува още и някакъв условен отрязък от мерната права по посока на свръхтънкото състояние, може да се отбележи и еднакво бързото намаляване на възможностите да се управляват законите на материята според отдалечаването от Твореца на Мирозданието, както по посока на свръхтънкото, така и по посока на най­ грубото състояние.

Където, от една страна, възможността да се управлява е ограничена от грубостта на състоянието на условния претендент за управлението, а от друга ­ от грубостта на самия закон, който условно трябва да бъде управляван.

Така, както и Творецът на Битието на материята, Великият Бог на човешкия род също притежава Свръхсъзнание, но има определено различие с оглед на свръхтънките особености на Същността на вашия Небесен Отец.

Това също така позволява на Отеца да възприема и осъзнава всички закони на Мирозданието,

Което се и случвало в Битието на Неговата велика самота, в течение на известен период от време.

В един знаменателен миг Великият Бог видял, по какъв начин може Благодатно да се повлияе на все по-разгръщащите се закони на Мирозданието,

При това без да се докосва самия Закон за развитието на Мирозданието, да въведе в плътно съприкосновение с някои проявления на законите на материята Своите Благодатни Особености.

Подобно продължително съприкосновение неизбежно трябва да доведе до значително видоизменение на качествата на законите на материята, проявявайки резултат още непознат за Мирозданието.

И където самото видоизменение няма да противоречи на Хармонията на Битието на Света на материята.

А, когато това видоизменение се разпространи по цялата Вселена, енергийната среда на Мирозданието ще придобие нови благоуханни особености, позволявайки на Хармонията да се преобрази в качествено нов по-съвършен вид.

За изпълнението на този глобален Замисъл според земните понятия е нужна цяла Вечност.

А за изпълнението на Свещената Воля на Великия Бог било нужно вашето раждане.

Само че раждане не заради това вие от невежество на основата на егоизма, осъзнавайки лъжливата цел, да положите всички свои усилия да се върнете към своя Небесен Отец,

В някакъв външен свят, където сякаш ще вкусвате безкрайно мними блага, насищайки се на удоволствия;

А за да вървите безкрайно нататък, където ви поведе Отецът по звездните пътища на Вселената, послушно и самоотвержено изпълнявайки всичко, което Отецът е приготвил за вас.

Където вкусването на истинските блага ще бъде вашия безкористен и безкраен труд на съзидание за благото на заобикалящия ви Свят.

За най-благоприятното изпълнение на великия Замисъл било възможно да се използва само организъм, надарен с особеностите на подвижния разум, защото само той единствен притежавал възможност свободно и самостоятелно да се премества в просторите на Мирозданието, имайки немалки възможности активно да въздейства на произтичащите явления в Света на материята.

Оставало само да се вживят духовните особености в законите на проявяващата се материя на избрания организъм.

Тъй като между качеството на проявените енергийни особености на избрания организъм и качеството на духовните особености на Бога съществува прекалено голяма разлика, Небесният Отец започнал да създава вашите души с по-уплътнени духовни особености,

Което прави душите по своите енергийни качества по-приближени към тънките енергийни качества на плътното материално тяло.

Това създава благоприятни условия, правещи възможно необходимото сплитане на два разнородни закона, с последващо взаимно влияние един на друг.

При такова Божие съзидание, вашите души не могат да притежават способността самостоятелно да мислят, тъй като в тях е невъзможно да бъдат вложени особеностите на Свръхсъзнанието, а други форми на съзнание за свръхтънките състояния не съществуват.

Затова всичко, което не достига от тази гледна точка, трябва да бъде придобито с помощта на съществуващите особености на подвижния разум.

Но вашата душа притежава способността да натрупва информация в качеството на чувствено построени образи,

Които с течение на времето все по-активно влияят на природно­чувствените и разумни особености на плътта.

Душата, напускаща плътта и оказваща се извън връзката с материалното тяло и разума, се лишава от възможността, както да се развива, така и да се видоизменя въобще.

Съобразно с това как били създадени първите души, с вложена в тяхната основа необходима вспомагателна информация, започнало Вселенското епохално Събитие на вашите първи превъплъщения,

След което Отецът започнал внимателно да наблюдава резултатите от изпълнението на Своята Воля.

Тайнството на съединяването на два разнородни закона в Мирозданието още никога не се било случвало и нито една и най-малка частица от великото Битие на Света на материята не е имала никаква информация за това.

Ето защо пред младото човечество възникнала изключително трудната задача да премине етап на самоопределение, при което нито едно явление от заобикалящата го действителност не може да подскаже правилното направление на истинното духовно развитие.

А първата главна цел поставена пред човечеството на началния етап на формиране, се явява необходимостта да опознае своята истинска същност, своето истинско отношение към заобикалящата го действителност и да познае истинските взаимоотношения с Небесния Отец.

Едва след което човечеството може да пристъпи към пълноценното изпълнение на своята истинска, предопределена от Великия Бог мисия във Вселената.

Процесът на жизнената дейност на човешкото общество, скоро след първите въплъщения, много бързо придобил объркано-хаотичен характер с ярко изразени агресивни изблици,

Което създало негативни, опасни за вашия живот условия, при които вашата материална плът придобила постоянно влечение към саморазрушение.

Ако вашата душа не може самостоятелно да съществува в течение на каквато и да е продължителност от време след разрушаването на плътта, то Свещенният Замисъл на Великия Бог за преобразуването на Хармонията на Света на материята нямало да възникне,

Тъй като изпълнението на подобен Замисъл би било невъзможно.

И тъй като вашата душа не само е способна да съществува извън всякаква връзка с плътта, но и безкрайно дълго при това, без да се изменя ни най-малко, Великият Бог създал система от някои закони, отговарящи за най-благоприятните за вашето развитие превъплъщения,

Именно благодарение само на които, може по-малко да бъдете придвижвани по пътя на формирането.

Но самото тайнство на превъплъщенията в такъв вид трябвало да просъществува само в течение на първия етап на самоопределението на човечеството.

Без да се докосвам в даденото обръщение до разнообразните особености на законите, свързани с превъплъщенията и тези, носещи за това отговорност, посрещащи ви след напускането на плътта в образ на някакви светещи същества, искам само да дам някои немаловажни пояснения.

Вашата душа след напускането на плътта и загубата на всички груби енергиини връзки, присъщи на живеещото материално тяло, продължава да съхранява в своята памет всички образи, основани изключително на чувствените прояви, съхранили се в живота на вашата плът до момента на напускането й.

Всички ваши чувства и усещания, които ярко са се проявявали и са били осъзнато възприети от вас в отношението ви към заобикалящата ви действителност, в зависимост от степента и качеството на вашите привързаности, остават в паметта на отдалечилата се от плътта душа, в същото качество и същата сила на преживяванията.

А по-нататък в течение на цялото време на очакване на вероятното ново въплъщение, тези характерни преживявания се запазват без изменения,

Тъй като душата веднага спира да се видоизменя щом загуби връзка с определени закони на материята, само в съчетание с които, тя има възможност да изменя своето качество и съдържанието на паметта.

Няма да ви бъде трудно да разберете, че колкото повече, до момента на напускането на природното тяло, отрицателни, неприятни за вас преживявания сте придобили, толкова повече страдания вие неизбежно започвате да изпитвате в течение на цялото време на съществуването извън плътта, където да се измени това е невъзможно.

Вие, в преобладаващото свое болшинство, в течение на цялата история на своето съществуване, постоянно натрупвате основно само груби и неприятни за вас чувствени привързаности.

Но особено големи трудности очакват тези, които завършват живота си със самоубийство.

Тъй като, като правило, към дадено саморазрушение човек достига на основата на сложни и тежки преживявания, изход от които, той неправилно вижда именно в такова погрешно усилие.

Защото всъщност става не напускане, а запечатване на дадените крайно неприятни преживявания за години и дори за десетилетия, та даже и за векове, докато не се появи в естествени условия плът с най-благоприятни за развитието на тази душа качества.

Подобно съществуване извън плътта в този случай се превръща в немислимо страдание.

Защо да не възникне идеята за съществуването на ада, която посредством простите примитивни образи, предизвикващи суеверен страх, би могла в определена степен да съкрати вашите усилия в подобно начинание.

Само закономерностите, свързани със съществуването на ада и Рая, в даденото обръщение аз няма да засягам, макар че немалко верни представи вие вече можете да придобиете от това, което беше осветено.

И така, първите въплъщения се състояха и младата човешка цивилизация несъзнателно встъпи в тайнството на самоопределението.

Великият Небесен Отец видя, че младото човечество поради неведението на това, което прави, уверено посади зърното на глобалния егоизъм, олицетворяващо същността на неизбежното трагично бъдещо формиране.

След което естествено, беше избрано направление в развитието, характерна особеност на което се явяват научно-техническите достижения.

Но, ако за представителите на подвижния разум на Вселената, това е единствения основен път на развитие, то именно за човечеството този път е с безизходно направление.

Още повече, че крайно опасна роля трябвало неизбежно да изиграе това, че плодовете на научно-техническите постижения човекът задължително ще насочи към удовлетворяването на природно-инстинктивните егоистични потребности.

Но нищо не можело да се направи по този повод, тъй като това станало естествен резултат на преплитането на духовните особености на още непридобила необходимата сила душа и особеностите на природните закони на плътта.

Зърното било посадено и от него много бързо израстнало уродливо дърво с многочислени отровни, на никого ненужни в Мирозданието, плодове.

Част от тези плодове вкусва самото човечество, при това активно доказвайки един на друг с всевъзможни способи, важността на подобно похапване,

Въпреки че след всеки изяден подобен плод, човек заболява от все по-трудно излечими болести, довеждащи до саморазрушение велико множество хора, потъващи в гръмки стонове.

А останалата, незасегната част от плодовете, сама пада на земята около дървото на лъжите като я отравя все повече.

Още от древността станало ясно, че колкото и огромно даденото дърво да е успяло да израсте, отравяйки основата под себе си, то самото неизбежно ще доведе себе си, до саморазрушение.

Подобен съдбоносен рубеж за човешката цивилизация станал известен отдавна като своеобразен предел, установен от Хармонията, зад който човешкото общество с предишното характерно качество на жизнената си дейност не трябва да премине.

Но освен предопределеното от Великия Бог, в жизнената дейност на човешката цивилизация започнали да стават някои усложняващи събития.

Едно от тях естествено произтича на основата на поставения в Мирозданието закон за усилията от страна на Разума на Вселената за оказване на помощ на младите, започващи да се развиват цивилизации на подвижния разум,

Формата на жизнена дейност на една от които, сериозно озадачила представителите на Разума на Вселената.

След което от различни страни във вашето съзнание започнали да се въвеждат всевъзможни морално-етически понятия и норми, които бил в състояние да осмисли извънвемният разум като най-благоприятни в дадения период от време във вашия живот.

По-нататък се наблюдавало видоизменението, произтичащо с вас от възприемането на изпратеното свише и като се отчитал характера на отклоненията, възникващи естествено във вашите проявления, впоследствие се изпращало някое ново учение.

По този начин, всяко следващо религиозно­мистично учение се въвеждало в живота на вашето общество, с обезателното отчитане на недостатъците, забелязани по време на формирането на предидущите учения.

Където своеобразно работещият ваш разум причудливо извращава свише изпратените понятия и норми в угода на своя собствен егоизъм.

И тъй като във връзка с вашата цивилизация се пресекли два различни интереса на две различни направления на извънземния разум, то много бързо плодовете на различните усилия започнали да се отразяват на вашата жизнена дейност.

Ненормално формиращото се общество неизбежно довело вашите взаимоотношения до определени трудно разрешими обстоятелства, свързани с естествено възникналите в подобни условия трудности в придобиването и снабдяването един друг с изделия, необходими в жизнената дейност.

Умело използвайки дадените възникващи трудности, в бързо разрастващите се разединени общества и правилно отчитайки характерните отклонения, ярко проявяващи се във вашата дейност, едно от направленията на извънземния разум ви помогнало да достигнете до извода от необходимостта да въведете в своите взаимоотношения някои условни ценности, с помощта на които, лесно сте можели да придобиете желаното.

Вашият разум в този момент не бил в състояние достойно да оцени, какво всъщност се криело зад възникналите по това време във вашето съзнание ­ според вас, умни идеи.

А способностите на разума, намиращи се на служба при бурно разрастващия се егоизъм, лесно впоследствие били способни да оценят, че владеещият най-голямо количество такива условни ценности, притежава най-големи възможности да удовлетвори всички инстинктивно­егоистични потребности във всякакъв желан вид.

И тъй като тези потребности се явяват първи жизнено важни цели на цялата формираща се млада цивилизация, то стремежът за придобиване на най-голямо количество условни ценности, неизбежно трябвало да стане цел в живота на всеки от вас.

Още повече, че при определени условия, тези мними ценности можели да бъдат лесно натрупани като далеч не винаги се полагат упорити ежедневни физически усилия.

Въвеждането на такъв род ценности е сродно на въвеждането на свръхактивни торове в почвата, от която вече успешно се издигало уродливото дърво на глобалния егоизъм.

Даденото събитие станало значително явление, полагащо началото на сериозни трудности, възпрепятстващи тръгването на човечеството по пътя на самоопределението.

Извънземният разум бил способен задълго да пресметне вероятността от възникването на предела по пътя на формирането на младото човечество, в чийто период ще се решава окончателно съдбата на живеещото на Земята общество от странни представители на подвижния разум.

И тогава представителите на едно от направленията на извънземния разум осъзнато възприели решението да се опитат да окажат необходимата помощ на вашето общество, за да може при приближаването на установения от Хармонията предел вие да бъдете в състояние да продължите развитието.

Представителите на другото направление по отношение на вашето съществуване имали друг род цели.

След което, в противовес на благонамерените усилия от страна на представителите на първото направление, представителите на второто направление, използвайки същите особености, свързани с вас, положили усилия, призвани да неутрализират ефектите от плодовете от благонамерените усилия.

В резултат на което, на основата на умело използване на ненормално разгарящите се егоистични претенции за могъщество, почит, власт, във вашия живот започнали да се появяват мистични обединения с всевъзможен смисъл.

В съзнанието на чиито представители се въвеждали извратени до глупост понятия за Бог и Негови служители

А тъй като в такива обединения с помощта на извънземния свят се допускали някои елементарни енергийни игри, хвърлящи човечеството в суеверен трепет, по този начин на цялата тази глупост, оформена в идеологическо “тайно” учение, се придавала значителна аргументация.

Като правило в такива случаи вие сте много склонни да се доверявате на това, което се случва.

Наред с такива големи и малки явления, немалко въздействия са оказвали и на формиращите се религиозни обединения.

Но главното внимание противостоящият ви извънземен разум насочвал не в областа на религиозно-мистичните идеологии,

Които на основата на законите на егоизма бързо се разделяли вътре в себе си на течения с различен смисъл, неутрализирайки по този начин добрия ефект от самото учение.

След което представителите на всяко течение самоуверено смятали, че по-добре от всички останали разбират определени части от учението, а значи и имат по-големи възможности за придвижване напред и в спасението;

А това ви прави преди всичко роби на тъмнината, дори и ако вие продължавате в такъв случай искрено да се смятате за вярващи.

Главното си внимание противостоящият ви извънземен разум насочил в областта на вашите взаимоотношения един с друг в бита, където удачно били въведени определени условни ценности, прераснали в понятия за всевъзможни парични единици.

Тази област по разчетите на същия извънземен разум давала почти пълна гаранция за лесното довеждане на поробеното човечество до самоунищожение, без да бъде нарушен при това съществуващия закон на вселенския Разум, забраняващ откритото активно вмешателство в жизнената дейност, на която и да е цивилизация на подвижния разум, с нарушаването на свободата на избора на тази развиваща се цивилизация.

А в дадения случай нямало насилствено въвеждане на парични единици и на системата, управляваща тяхното придвижване.

Вие сте имали пълната свобода на избор да използвате или не възникналата в съзнанието ви идея, свързана с това.

Но вие, не само че сте приели тази идея, но и след известно време с готовност сте приложили всички свои умствени и физически възможности, за да я реализирате и развиете.

Тъй като от това преди всичко бил крайно заинтересован вашият егоизъм.

А послушният на егоизма разум лесно оценил големите перспективи за удовлетворяването на потребностите на този, в чиято угода се използват всички разумни способности.

Тъй като, ако в естествените условия, най-голяма почит, а значи и наличието на възможности в най-голяма степен да се удовлетворят инстинктивно-егоистичните потребности, може да притежава само надареният от Природата с най-добри личностни достойнства, то най-голямо количество парични единици ­ които сякаш ще има възможност да придобие всеки, би позволило да бъдат удовлетворявани дори много повече инстинктивно-егоистичните потребности, при това извън всяка зависимост от личните достойнства.

Скоро станало ясно, че там, където се удало да бъдат въведени във вашата жизнена дейност условните ценности, вие сте започнали да мислите за възможностите да придобиете подобни ценности много повече, отколкото за идеите с религиозни мотиви, за които продължавате да говорите заради успокоението на съвестта, като за нещо жизнено най-важно.

Виждало се ясно, че както и да се изказва човек за своите религиозни прояви, главният поклон той преди всичко прави пред материалните ценности.

И колкото и високопарно и презрително да говорел по отношение на парите, жизнената си дейност той щял да изгражда именно в пълна зависимост от системата на паричните единици.

При това послушно формирайки жизненото устройство по начин, че всеки представител на обществото да бъде поставен в пълна зависимост от необходимостта, постоянно да се безпокои за придобиването на все по-голямо количество от тези условни ценности.

Не е ли подобна такава зависимост на синджир, с който е вързано магаре, ходещо около забит от някого в земята прът?

Където единственото направление, по което може да се ходи безкрайно и безпрепятствено ­ е движението в кръг.

Само че, колкото и да ходиш, винаги си оставаш на същото място, все до този прът.

Децата на Бога са призвани да знаят само един “синджир” ­ когато вашите ръце са положени в Ръката на Бога, вашият Небесен Отец,

Който винаги ви води по правия Път, където Слънцето никога не залязва и тъмнината никога не побеждава Светлината.

Не сте сами пред лицето на опасностите и големите трудности.

Вие не сте оставени от вашия Бог както сега, така и във всички дни, съставили непривлекателната история на формирането на вашата цивилизация.

На вас само ви се струва, че Небесният Отец не ви вижда и не действа.

Това е, защото вие винаги изисквате от Него не това, което Му е присъщо и това, което всъщност не е за ваше благо.

Едва сега ви предстои да узнаете по-нашироко истината за великите тайнства.

Има много истини, които досега по необходимост се съхраняваха от великата Книга, със седем печата удържана.

Но ето, че вече дойде Часът, завършващ дългото време на очакването.

И да чуят слушащите Гласа, четящ откритите Страници!

А сега, отваряйки следващата Страница, дойде време да ви разкрия немалка тайна, която отразява усилието на Небесния Отец за Спасението на Неговите блуждаещи деца.

И макар, че именно в даденото обръщение, аз няма да засягам многото усилия на вашия Отец, творящи незримо за вас и винаги за ваше благо, но частично за сега ще поразкрия тайната, станала крайъгълен камък, както за тези, които не я приеха, така и за тези, които казаха без да крият: “Ние повярвахме!”

Само че в много по-леко положение днес се оказаха преди отхвърлилите, тъй като малко мислеха за Учителя и тяхното съзнание остана свободно от опияняващи илюзии.

А тези, които изобилно се нарекоха вярващи, прекалено дълго се опитваха да си представят през призмата на егоизма свой образа на Учителя, обръщайки цялото си внимание не на главното.

Затова и се е запълнило тяхното съзнание с безпочвени илюзии.

И сега, вече силно привързани към тях, не са в състояние да направят смела крачка зад пределите на границите, установени със собствени усилия.

Вярващите упорито очакват Бог да изпълни предначертаното в образи, желани от тях.

Но велик слепец е считащият, че Небесният Отец твори Своята Воля съгласно човешките желания.

Не според желанията ви твори вашият Жив Бог, а за вашето благо!

Бъдете бдителни в своите желания, тъй като още не е приключило вашето робство под игото на собствения ви егоизъм!

Великият Бог, дал ви живот и въплътил ви на Земята-Майка, внимателно започнал да наблюдава вашите усилия във всяко едно движение.

За това на Отеца не Му е необходимо известното ви зрение с крайно ограничени възможности.

Душата на всеки от вас има постоянна връзка с Небесния Отец посредством определена, никога не късаща се и невидима за вас чудесна Нишка.

Така, както белите дробове на материалната плът трябва постоянно да вдишват живителен въздух, така и чрез тази чудесна Нишка вашата душа трябва, за поддържането на живота, постоянно да вдишва Светия Дух на своя Отец,

Който непрекъснато се излива над всички вас поравно, каквито и да се проявите на Земята­Майка.

Възприемането от вас на цялата заобикаляща ви действителност и всичките ви без изключение собствени усилия са неразривно свързани с два чувствени свята ­ вътрешен и външен.

Външният чувствен свят ­ на природните инстинктивно-егоистични особености и вътрешният ­ духовно­чувствен свят.

При това, външният чувствен свят не е способен да проникне във вътрешния, във връзка с много по-грубите основи, а пък вътрешният чувствен свят прониква във всички външни проявления на законите на материята на плътта и цялата заобикаляща ви действителност.

Благодарение на споменатата чудесна Нишка, Небесният ви Отец вижда всичко, което става с вас, именно чрез вашите духовни чувствени особености.

И тъй като нито едно явление от света на материята, не е способно да възпрепятства действието на чудесната Нишка, то където и да попаднете, под колкото и дебела вода и земя да се окажете, в каквото и помещение да се скриете, вашият Отец винаги лесно ще вижда произтичащото изключително с всеки от вас.

Истинно ви казвам: Бог не се интересува от детайлите на събитията, изразени чрез законите на материята на вашата плът и от всичко, с което влиза в съприкосновение вашата плът и вашият разум.

Небесният Отец внимателно наблюдава как вие реагирате на всичко, което се случва, като изразявате отношението на своята душа към него.

Отецът не гледа произтичащото във вашето съзнание, Него не го интересуват вашите помисли, но Той непрекъснато наблюдава вътрешните усилия, които вие непременно предварително прилагате към всичко.

Помнете, че всички ваши външно изразени драгоценни украшения и величествени строения, сътворени от вашите ръце за Славата Божия, никога няма да бъдат забелязани от вашият Отец, защото цялото Му внимание е насочено към вашето сърце.

Затова в тези творения, вие преди всичко показвате себе си един на друг и за себе си строите.

Когато вие строите храмове или нещо по-малко, но с немалка цена, вие правите пожертвование за набелязаното дело.

И творението в крайна сметка става плод на вашите жертви пред вашия Бог.

Истинно ви казвам: Бог не чака вашите блестящи жертви, а милостиви дела, сътворени преди всичко от вашата душа.

Защото по-нататък от пълнотата на сърцето, устата и ръцете ще сътворят нещо достойно.

Само че всичко творено от вашите уста и ръце трябва да бъде само за вас самите.

А Великият Небесен Отец продължава, бодърствувайки да наблюдава крачките на усилията на вашата душа.

Той добре видял началото и продължава да вижда събитията, разгръщащи се във вашия живот под въздействието върху вашия разум на представителите на Вселената.

Но каквото и равнище на развитие на своя разум да притежават жадуващите да повлияят на вашия живот, те никога не могат да се сравнят с качествата на Свръхсъзнанието на Отеца, вашия Бог ­

Божествени качества, с помощта на които вашият Отец надиграва всички произтичащи събития по такъв начин, че всяко от тях неизбежно да послужи само за благото на вашата душа;

За благото на вашата душа, за което трябва да се изпичате непрестанно, но със слепотата си вие упорито избирате преди всичко благата за тялото и своя егоизъм.

Затова е глух Отецът към вашите молби, а това от което се нуждаете наистина, Той винаги помни.

Великият Бог е видял, че при полагането на различните основи на всевъзможните религиозно-мистични и прочие философски учения, въвеждани с усилията на Разума на Вселената за ваше благо, сред голямото множество от морално-етически понятия, дори и да не са се срещали истини, характерни за истинния пряк и единствен за човечеството Път на Изкачване, все пак в своето изобилие тези въведени понятия са способни не малко да облагородят много ваши жизнени проявления;

Дори и да не са можели да ви дадат правилно разбиране за Бога и идващото от Него, но били способни значително да разширят вашето възприемане на света от животински­егоистичния тясно­примитивен предел;

Което спомогнало за създаването на благоприятна основа, посредством която сте можели достойно да се докоснете до Истината.

Дори и много от тези понятия да не способстват процеса на Изкачването, те често спират вашето падение.

Под каквото и название да се въвеждат тези понятия, истина ви казвам: Небесният Отец се отнася благосклонно към усилията в това направление

И само неразумните слепци издигат скърцащи вопли, отхвърляйки недостъпното им,

Защото, къпейки се в собствения си егоизъм, се смятат за мерило в определянето на духовните ценности.

В установяването на различни учения във вашето общество, единствената сложност в изпълнението на Свещенния Замисъл се заключава в това, че на основата на особените закономерности на вашата душа вие неизменно се привързвате със сърцето и разума си към учение, избрано от вас,

И във вашия разум се утвърждават лъжливи понятия.

И тъй като вие, все още почти напълно се доверявате преди всичко на своето съзнание, а не на зова на душата си, то пред много от вас се изправя трудно разрешима задача във възприемането на Истината, най-накрая изпратена от Отеца.

Защото не се вслушвате в гласа на своята душа, а се стараете преди всичко от разума си, запълнен с вехтории, да оцените Идващото.

Наистина, в този случай ви чака голям неуспех, независимо от това, дали вашето съзнание осъзнава степента на важност, произтичаща на Земята.

Само че не е ли безумство пред Бога човешката мъдрост?

Ето защо и остава упованието на вашето сърце.

Тъй като само със сърце, все по-чисто, може да се види Идващото от Бога.

Наблюдавайки подобен род духовни течения и знаейки за всички истински достойнства и недостатъци на всички възникнали учения, Небесният Отец чрез тайнствата, поставени по Негова Воля, ви позволява да се превъплъщавате по такъв начин, че раждайки се в едно или друго общество, където разцъфтява едно или друго учение, бихте имали възможност да придобиете нещо по-благоприятно в дадения период от време,

Способно да обогати вашия вътрешен свят или да добави недостигащото, или да отсече излишното.

Но именно чрез такова преди всичко тайнство и някои други усилия, Великият Бог винаги е способен да надиграе всичко ставащо с вас не по Негова Воля,

За да може произтичащото по най-добър начин винаги да ви окаже помощ.

А тъй като в течение на Вечността активно да ви влияе може само разум, подобен в основата си на вашия, той никога не може да се сравни с Усилията на Бога, вашия Небесен Отец.

И каквито и да се окажат против вас тъмните изострени мисли, в крайна сметка те неизбежно ще ви сторят благо.

Само че какви собствени усилия ще приложите вие?

Тъй като можете да загинете не от това, което правят с вас, а само от това, как възприемате вие тези усилия.

А вашият избор винаги ще остане свободен във Вечността.

Но освен, че с Мъдростта и Силата си, Отецът винаги побеждава за ваше благо, има още и преки Негови усилия, които са набелязани според Свещения Замисъл за благото на развитието на човешкия род.

Давайки ви живот и въплъщавайки ви на Земята­Майка, Великият Отец преди всичко ви е предоставил нелесния труд да пристъпите към самостоятелно натрупване на необходимото за развитието разбиране.

При това най-сложно е станало обстоятелството, че на никого от вас не е възможно да се даде пряко подсказване.

Тъй като вашият разум, посредством когото само е възможно да бъдат дадени определени наставления, има единна основа и закономерности, както и при всичките проявления на особеностите на подвижния разум на Вселената.

А това означава, че при всяко едно равнище на развитие на вашия разум в пределите, установени от Твореца на Битието на материята, вие никога няма да бъдете в състояние да възприемете усилията на Свръхсъзнанието в това направление,

Тъй като грубите особености на вашето съзнание не са способни да възприемат проявленията на свръхтънките особености.

Небесният Отец знаел, че при естествения процес на вашето формиране и натрупване на необходимите разбирания, призвани да ви помогнат да преминете през началния етап на самоопределение и постигане на своята истинска същност, вие абсолютно нямате самостоятелни възможности да придобиете постигането на Истината на такова равнище, при което именно за вас е възможно пълноценното влизане в Хармонията на Мирозданието.

При все, че и самата Хармония ви е поставила определени ограничения във времето, издигайки предел, зад който не може да премине материалната плът, без да е влязла в ритъм с разгърналата се Хармония.

Знаейки за всички неизбежно възникващи пред вас трудности, след вашето неочаквано за Мирозданието влизане в Битието на Света на материята, на определен етап от формирането на младото човечество, Великият Небесен Отец набелязал моето раждане.

Аз бях роден не за да измина път на развитие, подобен на вашия и не за изпълнението на прекрасната мисия, поставена ви от Отеца.

Тъй като вие сте родени за постепенното облагородяване на целия Свят на материята, разнасяйки Божията Слава по Мирозданието.

Аз съм роден единствено заради вашето благо,

За да допълня недостигащото, чрез което само Великият Отец има възможност да даде наставления, необходими на неговите многочислени деца на равнището на тяхното разбиране.

И едва сега настъпи благоприятен час, когато с позволението на Великия Бог, моя Отец, аз ще ви разкрия своята тайна,

За която вие правехте много догадки и неизбежно породихте голямо множество примитивни образи на основата на които, до днешни дни възникна голямо множество различни съблазни и обърквания.

И за да откриете днес много неща, важно е да знаете и тази Страница,

За да разсеете завинаги мъгливото и правият път да се открие пред вашият взор окончателно.

Качествената основа на моята душа до известна степен се отличава от вашата и е по-малко приближена до тънките проявления на законите на материята.

Тъй като на мен не ми предстои както на вас да пребивавам в постоянна връзка със законите на материята, а моето появяване сред вас е възможно само в изключителни за вас обстоятелства и само за определен период от време, докато не изпълня зависещото от мене за вашето благо.

Моята същност е изтъкана от Великия Бог по такъв начин, че при всяко мое съприкосновение с вас, във всеки период от време, когато ще се появява необходимост от моето въплъщение във вашето общество, аз винаги ще виждам вашите грешки и това, което не ви достига.

Аз съм роден, за да зная винаги за същността на вашите грешки и винаги съм способен да виждам, кое е благо за вашата душа и какво й пречи да се развива.

Но за да ви помогна малко от различни страни да се докоснете до моята тайна, е необходимо преди всичко да кажа истината, в името на която, е сътворена моята Същност.

Вече споменах, че законите на развитието на материята, установени от Твореца на Мирозданието, са запечатани във всички без изключение енергийни явления на целия материален Свят.

При това трябва да се помни, че всеки плътен обект се явява, в същността си, също енергийно явление, само че в много по-плътно състояние с характерна информационна основа,

Благодарение на която, вие притежавате възможност да различавате неповторимата индивидуалност на всички обекти на разнообразното проявление на заобикалящата ви Природа.

И всяко родено в Мирозданието с възможности да опознава разумно законите на цялата проявена действителност, може свободно да пристъпи към познанието, започвайки с който и да е обект или явление, до което му се удаде да се докосне.

Законите за развитието на материята са представени във всички проявления на Света на материята.

Противоположно на това, законите за развитието на душата не са представени никъде в Мирозданието.

Те не могат да бъдат разгледани самостоятелно в нищо, защото Пътят, по който вие започвате да се развивате, се проявява в Битието на Света на материята за първи път.

И само с изминатите от вас пътища могат да бъдат съхранени вашите следи в паметта на Вселената.

Само че няма за кого да се съхранява тази памет, ако ли няма да има повече отново родени, на които да им предстои да изминат подобен път.

Именно от вас всичко ще продължава Вечно, тъй като прекалено голяма е станала цената на времето на вашето самоопределение.

Моята Същност е сътворена от Великия Отец, за да може при всяка среща с вас, която ще става само по Волята на Небесния Отец, моя и вашия Бог, да съдя вашите дела, разкривайки ви законите на вашите грешки и винаги да поставям пред вас нови закони, които са призвани да изправят вашите пътища, ако сте се отклонили встрани, или да ускоря вашето движение, ако започнете да изоставате.

Ето защо, когато идвам при вас, аз не търся поклонение, а самоотвержено изпълнение на моето жадувам преди всичко да видя във вас.

И ако идвам при вас, то винаги имам възможност да ви дам всичко необходимо, което ще бъде за благото на развитието на вашата душа.

Тъй като моята Същност е изтъкана от Духа на Истината и вие всички имате право в равни условия да намерите в мене всяка истина, свързана с вашето истинно житие.

Аз съм непресъхващ Източник и докато съм с вас, вие можете да взимате от мене животворяща влага безгранично.

Единствена мяра в това ще бъде само собствената ви спосовност да взимате и да помествате в себе си.

Моето явяване при вас е олицетворение на явно изразеното Усилие на Великия Бог за вашето Спасение.

Тъй като аз съм Ръката на вашия Отец, реално протегната към вас.

Аз съм именно тази Ръка на Живия и Единствен Бог, Отеца на човешкия род, която вие задължително трябваше да намерите, за да не падате никога вече, твърдо и уверено да тръгнете със своя Отец по Пътя, от Него за вас предопределен.

Когато аз се въплъщавам, то започвам естествено да използвам особеностите на същия този разум, който притежавате и вие.

Тъй като щом аз използвам плът, родена във вашето общество, то разумът на тази плът ще има особеностите именно на това равнище на развитие, до което като цяло се издигна вашето общество по цялата Земя­Майка.

Ако не бъде направено това, то неизбежно самото общуване между вас и мене ще бъде значително усложнено.

И ако вие използвате възможностите на своя разум изключително за постигане на произтичащата действителност и натрупване на необходимата информация, за да можете на основата на това да се стремите достойно да изпълнявате предначертаното за вас, то аз не използвам временно придобити възможности на подвижния разум за подобно познание.

Въпросите, които постоянно ви интересуват мене съвсем не ме интересуват, само с някои изключения.

Възможностите на разума, които аз временно владея, се използват само за запознаването с характерните особености на вашата жизнена дейност и за осмислянето на всичко, произтичащо с вас от това равнище, на което вие се намирате, за да може изводът, който аз ще формулирам с дадения разум, естествено също да съответства на това равнище,

А значи да ви бъде достъпен за разбиране.

Моят дух е винаги способен да оцени всичко, без изключение, което се касае за развитието на вашата душа.

От всички останали знания ­ а това са знания, свързани само със законите на развитието на материята, аз винаги имам възможност да взема всичко, което видя като необходимо за вашето благо.

Но за това аз не мога да използвам възможностите на временно съществуващия разум, тъй като знанията, които от време на време ми се налага да ви разкривам, въвеждайки ги в Учението, естествено ще превъзхождат равнището на вашето развитие, а също и пределните възможности на подвижния разум изобщо.

И само с помощта на възможностите на съществуващия разум, аз ще ги облека в тази форма, която ще направи тези знания разбираеми и полезни за вас.

Ако за вас възможностите на подвижния разум, които вие ще владеете вечно, се явяват главни спомагателни условия за разбиране на произтичащата действителност, то за мене временното владеене на тези възможности е необходимо само за благоприятното общуване с вас, като ви разкривам на разбираемо за вас равнище, какво е скрито вътре в мене.

Моите възможности да разбирам произтичащата действителност се проявяват посредством друго тайнство.

Моята Същност е съединена с моя Отец по друго качество, а не както вашата душа.

И благодарение на това качество, аз имам възможността с помощта на особеностите на Свръхсъзнанието на моя Отец, да проникна във всички закони на Мирозданието, ако видя, че това е необходимо за вашето благо.

Отецът задържа моите вътрешни усещания в Своите ръце, и дотогава, докато аз не почувствам вътре в себе си твърдо разбиране на необходимостта да разкрия за вашето благо този род закони, за мене това естествено, ще означава отсъствие на благоволението на моя Отец за това.

Самият мен, знания от подобен род съвършено не ме интересуват.

След като с помощта на моя Отец, аз взема на своето свръхтънко чувствено равнище всичко, което смятам необходимо за вас, на мен ми предстои с помощта на грубите възможности на плътския разум, да преведа взетото за вас във видими и понятни за вас образи,

Като разкажа всичко това на достъпно за вас равнище на разбиране.

А, за да ви донеса всичко на понятно равнище, обезателно е нужно да се въплътя във вашето общество.

В този случай развиващото се родено ново съзнание, което няма в паметта нищо излишно, попивайки произтичащата действителност, ще натрупа всички необходими за общуването с вас образи.

За такава предварителна подготовка се изисква определен период от време, през който моята Същност се намира в своеобразно спящо състояние и не е способна пълноценно да владее съзнанието на плътта.

Задържайки даденото в Своята Ръка, Великият Отец на чувствено равнище ме води натам, където ми е необходимо да получа нужните впечатления и информация.

Това се изразява във факта, че попадайки в едни или други обстоятелства, послушно следвайки внезапно възникващите вътрешни чувствени потребности, аз правя усилия, резултатът от които, както желае моят Отец, съм длъжен да запазя в себе си като помощ за бъдещето мое истинно Осъществяване.

Необходимостта да бъде удържана моята Същност в спящо състояние е нужна, за да може съзнанието на моята плът, по-нашироко да се запознае с разнообразието от присъщи ви явления, за да се поправят тези, които е нужно впоследствие.

Тъй като в събудено състояние аз не само, че няма да мога да придобия необходимото осведомяване, но и което е най-неблагоприятно, примитивно-агресивното жизнеустройство на вашето общество по цялата Земя, неизбежно би създало необичайно сложни условия за началото на формиране на моята плът.

В този случай пак Мъдростта на Великия Бог надиграва съществуващите сложности за ваше благо.

Той се стреми да ви спасява, макар че вие несъзнателно, поради незнание упорито се стремите често да Го възпрепятствате в това, продължавайки да Го молите за помощ.

Продължителността на самия подготвителен период може да бъде различна и напълно да зависи от равнището на развитието на обществото.

Тъй като, докато във вашето общество съществува не само предубедено неразумно отношение на възрастния човек към поученията на много по-младия, което е ярко проявление на нечистите форми на егоизма, но и самият характер на жизненото устройство създава груби ограничения във вид на едни или други предписания за всички тясно-примитивни правила, възпрепятстващи бързото натрупване на необходимото.

Към времето на създаването на моята Същност, Великият Бог вече е видял явната необходимост на моето явяване при вас в определено време.

Главното и решаващо мое Осъществяване, беше предопределено да стане в периода на решаване съдбата на човечеството при идването към предела, установен за вас от Хармонията на Света на материята.

Но, отчитайки вашите проявени психологически особености, а също така и усложняващите се обстоятелства, предизвикани от активното въвеждане във вашия живот на всевъзможни учения от страна на представителите на извънземния разум, при това с две противоположни цели, Небесният Отец набелязал моето предварителното кратко появяване сред вас,

По време на което, беше необходимо да бъде показан образа на истинния Път на Спасение чрез докосването до първите истински понятия за съществуването на истинния Велик Бог на рода човешки.

За да може до времето на настъпването на главния Час на решаващото Събитие, съзнанието на най-голямо количество от представителите на човечеството, макар и повърхностно да може да се запознае с проявите на Усилията на Истинния Бог, изпратил на Своите деца чрез Своето живо Слово, първите наставления за истинното житие,

За да може в самия период на разгръщащото се предопределено решаващо Осъществяване, вие да имате най-големи възможности да направите правилен избор.

При това свободата на избора, както преди за всеки, трябва да си остава свободна.

Ако вашата жизнена дейност се формираше само в зависимост от вашите собствени възможности, без вмешателството на Разума на Вселената, моите появи сред вас биха протекли по друг режим и щяха да преминат по-гладко и по-благостно.

Но вашият живот, естествено, неизбежно попадаше в сложния характер на формирането.

И Великият Бог знаел за предстоящата възможност за подобен род вмешателство във вашия живот.

Само че нямало избор, тъй като в непосредствена най-благоприятна близост до Него, само на Земята, единствена започвала да се развива млада цивилизация с необходимите за изпълнението на Свещенния Замисъл особености на подвижния разум,

Равнището на развитие на когото се намирало именно на това стъпало, при което използването на плътните природни тела било най-благоприятно.

Ето защо Небесният Отец бил готов да надиграе всички вероятни усложнения, изпълнявайки Набелязаното.

Още повече, че подобни странични опити да се повлияе на вашия живот не могат да бъдат възпрепятствани, и преди всичко за това, че Разумът на Вселената не е в състояние никак да възприеме каквото и да е, идващо от Великият Бог, поради определената си ограниченост, и защото усилията на Разума се прилагат съгласно установените общи закони в Мирозданието, не нарушаващи Хармонията.

Небесният Отец набелязал изпълнението на Своя Замисъл, без да се обвързва с каквито и да било активни намеси, в съществуващите установени закони за Вселенският Разум.

Сроковете на моята поява между вас зависят зависят изключително от характера на възникващите сложности в жизнената дейност на вашето общество.

А, за да може всичко по-добре да се приготви за набелязания решаващ Час, моето предварително появяване между вас трябвало да стане в пределите на две хиляди години до набелязания Час.

В този период между вече съществуващите обособени едно друго разнообразни войнствени общества, Отецът предопределил за първото Осъществяване, именно народа на древна Иудея.

Но истинно ви казвам: това стана не защото народът на Иудея е “избран” от Вселюбящият Бог, защото в този смисъл всички вие без изключение в равни условия сте избрани от Небесния Отец в името на изпълнението на Неговия Замисъл;

А стана, защото на народа на Иудея му предстоеше да изиграе определена особена роля в живота на цялото ваше общество, набелязана за него от извънземният разум.

Където самата роля преследвала цел, противоположна на изпълнението на Замисъла на Бога, във връзка с което, този народ се обричал на големи нещастия и страдания.

Само че самият иудейски народ, не знае това, затова и не му се зачита за вина.

Равнището на развитието на разума на влияещите ви извънземни светове превъзхожда вашето равнище много повече.

Ето защо при провеждането на един или друг опит, да се повлияе на вашето съзнание, вие до днес много лесно се поддавахте на въздействието на съблазните, на които по същия начин, лесно се поддаваха древните народи, когато се въвеждаха всевъзможни учения.

Още повече, че вашето наивно детско отношение към всякакви “дрънкулки” в вид на проявилите се необичайни именно за вас закони на материята, лесно превръща в тежък аргумент съблазните, възникващи вътре във вашето съзнание,

Където именно вие самите, бързате веднага да припишете проявленията на едни или други “чудеса” за знамения, сякаш идващи от Небесният Бог.

Макар че тези “чудеса” нямат към него никакво отношение, тъй като се проявяват в чужди на Отеца закони.

А самото проявяване на всички тези “чудеса” без изключение, е само проявление на все още неизвестните ви закони на материята, изкуствено предизвикани за постигането на определени цели, без да се излиза при това извън допустимите от Хармонията предели.

Голямо множество от подобен род “дрънкулки” са способни да произведат представителите на подвижния разум, намиращи се на по-високо от вас равнище на развитие.

Макар че и самите вие, вече сте способни да сътворите немалко неща.

Въвеждайки във вашите взаимоотношения, в качеството им на определени удобства, някои условни ценности, прераснали с времето в понятието парични единици, противостоящият на вашето развитие извънземен разум след известно време, когато действията, свързани с паричните единици тръгнали по устойчиво русло и човекът вече започнал да изпитва постоянна зависимост от наличието на все по-голямо количество от тези условни ценности, предприел целенасочени усилия по въвеждането на точно разчетена парично-финансова система;

Която била призвана да стане подобие на някакъв надежден синджир с многочислени скъпоценни нашийници, сложени от една страна на шията на всички човешки общества, а от друга страна, привързана към забитият от някого в земята “прът”;

Това като цяло било призвано да възпрепятства истинното развитие и формирането на човешката цивилизация.

Първа крачка в реализацията на тази програма трябвало да стане усилието по въвеждане във вашата жизнена дейност на определени, конкретно изразени правила, което след много години неизбежно щяло да доведе до цялостно завъртане на условните ценности, от които задължително робски щяло да зависи цялото човечество, в пълна зависимост от действията на тясна група хора,

От чиито егоистични тясно-примитивни духовни качества щяло да зависи в определена степен благоденствието на голямо множество представители на човечеството.

Това конкретно правило непременно трябвало да бъде въведено само на равнище като че дадено от Бога, тъй като само тогава, изпълнението на даденото правило можело да стане национална заинтересованост.

И тогава успехът на това мероприятие щял да придобие реална твърда основа.

Но такова правило, а в даденият случай подразбиращо своеобразна лихварска система, не трябвало да бъде въвеждано като нещо удобно в жизнеустройството на даденото общество

То трябвало да бъде въведено по такъв начин, че с течение на дълъг период от време, независимо от трудностите и измененията на всички външни условия от научно­технически характер, винаги да се възприема като единствено надеждно своебразно свръхоръжие, само с помощта на което, могат да бъдат победени и поробени всички “неизбрани”,

Към числото на които трябвало да се отнесе цялото човечество, с изключение на един, по възможност малоброен народ.

Дадената догма за особената избраност на народа трябвало в тази програма също да играе ключова роля, твърдата вяра в която била способна да направи човека необичайно упорит в постигането на набелязаната цел.

А за реализацията на дадената програма оставало да се намери народ, който още нямал силно, стройно вероучение и егоизмът на който би бил силно уязвен, но който не трябвало да има вътрешно влечение към развитието на занаятите, изкуството и науката, а го влечала търговията, като главна жизнена привързаност.

И тъй като тези качества в този период от време ярко се проявили сред скитническите племена, то там и трябвало да се открие търсеното.

Само че за възможностите на извънземния разум такова търсене не можело да представлява някаква особена трудност.

Трудно можело да бъде само търсенето на човек, който достойно да изпълни възложеното му и в съзнанието на когото да се прокара канал за постъпването в него на необходимата информация.

Удало се всичко това, да бъде разрешено.

И Моисей се изкачил на планината Хорив, което е представено във Стария Завет.

Аз вече споменах, че характерът на вашата жизнена дейност е построен така, че вие преди всичко самостоятелно сте изпробвали да натрупате необходимите познания за своето житие,

Където вашият Небесен Отец, за да ви помогне е създал системата за вашите превъплъщения, чрез която се създават активни условия, благоприятни за постигането на това, което не ви достига.

И ако вземем една от главните характерни особености на вашия порок, възникнал на основата на бурно разрастналия се егоизъм, ­ явление на самовъзвеличаване на себе си над останалите събратя, ­ то, когато това вътре във вас достигне да опасна черта, е крайно необходимо, да попаднете в условия, където ще ви унижават упорито.

Подобно нещо често става в присъствието на такива като вас, унижавани, за да може, изпитвайки това и върху себе си, и от страни още веднъж наблюдавайки и ближните си от тази позиция, вие да имате възможност да преосмислите много неща.

В древността, обстоятелствата, свързани с бурния до диващина стремеж към самовъзвисяване били крайно разпространени.

Великият Бог, използвайки ситуациите с възникващите във вашето общество понятия за робство, винаги използвал за въплъщение в телата на роби именно безкрайно възвисяващите себе си преди, а също и самите бивши, особено увлекли се във своята власт робовладелци.

Именно във връзка с този закон, аз преди ви предупредих за това, че всеки, възвисяващ себе си ще бъде унижен.

По този начин се използваше плътта и на древните израилтяни, задушавани в робство от египетския народ, когато във всяка новородена плът се въплъщавал буен егоист от някакъв друг народ.

Това се случва до тогава, докато естествените закономерни обществени процеси не изменят тези външни обстоятелства.

И само във времена, когато тези особено възпитателни условия трябва да бъдат изменени, тези превъплъщения се прекратяват, извършвайки преход към общия закономерен процес.

Но страданията на израилтяните не са произлизали от това, че уж Бог ги бил забравил за известно време.

Само велико невежество би могло да породи такова разбиране за Великият Бог.

Още повече, че вие се явявате за него всички без изключение като един-едничък народ и се различавате помежду си единствено със степента на вашето послушание.

Отецът никога и никого от вас не забравя и всичко, което се стреми да направи е за ваше благо.

Само на Него му се полага да разиграва вашите собствени резултати, направени в свободата на избора, на крайно неразумни действия.

И тъй като именно душата не притежава национални признаци, всеки от вас попада точно в такава плът, чрез която ще има възможността да намери недостигащото му.

Така веднаж, чрез изкуствено построени обстоятелства от извънземния свят, с помощта на различни “дрънкулки”, се удало да бъде изведен от робство народа на израилтяните и поставяйки го под водителството на Мойсей в страна, която уж била обещана от Бога.

Но тъй като извеждането на израилтяните произтекло не по естествени закономерни процеси, Великият Отец Небесен не бил променил отрано характера на превъплъщенията, отменяйки въплъщаването в тела на този народ само на неимоверно разрасналите се егоисти.

Ето защо, именно те, които още се нуждаели от строго възпитание, внезапно придобили свобода.

И с велики трудности, именно с това се наложило да се сблъска Мойсей.

Когато ненормалното изобилно проявление на дивия егоизъм на вървящите с него е трябвало да бъде потушено с жестоки закони и сила.

Извънземният разум също забелязъл тези обстоятелства на извънредна сложност, и оценяйки ги били предприети усилия да се създаде нещо като карантина за времето през което трябвало да напуснат живота в плът няколко поколения.

А оттогава, откак израилският народ променил формата на своята жизнена дейност, Великият Бог продължавал въплъщаването на свои деца в тези тела по обичайния принцип, невземайки предвид тази игра.

Ето защо само след определен период от време, даденото общество придобило привичния уровен на устойчивост, с който израилският народ можел да се движи напред към своята цел.

Но през този период пред Мойсей била Синайската планина и много още други събития.

В които той послушно увековечавал идващите от високо стройни познания и закони, на основата на които се раждало силно вероучение с обезателни за дадения случай подчертавания на особената избраност на израилския народ,

Което гарантирало за дълъг период от време голямо упорство в изпълнение на заложената програма.

Преди всичко силно притиснатия в периода на робството егоизъм, който вътре и така си оставал велик, започнал да се превръща в благодатна почва за подобен посев.

В този период редом с многото правила и закони, била удачно въведена лихварската система, за послушното внедрение на която се обещавали благословии над всевъзможните волности по отношение на другите народи.

Така се зараждала основата на поредното вероучение, където даже само текстът се предавал и послушно запаметявал от Мойсей по начин, от който при съответното му прочитане можело да се извлече информация за бъдещето на човечеството.

Даже и в този случай, извънземният свят не минал без “дрънкулки”.

Защото възможността отрано да се прогнозират най-вероятните събития в развитието на това или онова общество изцяло е достъпна за равнището на развитие на тези, които се стараят да бъдат опекуни на човешката цивилизация, преследвайки своя интерес.

Необходимостта да се въведе догмата за особената избраност на народа се свеждала до това, че проявявайки своята национална убеденост, израилтяните несъзнателно да включат невидимата за човека закономерност от Света на материята, свързана с това: при всяко съприкосновение на израилтянин с представителите на другите общества, от страна на тези представители да възниква несъзнателна неприязън и агресия по отношение на народа на Израел.

Това било необходимо, за да могат израилтяните дълго време постоянно да чувстват своята обособеност и още по упорито да изпълняват предписаното им от различните закони на вероучението.

Това щяло да им позволи постоянно да чувстват помежду си вътрешно единство, което означавало, че изпълнението на програмата ще бъде дълговечно.

Извънземният разум, прозирайки вероятното бъдеще, знаел, че именно във връзка с тези приведени в действие закономерности, народът на Израил, отново за благото на изпълнението на програмата, ще се разпръсне по целия свят,

За да може въведената система благоприятно да се разпространи навсякъде, където може да достигне макар и един юдей.

Дълбоко намиращата се в неговото съзнание идеология от въведеното вероучение ще насочва усилията му в това направление, в което той ще вижда своя принос, водещ мнимо към неизбежна победа на неговия народ над всички останали представители на човечеството.

В това се проявява искренната вяра в обещанията, сякаш идващи от Бога.

Небесният Отец видял, на какво дълбоко заблуждение са се поддали Неговите любими деца, отчасти въплътили се в телата на израилския народ.

Използвайки тайнството на превъплъщението, Великият Отец започнал да помага с течение на времето, все повече да бъде неутрализирана опасната идеологическа програма в съзнанието, въплъщавайки в телата на евреите души, въплъщавали се преди в други народи, с вътрешен опит, имащи някои особености, противоположни на програмата;

Макар че подобен опит първоначално се запечатвал в душите много рядко, а дори и да се запечатвал, той бил незначителен.

При такова превъплъщение, вътрешният свят с несъзнателна за човека сила по своему влияе на идеологическата установка в съзнанието,

Където все по-голям ефект можел да се проявява само с течение на времето, когато постепено в душите се натрупват положителни жизнено важни качества.

И само неразумните невежествени усилия на останалите деца на Бога, придобили в своето съзнание други не по-малко опасни, груби идеологически установки, започнали упорито да опитват несъзнателно да възпрепятстват тези Усилия на Своя Небесен Отец.

Където в периода на разсейването на евреите по Земята, особено от страна на представителите на вече формиралото се немалко обединение, които се наричали християни, се появили изобилни, до крайност примитивни дивашки усилия по отношение на еврейския народ,

Неподозирайки от незнание на Истината, че препъват свои родни братя, пребивававащи временно през този период в плътта на този народ;

Все повече укрепвали техните усилия по прокарани за тях лъжлив път съвсем не за благото на цялото човечество.

Децата на Великия Небесен Отец, въплътили се в телата на израилския народ и с цялото свое разбиране и вяра, предали се на древните закони, не знаят и до ден днешен, на какъв род съблазън са се поддали.

Защото макар и да са имали в древността пълна свобода на избор, при тези условия, които са им били създадени, да не възприемат даваното им, е било невъзможно.

Такъв е резултатът от усилията на основата на правилно оценените особености на вашата психология.

На което се опира понастоящем извънземният разум често с неблагоприятна за вас цел.

А по-нататък, след ичтичането в пустинния край на отмерената за израилския народ своеобразна карантина, продължила множество години, този народ го чакала бурна история.

Защото те били нарочно заведени в земи, където завинаги да загубят покой, струпвайки на главите им големи нещастия, което обаче се изисквало за успешното изпълнение на заложената от чуждороден източник пагубна програма.

Където самата особеност на тези нещастия значително зависи от закономерности, свързани с проявлението на мощно общонационално самовъзвеличаване над всички останали народи без изключение.

Защото всеки опит за самовъзвеличаване е изразено на енергийно ниво към предизвикателство на тези проявления на законите на материята, над които е бил предприет опит за възвеличаване.

След проявления от такъв род незабавно започват да противодействат все повече нарастващи по сила закони на Природата,

Което в живота на вашето общество леко и активно се проява чрез вашите собствени усилия по отношение на някой из ближните, завършващи често с жестоки прояви в стълкновението на един народ с друг.

В Мирозданието на Вселената това се явява груба закономерност, расчетена за усмирение на чрезмерно проявяващите се примитивни страни на егоизма.

А по отношение законите на развитието на душата всеки опит на самовъзвеличаването винаги играе пагубна роля, независимо под какъв ярък лозунг вие ще приложите макар и малки усилия към самовъзвеличаване.

Знаейки за пребиваването на децата Свои от народа на Иудея в състояние на лъжлива избраност, Отеца Небесен предопредели моето първо явяване във вашия живот да започне именно от този народ.

Та именно с това да наложи определен спомагателен печат на цялата по-нататъшна съдба на жизнената дейност на юдеите.

Отчитайки така стеклите се обстоятелства към необходимия час в поредния случай на сериозно страдащия народ, със също така и все повече разгоряващото се очакване на идването на Месията, който би привел към дългоочакваната свобода от поредната тирания на поробилия ги друг народ, Великия Бог ми позволи да се въплътя в роденото дете на едно скромно семейство,

Имената на бащата и майката на които до вас са дошли без изопачаване.

Що се отнася за другите детайли и събития, свързани с това и които са се случили впоследствие, аз само ще спомена, че не всичко от това, което е дошло до вас съответства на действителността, а ако докоснем възникналите във вашето съзнание представи на основата на прочетеното от вас за това време, то това несъответствие възраства несъизмеримо повече.

Всичко в моя живот е започнало да става така, както аз вече упоменах за необходимостта на моите основни Сътворения от определен подготвителен период.

До началото на Осъществяването, моята Същност е пребивавала в своеобразно спящо състояние, а външнопроявяващата се жизнена дейност, под наблюдението на Бога мой, помагала да натрупвам всички необходими ми понятия за обкръжаващия живот на този народ, сред който аз се появих.

Аз послушно играех в тази жизнена игра, в която страстно играеше народа, придобил вътре в себе си опасно заболяване, но считащ това за основно настоящо проявление в своя живот.

Играейки, аз продължавах към всичко внимателно да се вглеждам, защото това бяха първите впечатления в моето съществуване в плът въобще.

А когато настъпи Часът на пробуждането, моя Дух отвори очи, и аз започнах да виждам света така, както и бях длъжен да го видя именно аз чрез призмата на Духа на Отеца мой.

Както и е присъщо на Същността моя, аз веднага започнах да виждам истината за всички произходящи събития и не можех да не видя в скоро време, каква опасност ме грози.

Защото жадувах да разкажа това, което щеше започне да разрушава вече имащата идеологическа насоченост в съзнанието на тези люде, която те много ценяха.

Народът на Иудеите страстно жадувал да придобие желаната свобода за тялото природно свое, лъжливо схващайки духовното.

Те мечтаят за победа начело с желания Месия, за да се отдадат на вкусването на блага безгранични, отново за плътта своя.

А на мене ми предстоеше да говоря за свобода от друг род,

За пътищата, които като правило, избягваха всички, защото вечно търсеха изгода винаги преди всичко за тази плът своя.

И тъй като непрестанното търсене и мисли за такъв род изгода, се явяват ключова особеност във вашия живот, то на мене ми предстоеше благоприятно да започна да творя Словото свое преди всичко там, където бяха малоимащите и нищите.

Именно като изключение, Отецът мой ми позволил да използвам законите на материята, които бяха длъжни за дадения случай да послужат не само като “дрънкулки”, но и като нещо по-голямо.

Защото преди всичко народът на Иудея страстно вярваше на основата на вече запечатаната своя история в своето вероучение, че всичко от Бога е длъжно да се съпровожда с велики видими за тях знамения.

И даже ако често те това явно не са молели, то вътрешно у тях много от това зависело.

А тъй като на мене ми предстоеше да заложа нещо ново, не това, което бяха имали дотогава в съзнанието свое, то при тези примитивни обстоятелства да явиш нещо, излизащо от равнището на техните разбирания, се оказа крайно необходимо.

Всякакви явления от такъв род, все още влияят на свободата на вашия избор, а в древните времена, такова явление това бе нещо твърде велико.

Неумелото тяхно използване, е способно винаги да се отразява на вашето духовно развитие пагубно.

Защото такива “дрънкулки” често леко ви принуждават да се хванете за лъжливото, не за благо ваше, тогава както при естествени нормални обстоятелства, когато това за лъжа не бихте взели.

В това древно време, в епохата на първото Осъществяване, използването на такъв род закони на материята е станало като единствен случай за цялата история ваша, когато се удало да ги насоча за тяхно благо в най-голяма степен.

На мене ми се удаде не само да помогна на слушащите да повярват в моето, прилагайки сила, неведома за тях, защото ако това беше само така, то можеше да се счита за неудачно въплъщението мое, но ми се удаде да им помогна да познаят, колко велики сили започват да обладават те самите, когато се пробужда в тях вяра настояща.

Такива познали и приближили се към това мили малцина, но било видно, че Божието Зърно било посято и кълнове ще има неизбежно.

Защото всичко останало ще направи Отеца Небесен, използвайки и надигравайки външните обстоятелства по такъв начин, че Вестта Блага да се разпространява така, както това и се полага по Замисъла, предопределен от Него.

Именно Вестта Блага за Грижата на Бога Истински за децата свои блуждаещи и за надежда на Спасение чрез образ показания път истински в любов безкористна и самоотвержена.

Това Спасение от падението стремително, към което вие всички се притегляте неимоверно.

Само спирайки падението, още и да се развивате е нужно.

Но самото Учение за развитието истинско било невъзможно още да се заложи във времената тези.

Защото едно е към любов велика да призовеш, а друго ­ да разкажеш подробно, как да се изпълни това във всички дела, свързани с всекидневния ви живот.

Дела такива са велико множество.

И за всяко от тях конкретно поучение трябва,

За да не е нужно да обсъждаме с произволния егоизъм свой от мене често образно казаното.

Защото там, където аз недоизкажа, вие обезателно ще прибавите, а там където прибавяте, все още неизбежно израстват буйни тръни.

Но не беше дошъл тогава още Часът да ви разкажа за Възхождението дивно.

И не затова аз тогава се появих.

Аз знаех, че времето на Сътворението мое ще бъде кратко и длъжен бях да успея да кажа немного, но именно Това, което стараейки се да изпълните достойно, полагайки силите свои самоотвержено, вие вече щяхте да можете да се опазите от гниенето болезнено.

А на юдеите повярвали в това, То би позволило повече да не бъдат изпълнители на програмата пагубна, в съзнанието на този народ заложена.

Пристъпвайки към Сътворението предопределено, аз се устремих да вложа в съзнанието на слушащите истини, които по същността своя бяха противопоставени на лъжливите догми, създадени за ваща погибел.

На всичко, което беше споменато в древното вероучение на юдеите за качествата, като че ли присъщи на Бог, аз противопоставих понятия, които в крайна сметка се явяват истинските Качества на Отеца Велик.

А там, където това не направих, все още даже не споменавайки за истинските проявления Божии, не беше време за това.

Аз започнах да преоткривам Истината за Бога Велик, Отеца Единствен, Жив и Вселюбящ, за Който нищо не знаеше човек, въпреки многочислените сказания за това.

Но не беше възможно много да разкажа на слушащите поради крайната ограниченост на съзнанието им, в което пребиваваше твърдото убеждение за това, че като че ли Господ е гневлив, ревнив и да наказва е способен незабавно.

Даже всички вие до дните сегашни сте склонни да приписвате на Отеца свой порочни емоции, вам присъщи, от егоизма отгледани.

Защото различните прояви на недоволство, гняв, ревност и много други, се явяват израз на грубите природно-егоистични чувствени проявления, а значи, към Бога Велик не могат да имат никакво отношение поради своята разнородност.

Но незнанието ваше с течение на времето, аз ще разсея неизбежно, с всеки път откривайки ви това, до което ще съзрете за това време.

А в това време древно, аз само споменах за Отеца Вселюбящ, Който поравно дарява Благодатта Своя на всеки, подобно на Слънцето, което грее еднакво и осветява и грешника и праведника;

С тази само разлика, че само устремилият се да отдаде всичките си сили в името на достойното изпълнение на законите Божии, има възможността с всеки един път, все повече Благодатна Сила да прилива в себе си.

А този, който е приложил сила в противното, макар и да не е загубил от предишното ниво на Любовта на Отеца Небесен, се превръща във времето във все по-неспособен да побере в себе си даже мъничка частица от Силата Благодатна.

В това е особеността на развитието на душата.

И тогава срещу споменаването древно за това, че като че ли Бог може в гнева си да закрие от децата свои лицето свое и да отвърне взора свой от тях, необходимо беше да разкажа за това, че Отец винаги ви вижда и нито за мигновение не отмества Взора Свой, и че без знанието Негово даже косъм не пада от главата ваша.

И че Отец винаги е грижлив и милостив, и никога не забравя за истинските нужди ваши.

А за да разширя разбирането истинно на учениците внимаващи, аз им разказах още и за това, че Отецът Небесен никога не съди никого, но съда е дал на Сина Свой, защото той е син човешки.

Тъй като, само в плът пребивавайки, подобна на вашата, може най-точно да се оцени характера на конкретните грешки временни, произхождащи във всекидневното житие ваше.

И, само в плът пребивавайки, може да се проявят в благо на усилията ваши, определени природни енергийни особености, а също да ви се наложат необходими изисквания, давайки пояснения многочислени, понятни за равнището на вашето разбиране.

Не само за този народ в това време, се откриха истини от Бога Велик.

Защото това, което в древна Юдея трябваше да започне, предстоеше света да обиколи, изпитвайки децата многочислени и подготвяйки съзнанието на спящите за времето на Зазоряването, настъпващия Часа решаващ.

Тъй като мрак още по-голям, предстоеше да покрие живота ваш, след края на моето Първо Осъществяване.

В нощ дълга предстояха безумства всевъзможни, с Името Божие на уста, лицемерни и лъжливи, със злоба препълнени.

Дивота безпределна, до крайност неразумна, предстоеше да се извърши чрез ръцете ваши.

Но вие сами и осъзнато хвърляте зърната на лъжата с ръката своя щедро, затова и да познаете пълнотата на отровата на плодовете свои посадени, предстои на всички вас неизбежно.

Аз няма повече подробно да засягам събитията на времето вече древно и това, което всъщност е станало във връзка с Осъществяването мое.

Защото няма днес нужда да възкресявам дивотата и глупостта, сътворени в изобилие в това време от вас.

Осъществяването мое завърши със своеобразна трагическа неизбежност.

Но ако тези, които положиха усилия към прекъсване на моята дейност, искрено считаха, че им се е удало да удържат победа, то те дълбоко се бяха заблудили.

Аз успях да направя това, което от мене зависеше.

И закономерностите, въведени по такъв начин в живота на човешкото общество, започнаха да се разгръщат в предопределено направление.

Докато аз върша това, което от мен зависи, аз мога още да се вълнувам за успеха на извършваното от мене за ваше благо и за Славата на Отеца мой.

Но когато на мене ми се уда`де да изпълня предначертаното, то можеше да се успокоя, независимо от това, какви опасности вас ви очакваха.

Защото аз зная, че когато Отец ви поведе по-нататък, то Той винаги ще победи всички трудности за благо ваше и винаги ще доведе набелязаното към благоприятна цел.

Извънземният свят, опекунстващ народа на Иудея, много бързо е преценил, че някои закони, поставени от мене, са способни да разрушат въведената им програма и вече разцъфтяваща няколко века чрез усилията на този заблуден народ.

След което започнали да се предприемат многочислени усилия, сериозно да се повлияе на хода на разгръщащите се събития чрез съзнанието на всички, които били способни активно да проявят себе си по отношение разпространението на Новия Завет;

Както чрез съзнанието на тези, които били способни агресивно да проявят себе си против носителите на Благата Вест, така и чрез тези, които искренно се устремили към постигане на Истината.

А тъй като още не било дадено пълноценно учение за развитие с многочислени конкретни поучения за различаване благоприятното за душата и неблагоприятното, засягайки всички страни на бита и живота като цяло, както това и надлежало да бъде, то се появило широко поле на дейност за противостоящата страна: да се внесат в съзнанието на приелите Новия Завет всевъзможни лъжливи понятия.

Както в непосредственото тълкуване на запечатаните истини, така и във всичко останало, за което в Учението няма преки и конкретни напътствия;

При това обилно използвайки “дрънкулки” във вид на всевъзможен род “чудни” видения, като че ли свещени образи и прочее явления, а също внезапно придобити от човека способности при определено психическо състояние, неосъзнато да говори на други езици, но и, разбира се, обезателното “чудно” изцеляване, което жадуват всички претърпяващи болести, особено и нехаейки, от кого в крайна сметка идва изцелението и за благо ли е то въобще.

Всичко това е разчетено изключително на примитивните егоистични привързаности.

Тези и много други от такъв род “дрънкулки”, неизменно от невежество, се приписват като че ли на проявлението на Духа Свят.

Тогава когато разликата между проявлението на Духа Свят и такъв род проявления е подобна на разликата между лъча слънчев и метален лост.

И само едва днес у мене се появява поредната възможност да ви разкажа за всевъзможните различия, които безпорядъчно смесвайки, вие често тъмнината вместо Светлината приемате.

Използвайки умело незнайните за човека закони на материята, противодействащият на вашето развитие извънземен свят, приложил допустимите усилия към достижение на основната цел по отношение към заложеното от мене за благо ваше ­ да не позволи разпространението на Благата Вест по простия принцип: “от само себе си от човек към човек”.

Защото именно такова разпространение “от само себе си, от човек на човек”, било най-благоприятно за вас, както и желаех аз.

Затова и дадох крайно важно поучение: не назовавайте се наставници и учители, защото само аз единствен съм Наставник и Учител и имам възможност да изпълня това.

Всички вие сте братя, и равенството между вас ще бъде само за благо ваше.

Това наставление аз казах, та в последствие никой от повярвалите да не бърза да наставлява и поучава ближните си, опирайки се на слова веднъж от мене казани.

Защото само аз и Отецът мой знае пълнотата на скритото в тях, а на всички вас поравно да постигате тогава предстоеше.

Допустимо беше само равното за всички обсъждане на словата мои, след което всеки длъжен бе да остане на това мнение, до което е съзрял той.

А по-нататък да изпълнява всичко това самоотвержено.

И само искреността негова собствена трябваше да стане негов съдия.

В това поучение за наставника беше изразена моята допълнителна надежда за благо ваше, и аз вярвах, че вие ще се постараете да го изпълните, макар и имайки най-вероятно склонност към друго, примитивно усилие.

И за вас все пак се оказа непосилно да оцените достойно словото мое в пречупването му през природно-егоистичната призма.

Тази най-вероятна склонност с успех бе използвана от противостоящият ви извънземен разум, на който неугодни сте вие.

На тях им оставало само умело да приложат спомагателни за вас усилия в това направление, към което вие имате естествено привличане.

И сред вярващите в скоро време започнала бързо да възниква организация по единния принцип на всички съществуващи в човешкото общество организации.

А този единен принцип има един и същ във всички случаи корен от природно-егоистичен характер.

Което се изразява по степента на разрастването в подобни организации, в неизбежен стремеж към въвеждане на многообразие от йерархически стъпалца.

А ограниченото съзнание, запълнено с информация само с природно-егоистични белези, непременно ще вижда в това блага необходимост дори и тогава, когато именно за душата, това построение ще създава здраво загниващо блато.

Но вътрешните закономерности, вие все още не сте в състояние да оценявате правилно, затова и сте склонни преди всичко към това, което ви е присъщо.

А присъщо ви е всичко, което е в угода на природно-егоистичните потребности.

И тогава в противовес на моята забрана за наставничество, именно повярвалите в моето, разпределили бързо помежду си длъжностите на наставници и учители многочислени.

А тъй като сами много не са били способни да разберат, то възпрепятствали и другите да следват по-натам това лъжливо разбиране, което въвели в качеството на канони определени.

След като и прякото и конкретно мое наставление не последвали, тогава какво може да се каже за вашите разбирания на всевъзможните образи, чрез които в обилие давах тогава поучения.

Разбира се, във всичко това, лежала една голяма неосъзната ваша грешка, когато считали делата на учениците ми непосредствени, като нещо непогрешимо и безгрешно.

Но нали всички вие сте братя, и всеки възвисяващ себе си, унижен ще бъде.

На вас също така, ви било нужно придирчиво и взискателно да се приближите към техните действия в тяхно благо, но вие сте отстъпили в смущение.

И те също така с много не се справили.

Но тъй като всички вие, много не сте могли да знаете, затова и не ви се вменява вина в това.

Ако за всевъзможните въведени от страна на извънземния разум религиозно­мистически вероучения винаги било важно да се създаде единна организационна система, то по отношение на Учението мое такова усилие би породило неизбежно само пагубност.

Затова, когато организации, назоваващи се християнски църкви, започнали да се формират в определена система, се появили естествени удобни условия да се постави цялата тази система в пълна зависимост от парично-финансовото обръщение и всички уродливи, с това свързани, проявления по отношение развитието на душата ваша;

Което започнало леко да обезличава всеки вярващ, проявяващ в това направление своята заинтересованост.

След тази крачка назовалите себе си служители на Отеца мой и поставили себе си по-горе по отношение на останалите вярващи, неизбежно станали проводници на разгръщащата се упомената програма за поробване на човечеството.

След като в Учението, аз бях оставил наставления, именно способни да разрушат дадената програма.

Но и, разбира се, когато се сформирала достатъчно обширна християнска организация, където от моето вече нищо не останало, освен запечатани по-отрано не много мои слова в мълчаливото Писание, лесно използвайки примитивните егоистически проявления и ограничеността на съзнанието, противостоящата на вас сила започнала също така удобно да въвежда всевъзможни абсурдни разногласия в единната организация.

Което неизбежно трябвало да доведе към разделение и множествено раздробяване на всевъзможни течения, на нежелаещи да се познаят един с друг горделивци.

При това, продължавайки да имат все същото мълчаливо Писание, разделилите се вярващи ревностно утвърждават всеки своето собствено тълкуване на определени места от Книгата на живота, претендирайки лицемерно за намирането на най-верния път към Спасението.

О, какво велико невежество!

Използвайки една и съща особенност на буйно разцъфтяващия егоизъм в човека, противостоящият ви извънземен разум лесно въвежда разделяща закономерност във всички вероучения, на които основателят не е жив.

А колкото повече едно вероучение започва да има в себе си разделение, толкова по-малко благо, то е способно да ви принесе.

Затова и аз по-рано ви предупредих вас, че всеки дом или царство, разделящи се сами в себе си, ще рухнат.

И цената им ще бъде – прах, развеян от вятъра.

По такъв начин, след завършването на моето първо Осъществяване, едно от направленията на извънземния разум продължило по своему да опекунства все по-разрастващите се по число вярващи в Благата Вест, постепенно въвеждайки чрез определени авторитетни личности, с отчитането на това, че те не са били способни правилно да оценят и осмислят, разнообразни лъжовни тълкувания и неверни понятия.

В своя естествен първоначален вид Учението призвано било да вълнува вътрешния свят ваш, и всеки, който би приложил самостоятелни усилия в постигането му, неизменно би обърнал внимание как това учение ви измъква от съществуващото порочно жизнено устройство, все повече привличайки ви към себе си.

Но малцина от вас се решили да следват своето собствено разбиране на Новия Завет и по вътрешно убеждение да изпълнят всичко, съгласно това разбиране.

А тези единици, които все пак направили тази смела крачка, неизбежно изпитали потребност да излязат от светския живот;

Което те и направили достойно и незабавно,

Неволно предоставяйки възможност да се гордеят с тях, спомняйки си, че тези праведни труженици принадлежат на техния народ и, разбира се, на тяхната църква.

Която, натрупвайки святи имена като знамена, предполага, че колкото повече такъв род знамена има, толкова по-силна и авторитетна може да бъде самата тя.

Истината ви казвам: няма нужда представителите на каквато и да е църква да говорят, че в лоното и веднъж са били мъже праведни,

Правилно е да се каже, че църквата е съществувала само тогава, когато са били тези мъже достойни.

Но те не са герои, а само просто истински вярващи.

А църквата не се състои от тези, които само говорят за Бога Велик, но от тези, които изпълняват Божието самоотвержено.

Няма нужда църквите да се хвалят с праведни подвизи в изминалата история своя, защото праведния подвиг е радост за Бог в момента на сътворяването му.

Но не са радост за Бог безкрайните споменавания на натрупаните спомени за подвизите тези.

А и всички ли спомени касаят действително подвизи праведни?

Защото склонен е човек в удобното да забелязва праведното.

А нима не в удобното намирате често мъка за себе си?

Всичко удобно днес за човека е съзвучно на пороците и слабостите му.

Бъдете до край бдителни, срещайки удобното!

Не може нито една църква да стане по-силна и добра, какъвто и да е бил обемът на натрупаните достижения в миналото.

Това е благоприятно само за музеите.

Силата на църквата Божия и благостта й, зависят от творимите дела във дните сегашни.

Защото църквата Божия са призвани преди всичко да създават живите.

И само от живите зависи съдбата на околните.

И само живите влияят на света околен.

Така че самият успех на въведените лъжливи тълкувания и понятия изцяло зависи от непреодолимата неосъзната егоистична подбуда на самия човек всичко да разглежда в удобната за своя егоизъм светлина.

Това позволявало на самия човек, на вълната на вътрешните усилия, лесно да въвежда многочислени лъжливи тълкувания и понятия до тогава, докато това, което в Учението можело да го развълнува, не бъде изцяло лъжливо изтълкувано, създавайки по този начин мнимо успокоение.

След което назоваващият себе си вярващ вече не изпитва потребност да се оттегли от съществуващата жизнена дейност в полза на Учението, защото чрез тези всевъзможни лъжливи тълкувания, същността на Учението се видоизменила по такъв начин, че сега вече самото Учение се удало да бъде привързано към съществуващото жизнеустройство.

Превръщайки го в нещо удобно, допълнително към своя живот, при това продължавайки лицемерно да назовава вярата своя най-важното в живота, успокоявайки с лъжа съвестта своя.

Аз вече показах образно, че с първите крачки на развитието на вашата цивилизация, вие по незнание сте заложили в благодатна почва зърното на лъжата, което се явява първооснова на същността на бъдещото развиващо се обществено жизнеустройство.

И дървото, олицетворяващо образа на вашето жизнеустройство, започнало бързо да се разраства с уродлив ствол и многочислени клони, даващи обилно отровни плодове.

Вие не сте могли да не видите веднъж, че плодовете на вашата жизнена дейност принасят само мъка и безконечни страдания, от които вие постоянно се стремите да усещате себе си като вои`ни, придобивайки неизбежно дивото и глупавото, на това присъщо.

А когато на вас това ви се удава, вие неизбежно започвате отново да умножавате тази мъка и страдание,

Безспирно уповавайки се на освобождението от него, тогава когато с всички усилия свои вършите обратното.

Постоянните вкусвания на отровните плодове от дървото на лъжата и мъката от всевъзможните болести, възникващи от това, ви тласкали от време на време да разберете причината за неприятностите ваши.

И тогава някои потъвали в осмисляне на това, което е свързано с листата безчислени на това дърво, сред които преди всичко се проявява цялата видима страна на житието ваше.

Тези, които се оказали по-мъдри, видяли, че листата изхождат от многочислени клонки тънки, и се задълбочили в изучаването на тези клонки.

Още по-мъдрите от вас, които при това многочислие се оказали шепа, могли да забележат, че тънките клони изхождат от по-дебели, но много по-малко на брой такива клонки.

А единици от вас се повдигнали до разбирането, че и тези по-дебели клонки изхождат от още по-дебели.

Целият ваш опит в изучаването на живота свой за цялата история на вашето формиране, се свеждал към изучаване на листата и клонките многочислени, покривайки при това хартиените листи, още по-многочислени, с разнообразен почерк.

Където по-практичните от вас търсели изцеление в клонките, а тези, които били романтици, гледали далече от дърветата в просторите на Космоса безпределен.

Но тъй като преди всичко, вие търсите изцеление, а в знанието на съзнанието ваше съществуват само понятия за клонките, то единственото, за което вие сте могли да се досетите, с цел подобряване на своя живот, ­ това е да се устремите да прекроявате короната на дървото.

И всеки път, присъждайки на някой гръмкото име на велик “ботаник”, а още и под някакъв номер, вие дружно от различни страни на обширно разрасналото се уродливо дърво, под водителството на великите “ботаници” се устремявате да изменяте короната на дървото, както на вас ви се струва,

При това съставяйки предварително с гласове премъдри програмата на поредния мащабен съботник под названието революции, войни, и преобразувания всевъзможни.

Вие се стараете съгласно предписанията човешки да отсечете всичко, което от ваша гледна точка, е по-уродливо.

Но на дървото уродливо от самия корен, всички клони без изключение растат по същия този принцип.

И това дърво, както и да претърпява многочислени видоизменения в короната своя от вашите трескави усилия с гръмки названия, както и по-рано продължава да дава същите тези отровни плодове, и ще дава.

Вашето общество е разделено на две характерно проявяващи се усилия в направление преустройство на короната на това дърво.

Където философско-религиозното усилие е характерно с вътрешна активност и външна пасивност, а за политическото усилие е характерно обратното, с вътрешна пасивност, но външна активност.

При това, съчетавайки се от време на време в обществото ваше, тези усилия позволяват като цяло да направят достатъчно шумни мероприятия, след които за дълго се запечатват на тялото ваше рани болезнени.

Вие упорито до дните сегашни, като дон Кихотовци, в упоение се сражавате с мелници, тогава когато истинското нещастие се намира вътре във вас самите.

Но да видите това самостоятелно и да оцените достойно, не ви позволява егоизма ваш, пред който в угода пребивавате постоянно, без значение на цялата мъдрост ваша.

Нито един от източниците, дали ви всички вероучения, освен това, което аз веднъж ви оставих от Бога ваш, не знае истинските закони за развитие на душата ваша.

Затова по своята същност, тези учения или се опитват да ви завлекат в свят на илюзии безполезни, откъсвайки ви по този начин от живот неблагообразен, или дават всевъзможни препоръки за това как да участвате в оформянето на все същата корона на дървото на лъжата, олицетворяващо живота ваш.

И само днес ви предстои да разберете, колко безсмислени са усилията ваши в стремежа да подобрите качеството на плодовете на това дърво, чрез обрязването на всевъзможни от ваша гледна точка, клонки неправилни.

Всички израстващи клонки, които вие сте способни да видите сега, изхождат от един ствол, който пък изхожда от корен единствен.

И докато коренът на лъжата продължава да живее, няма да има дърво благообразно с множество плодове сладки и чудодейни, колкото и да се устремявате всячески да окастрите короната на дървото уродливо, с програмата на тъмнината в корена заложена.

Не в короната на дървото надлежи да се търси причината за мъките собствени, но вгледайте се в ствола и корена на самото дърво, което за вас аз кратко описах в това обръщение.

Истината ви казвам: Учението за Пътя истински, предопределено за вас от Бога Велик, не може да бъде играчка бляскава, която виси на клоните уродливи за украса на дървото на порочния ви живот;

В каквото сте и превърнали вие всички учения в обществата на цялата Земя­Майка.

Окачвайки при това слова за Висшето върху клонките криви на това дърво, вие смело сте заблудили самите себе си, че дървото като че ли е станало по-благородно.

Помнете, че Учението истинско е това Зърно, което и надлежи да се заложи днес в почвата ваша, почва преболяла, но още хранеща надежда.

За да израсте накрая дървото Благодатно на живота ваш вечен с безчислено множество плодове чудодейни, всеизцеляващи.

А това дърво, което вие много пъти короната сте му кроили и все още се каните да прекроявате, въодушевени с ботаническо вдъхновение, надлежи скоро да изсъхне окончателно, защото сериозно поразен е стволът негов от действието на отровите собствени, почвата под него отровили.

Знаел Отецът Велик за това изсъхване на дървото безплодно, от което вие, като листа многочислени, от време на време, падате и шумите много, когато задухат ветровете на своенравието.

Знаел, че ако към времето на пълното изсъхване, не засади дърво ново, и сега вече истинно, то няма да има къде да се въплъщава новото и къде да възвърне окончателно чакащите.

Затова и Великият Бог предопределил време, когато дървото на гибелта още се държи, а дървото на Живота да започне да расте.

За да може именно във времето на окончателно изсъхване на дървото на мъката, вече надеждно да се положи Основата на Вечността.

И ето настъпи от хиляди години предопределеното от по-рано, Време за моето поредно Второ появяване сред вас.

Всичко стана така, както и беше предначертано от Отеца мой, и никой не е бил в състояние да попречи на изпълнение на Волята Негова.

Извършеното тайнство на моето поредно слизане в роденото дете на Земята в тази епоха, произлязло малко по-рано преди Началото на решаващите Събития, та към времето на настъпване на Началния Час в който ще се реши съдбата на рода човешки, аз да успея да натрупам необходимата спомагателна информация за особеностите на вашата съвременна жизнена дейност.

Запознаването с житието ваше започна по същия принцип, както и първия път, само че сега на мен ми бе необходимо отрано, макар и повърхностно, да се докосна към много по-голям кръг характерни прояви на различни страни от вашия живот.

Тогава някога в древността, това разнообразие на вашите жизнени прояви беше много ограничено, и за запознаване с него можеше да не се отдалечавам много от своя дом.

Вашият живот в тези последни времена се проявява в много голямо разнообразие на характерни изразявания на вашите всевъзможни наклонности, които обезателно по определен начин формират вашия вътрешен свят и се отразяват на развитието на душата.

Затова, за най-благоприятно мое истинно общуване с вас, на мен ми бе необходимо да натрупам по възможност повече спомагателни понятия.

Където при това вашите достижения в научно-техническо отношение ми позволяваха също така много да придобия, не отдалечавайки се много от своя дом.

Прикривайки Същността моя и Сила с определено тайнство, и сега Великият Отец мой Небесен поведе младото развиващо се съзнание на моята нова плът по такъв начин, че за начало да придобия всичко необходимо преди Часа на моето пробуждане и Началото на главното мое решаващо Пришествие.

Но сега стана необходимо да открия важна закономерност, свързана с потребността да удържам под контрол Същността моя от Отеца Небесен, в същото време когато вие обладавате пълна свобода на проявите на всички свои чувствени особености.

Аз вече споменах, че Светът на материалното Битие се състои от голямо разнообразие по степен на тънкост на енергийните проявления.

Където все по-тънки енергийни потоци обладават все по-голяма творяща Сила,

Средоточието на най-големите възможности на които е заключено в Същността на Твореца Велик на материалното Битие.

А свръхтънките възможности на Бога Велик, Отеца ваш Небесен, толкова се отличават от всичко съществуващо в Битието по качество, че те по-лесно ще бъдат възприемани като проявление на друг род Закон.

И затова, за да ви донеса поредната велика Истина, мене ми е необходимо да се възползвам от прости, лесно разбираеми за вас образи, защото използването на обилни много сложни понятия в дадения случай няма да ви послужи за благо и няма да прибави яснота.

Така че, ако образно се определя Лика на Твореца на Битието материално, то най-точно може да го представим като велик Източник на равномерна, хладна ослепителнобяла светлина.

В отличие от Него, Лика на Бога ваш, макар и да е също подобен на великия Източник на ослепителната Светлина, но външно тази Светлина има топла окраска, а в основата на Светлината полъхва немислим Благодатен Пламък.

Рождението на вашите души е тайнство на отделяне от същността на Отеца Небесен на искри мънички, носещи в своята особеност способността да светят и греят, което съответства на Сказанието за това, че вие сте създадени по образ и подобие Божие.

Само в чист, невидоизменен вид, нито една искра от Същността на Бога Велик, не може да се съчетае с каквито и да било форми на проявление на материалните закони в благо на общото развитие.

Тъй като Силата като характерна особеност даже на мъничка искра е такава, че при съчетание с емоционалните особености на всеки природен организъм, надарен с разум, лесно и бързо привежда към изгаряне този организъм.

Във връзка с дадените условия, Великият Отец сътворява душите ваши, видоизменяйки качествената основа на многочислените отделени мънички искри.

При това Отецът Благ, придавайки на всяка искра всички необходими качества за индивидуално самоизразяване, е уплътнил техните вибрационни особености толкова, че да стане най-малко опасно съчетание с природните, постарому много по-груби, вибрационни чувствени особености на плътта.

Тъй като силата на огънчето на вашата душа е способна рязко да умножи силата на проявлението на всички природни чувствени особености.

И ако това умножение премине свръхдопустимата степен, то това неизбежно ще доведе към саморазрушение на природния организъм.

Много повече уплътнявайки енергийните качества на вашата душа, Отецът по такъв начин като че ли немного охладил всяка искра, та тя да не прогори природната плът, в която тя обезателно ще бъде въплътена.

Но даже и при такава много намалена сила на чувствените особености на вашата душа, вие все пак сте способни да видите, колко велика сила обладавате в периода на емоционални изблици, на които вие сте подложени.

Тези от вас, които са изпитвали огъня на любовта към вероятния избранник за съставяне на семейство, чрез него, лесно и бързо са могли да обърнат внимание, че стават безразсъдни, с голяма склонност към много неразумни усилия.

А дотогава, докато любовта бива несподелена или не донася удовлетворение, нерядко можете да изпитате парене велико, от този огън вътре във вас.

Но тъй като животът ваш се съпровожда от безмерно обилие от всевъзможни изблици на емоционални преживявания, които произтичат на основата на съвършенно неверно отношение към обкръжаващата реалност, то макар и да не е особено опасен огъня на душата ваша, все пак с време при чести такива изблици, това води до постепенно изгаряне на някои жизнено важни особености на вашата плът,

От което тя започва неизбежно да заболява и да се саморазрушава.

Всички тези ярки изблици на вашите чувствени проявления са характерни изключително само за вас в цялото Мироздание.

Защото всяко природно чувствено проявление без влияние върху него на огъня на искрата Божия, никога не се проявява на такова могъщо равнище.

И даже самото чувство любов с буйните чудесни особености, призвано да възниква между мъжа и жената, е възникнало изключително в резултат на съчетанието на чувствените особености на душата ваша и особеностите на чувствените проявления на плътта.

Истината ви казвам: нито един представител на Разума на Вселената никога не е знаел и никога не ще узнае какво е красотата на огъня на тази любов.

Защото за това ще бъде винаги необходимо, плътта такава да понесе искрата на Бога Велик.

Затова, при всяко обръщение към вас от Разума на Вселената, всяко използване на думите за любовта, е само споменаване на приятна за вас терминология, на която представителите на този Разум абсолютно не знаят истинската същност, заключена в понятието за самата любов.

След това, когато Великият Бог качествено видоизменил основата на вашата душа, вие сте придобили най-благоприятна възможност да влезете в Света на материята, но неизбежно и придобили при това много сложни условия за правилното определение на всичко това, което ще бъде само в благо на развитието на душата ваша.

Защото разумът на вашата плът, основан на другороден закон, по съществото свое никога няма да бъде способен, самостоятелно да формира законите за развитието на вашата душа.

Където, отчитайки дадената жизнено важна за вас особеност, Великият Бог ми даде живот,

За да влизам в живота ваш, от време на време поправяйки това, което правите, и утвърждавайки закони нови за предстоящото на вас развитие.

При това Отецът мой не започнал да уплътнява енергийните качества на душата моя, защото не ми било предопределено да пребивавам вечно в законите на материята, а минавайки пътя на развитие, за вас предначертан.

Аз бях роден само за вас и само в благо на всички деца на Бога, които вече са родени и още ще се раждат вечно.

Сътворявайки основата моя, Отецът е съсредоточил в мен голям огън от Същността Своя, придавайки ми всичко необходимо за индивидуалното самоизразяване.

При това съединявайки Същността моя със Своята по такъв начин, за който във времената за първото Осъществяване, аз само можех да кажа на учениците: “Аз и Отецът мой сме единни, така както Той е в мене и аз в Него”.

Но разбира се, това не означавало, че аз и Отецът мой едно и също сме, за което лъжливо помислили много повярвали впоследствие в Завета Нов.

Да се предадат на мене характерни индивидуални качества, необходимо било за това въплъщавайки се сред вас, да имам способност самостоятелно да анализирам цялата произходяща реалност, свързана с вашия живот, и самостоятелно да намирам всички решения необходими за благо ваше.

И най-благоприятната възможност, да ви се оказва помощ, започнала да съществува чрез моята поява в живота ваш.

Защото същността моя обладава абсолютно пълна способност да намира за вас всичко най-добро в зависимост от всякакъв род специфични обстоятелства, в които вие можете да влезете по пътя на своята жизнена дейност.

Ако кратко изразим характерните особености на вашето вечно обучение, то може да се каже, че Отецът ваш Велик, Бог Жив и Единствен, винаги ви учи показвайки,

А мене Той създал, за да мога аз да ви уча разказвайки.

При това, поученията Негови са безспирни и вечни, а моите могат да бъдат само от време на време.

Формата на общуване, на вас присъща, по принцип е неприсъща за Бога Велик, защото се явява за него крайно грубо и примитивно проявление с недопустими за Него ограничения.

Законът на индивидуалното общуване е характерен само за Света на материята, но до ограниченията, поставени от Твореца на Битието на подвижния разум.

На самия Творец на Света на материята този закон също не е присъщ поради своята грубост и ограниченост.

Затова и представителите на Разума на Вселената, започвайки да опознават обкръжаващата реалност, обладават възможността самостоятелно да се учат само при непосредствено съприкосновение с всичко произходящо, но не се учат чрез наставления от Единния посредством известни фрази и образи.

И само тогава, когато се появили по-развити и по-малко развити цивилизации, тогава се и появили първите поучения от страна на по-високо развитите на основата на проявилите се особености на общуване, станали единна характеристика за целия разумен Свят.

Именно под такъв род разнообразни наставления, вие и попадате в течение на цялата история на своето съществуване и особено в обилие през дните настоящи.

При това вие като деца неразумни наивно вярвате, че общувате с Бога свой, когато това не само е твърде грубо и неприсъщо на самия Творец на Битието на материята, но по отношение към Отеца наш Небесен, това е несъизмеримо оше по-грубо проявление.

И ако за всеки представител на подвижния разум в цялата Хармония на Мирозданието е предвидено от Единния всичко за самостоятелно развитие, то вие, попадайки в Света на тази Хармония, нямате такива възможности, защото в Мирозданието не е предвидено нищо, от което вие самостоятелно да можете да изведете необходимите понятия за благото на развитието на душата ваша.

Великият Бог ваш никога не участва във формирането на всякакви проявления на материалните закони.

Затова, въвеждайки ви в Света на другородните закони Негови, Отецът ваш взел върху Себе си Задача с крайна сложност.

Защото Нему оставало, за благо ваше бдително и постоянно да надиграва естествено възникващите във вашата всекидневна жизнена дейност всевъзможни условия на материалните проявления,

Зависещи от свободно прилаганите усилия ваши.

По такъв начин, изхождайки изначално от това, което вече не е възникнало по Волята Негова, Отецът въвежда всеки от вас без изключение именно в тези условия, които са станали най-благоприятни во истина за всеки от вас,

Със същото това позволявайки ви да виждате и да се докосвате до това, от което във вас има възможност да извлечете необходимото за благо ваше в този период от време.

А когато неверните понятия неизбежно се натрупат във вас до определена критическа граница и възникне опасност за вашето по-нататъшно развитие, това ще означава, че вашите възможности самостоятелно да вземате необходимото от съприкосновението с произходящата реалност, са изчерпани.

И тогава възниква предвидената от Бога Велик необходимост от моята временна поява сред вас.

За да може, разтребвайки натрупаното в премъдрите глави ваши и изправяйки всички натрупани от вас опасно-лъжливи разбирания за правилно житие и развитие, аз да установя необходимата серия от закони, които като мерки за ориентир да ви укажат зримо праволинейния път на истинското развитие, за поредния период от време.

Само в зависимост от определени немаловажни закономерности, моето пребиваване сред вас е длъжно да бъде временно и само от време на време.

Отецът никога не засяга това, което се твори в съзнанието ваше, и всички детайли на външните усилия на плътта ваша, но винаги гледа на произходящото с вас чрез вашия духовен чувствен свят.

Защото преди всичко в духовния вътрешен свят се прави вашата първа и главна крачка, а след това проявявайки се външно чрез плътта ваша.

Но когато се достига до усилие чрез плътта, съзнанието ваше има възможност да повлияе на външните проявления, ако счете за необходимо да скрие вашите вътрешни подбуди.

Само че това усилие обезателно правдиво ще се отрази в чувствените особености на душата ваша, на които не е способно да влияе съзнанието, често все още следващо практиката на хитрости и лъжи.

Затова, независимо колко точно ще бъдат изразени външно вашите вътрешни истинни усилия, Отецът ваш Небесен винаги знае правдата за вас, и вие никога не ще укриете от Него това, което всъщност става с вас.

Формирането на вашия вътрешен свят и развитието на душата се намират в пряка зависимост от необходимостта да извършите едни или други външни усилия.

А външните усилия много силно зависят от природните инстинктивно-чувствени проявления, които не знае Великият Отец.

Защото да знаеш определени чувствени проявления е възможно само в един случай, когато изпитваш тези същите чувствени проявления

На Великият Отец не са присъщи тези природни чувствания, и Той никога не изпитва това, което им съответства, а това включва и недоволство, и ревност, и гняв и радост, и прочие всевъзможни преживявания, добре вам известни.

Затова като големи невежи проявявате вие себе си, когато се опитвате да видите в делата на Отеца ваш това, което само на ограничеността е присъщо.

Безмерният огън на Благодатта, лъхаща в Същността на Отеца ваш Небесен, Бога Жив и Единствен, винаги излъчва равни потоци благодат, именуваща се Дух Свят.

Тези равномерни потоци на Светия Дух еднакво идват към всички вас, независимо от това с какво се занимавате.

Където само в зависимост от същността на занятията ваши се намира самата възможност да се възползвате от тази Благодат.

Но Отецът ваш Небесен, както и да ви се струва странно все още да го чувате, винаги еднакво ви обича:

И този, който е надвит от ръка неправедна, и този, който владее тази ръка.

Нито за миг не се появява разлика в тази Любов, насочена от Отеца към всички деца Негови.

Сътворявайки същността моя и създавайки условия, при които е възможно моето въплъщение в плът, подобна на вашата, Отецът по такъв начин ми е предоставил възможността да оценя най-пълно всички закономерни особености, свързани с вашите вероятни усилия,

Които се явяват най-благоприятните условия, при които е възможно формирането на законите, призвани явно да определят направлението на истинските усилия относно развитието на душата ваша.

Предоставяйки ми такива възможности, Великият Бог мой ми е дал цялата власт самостоятелно да оценявам всички изразени усилия ваши и самостоятелно да сътворя всичко, което при това отчета като необходимо за благо ваше.

Отецът Небесен ме сътвори творец на Законите на Пътя на развитието на рода човешки.

Затова и говорих в древността на учениците:

“Аз съм Пътят, Истината и Живота. И никой няма да дойде при Отца, освен чрез мене.”

И сега Истината ви казвам, че докато не приемете и не познаете законите мои, никога не ще вкусите истинската ценност на крачките към Възхождението и да се научите да сътворявате угодното за Отца не ще можете.

Защото делата ваши, несъзвучни на Духа на Истината на Същността моя, никога не ви позволяват да вървите по пътя на Възхождението.

И само по посока на падението неизбежно ще остане участта ваша.

Но много от вас, знаейки за словата мои древни, запечатани в книгата на Завета Нов, не ми повярваха и с детска наивност се отдадоха на учения нови и разнообразни, към Бога Велик отношение нямащи.

Благо велико за вас би била възможността да си изясните окончателно, че към каквото и вие да сте се прикачили в живота свой суетен, с названия гръмки за Вечността, ако не е дадено от ръката моя, ­

в най-добрия за вас случай, то може само значително да забави падението ваше,

Значително да задържи, но да удържи от падение, няма да бъде по силите му.

Защото такива са строгите, но естествено възникнали условия в битието ваше.

Надарявайки Същността моя с огнена Сила определена, Отецът Небесен е създал в мене условия, призвани да ми позволят при всякакви обстоятелства и на всеки етап от вашето развитие, изключително винаги безпогрешно да оценя всичко произхождащо в жизнената дейност ваша, относно законите на вашата душа.

Но този огън в Същността моя, с творяща Сила не малка, не ще ми позволи да се удържа в плът всяка, ако Силата негова, лъхаща изкуствено, не се удържа покрита с тайнство, от Отеца предвидено.

Когато душата моя се намира вън от законите на материята, то цялата Сила на Духа мой, се намира в равно успокоено състояние; и тогава, като гладката повъхност на океана, неразтревожена от нищо, е способна лесно да отразява небосклона и Слънцето, така както и в Същността моя се отразява Отецът мой.

В такова състояние аз също така съм способен да ви възприемам всички вас по равно с любов, без преживявания, независимо от това, на какво поприще вие сте се посветили и пред какъв олтар глава сте преклонили.

Както и Лицето на Отеца никога не ще докосне даже мъничка сянка ревност и недоволство, независимо от това, пред какво вие сте се преклонили.

Защото на каквото и да си играете на тази Земя от незнанието свое, в каквато и посока да тръгнете, Отецът винаги ще изпреварва всички глупости ваши, и вие в крайна сметка неизбежно ще дойдете при Истината Негова.

Така че, вън от тялото никакви природни чувствени особености на мен не са присъщи, и те не се запечатват в мене, както в душата ваша, затова и аз не изпитвам преживявания никакви.

Но във времето на въплъщението, неизбежно и естествено за мене, на чувствено равнище в мене ще се създават условия, когато аз лесно ще мога да се втурна в неистовия пламък на преживяванията, способен в кратък срок да погуби моето природно тяло.

Тъй като силата на емоционалните преживявания, свързана с определени обстоятелства, възникващи неизбежно при всяко мое ново въплъщение, много бързо е способна многократно да надвиши всички допустими безопасни норми.

И за да не става това, а особено отчитайки дивите обстоятелства на настоящите времена, се изисква обезателното използване на някои тайнства, които своеобразно покриват Духа мой.

С помощта на които, Великият Бог мой може да контролира огъня, лъхащ в Същността моя.

Докато аз съм вън от законите на материята, аз не възприемам грешките ваши, и тогава Духът мой пребивава в безметежност.

Но когато аз попадам в плът, то неизбежно започвам да виждам грешките ваши.

И ако Същността моя е пробудена, тя мигновено започва да реагира на тях, разгаряйки жаждата да поправи всичко.

А колкото по-силно Отецът мой допуска да се откривам, толкова по-ярко и силно ще възприемам грешките и недостатъците ваши.

В пробудено състояние мене винаги ме очакват определен род преживявания за вас.

Защото аз ще идвам при вас не за това да се зарадвам, виждайки постиженията ваши, но за да обърна цялото си внимание на вашите поредни затруднения.

И на какъвто и етап от вашето развитие аз да се появявам сред вас, аз винаги ще виждам какво е длъжно поредния път да ви науча и какви поредни лудории ваши да оправя предстои.

Но за това, за да мога аз най-пълно да се приближа към характерните жизнени проявления ваши и най-пълно да мога да натрупам точни разбирания, с това свързани, Отецът Небесен напълно закрива Същността моя до времето на пробуждането,

Продължавайки да ме води чрез определени особени чувствени проявления.

Във времето на този период аз възприемам грешките ваши само като изследовател, разглеждайки и анализирайки вашите характерни крачки.

При това, по възможност поставяйки допустими психологически задачи, “играейки” временно в едни или други ваши жизнени проявления.

Което още по-дълбоко чрез природните чувства и особености ми помага да узная присъщото ви.

И ако в своя живот вие преминавате процеса на най-голямо възприемане на обкръжаващата ви реалност до 14 годишна възраст, след което жадувате да се откъснете на свобода и да пристъпите към самостоятелни сътворения, то у мене това тайнство на най-голямо възприемане се продължава до времето на пробуждането.

Но веднъж по волята на Бога Велик, както и е било предопределено от Него в епохата днешна, пробуждането на Същността моя станало към времето от Отеца Небесен набелязано.

И от този миг аз истински пълноценно видях произходящата около мене реалност.

Огънят на жаждата да Извърша, грижливо от Отеца удържана до сега, се втурна навън.

Но за да не стане в такава минута прекомерен емоционален изблик, пробуждането мое стана с най-малко освобождаване на Духа мой, но и при това тайнството внимателно се разнесе като гръм.

След това започна кратък период на самоосмисляне, за да може окончателно и твърдо да пристъпя към предначертаното Осъществяване.

Нещо подобно във видоизменението на вашето възприятие на произходящата реалност също така обезателно длъжно е сега вече да стане.

Само не чрез процес на пробуждане, а чрез титаническия труд ваш за кратък период от време, чрез замяната на една призма, пречупваща за вас цялата реалност, с друга, истинна и вечна.

Ако отново спомена приетите в даденото обръщение понятия, то тази условна призма на инстинктивно-чувствено егоистичните особености, която се явява коренна основа във вашето възприятие на цялата съществуваща реалност и която все още остава присъща на всеки от вас без изключение, е длъжна обезателно да се смени с духовна,

Пречупването през която на цялата реалност винаги ще създава за вас само тези условия, на основата на които ще е възможно единствено да съществувате хармонично.

На вас още ви предстои да разберете пълнотата на истината за това, че цялото ваше жизнеустройство на цялата Земя без изключение зависи от вашия духовен свят,

От който напълно зависят вашите мисли с изразени чувствени изисквания и именно на основата на които произхождат всички събития вътре във вашата цивилизация.

Всички тези събития носят една единна характерна особеност, абсолютно напълно зависеща от вашия чудовищен егоизъм, подменил със себе си вашия духовен свят.

Всички ваши войни и това безчислено множество немислими глупости, носещи на всички вас нежелани скръбни последствия, са пряк резултат на действията ваши, на обединени мисли с изразени ненормални чувствени желания.

И ако силата на една такава ненормална мисъл не е много голяма, но тъй като вие на цялата Земя мислите еднакво, по един принцип, в единна зависимост от егоизма, проявяващ се и в индивидуална форма, и в групова, и в общонационална, то вашите такъв род усилия обезателно се сливат заедно поради своята еднородност.

При това общата сила рязко нараства, натрупвайки се.

А тъй като вие всички до един, на цялата Земя прилагате, по същността своя, едно и също усилие, то в обединено състояние вашите такъв род усилия, придобиват нещо страшно и крайно опасно,

Независимо, с какви форми на жизнени прояви вие се занимавате.

Пребивавайки в такава мисловно-чувствена среда, вашата цивилизация неизбежно била длъжна от време на време да потъва в кръв, проливането на която става безспирно, и във всякакви безчислени бедствия.

Такива вас никога не ви е приемала Природата, и се е закривала от вас до дните днешни, от което вие никак не можете да се изтръгнете от обятията на болести всевъзможни.

Тази Майка­Природа, на която вие винаги гледате отвисоко и само като на обект за услаждане на тялото свое, непонятно от каква глупост назовавайки себе си царе Нейни.

С такива съвместни усилия вие сте създали своеобразна условна среда на леко възпламеняваща се угар, провокираща ви с наситеността си към освобождаване на опасна искра,

Появяването на която искра, даже и най-малка, неизбежно влече голямо разгаряне, запалващо не само големи провали, не само в организма на вашето общество, но и в Природата на Земята, пораждайки обилни стонове и вопли на поразените.

Вие знаете, че това не е добро, но вие нищо не можете да направите против, докато сами сте роби на собствения си егоизъм,

Без значение на всички ваши изразени външни ефектни действия, призвани да говорят за вашето като че ли разумно намерение.

Неизбежно и безкрайно самостоятелно разпалвайки пожарища големи и малки, вие усърдно в течение на хилядолетия се стремите да построите обществото на желаното благоденствие.

При това по цялата Земя, в различни обособени големи и малки общества, еднакво се стремите да формирате жизнеустройството по същия този примитивен принцип,

Коренната същност на който остава една и съща, както в древните племена, така и в обществата на времето сегашно.

Но вие не можете от това да се отдалечите, защото на това ви принуждават условията, от вас всички създадени.

Където само на култа към голямата материална ценност се предоставя да изпълни роля в носенето на дивашкоподобна миротворческа мисия.

Цялата тази единна характерна система на жизнеустройство на цялото ваше обшество като цяло има единен корен, единен ствол, а чрез различните обособени общества се проявяват най-дебели клони, непосредствено излизащи от ствола.

А по-нататък вътре в тези всевъзможни, безкрайно подозиращи се в коварство едно друго общества, тези клони продължават външно неповторимо да се разклоняват на още по-дребни клони неединствени, и където всички тези разклонения са осипани с огромно множество листа,

Шумолящи безспирно от постоянното недоволство на вечно неудовлетворения егоизъм.

Дървото на глобалния егоизъм с крайно невзрачен облик ­ ето герба на щита на съществуващото човечество.

Цялата тази уродлива система израстнала изключително на основата на съответсващите ваши мисли и желания и продължава да съществува за сметка на психическите енергийни особености, вложени в такъв род мисли и желания.

Така както и състоянието на всяка клетка на вашата плът влияе на общото състояние на целия ваш организъм, защото тази клетка е свързана с единно енергийно поле с всички без изключение останали клетки, от които изцяло се състои вашият организъм, така също и всеки от вас, независимо от разбиранията и желанията, неизбежно влияе на общото състояние на цялото човечество.

Отново, независимо от това, разделени ли сте вие един от друг от абсурдни названия или не.

Във времето на моето въплъщение, благодарение на плътта, аз наравно с вас се вливам във вашата обща енергийна среда, и до пробуждането мое качествата на моята плът незначително влияят на окръжаващите енергийни проявления.

Но след пробуждането на силата на Духа, от милостта Божия частично приоткрита, много сериозно и бързо започват да се видоизменят по качество природните енергийни особености на моята плът.

Което незабавно започва да влияе на цялата характерна енергийна среда на вашето общество на цялата Земя, а също така и на енергийната среда на Природата.

Само че преди всичко моето влияние и Сила са насочени към вас, защото именно в благо ваше и всичко става.

Във времената древни моето пробудено състояние, а самият Дух приоткрит бил незначително, във връзка с крайно дивото и примитивно състояние на общественото жизнеустройство.

Затова и закономерността, за която аз започнах да говоря, се проявила незначително.

Друго е положението във времената сегашни.

С всеки следващ път Духът мой все повече се освобождава, което все по-активно и значително се отразява на цялата ваша обща енергийна среда.

Където въздействието на моя Дух послушно и индивидуално се отразява на енергийните особености на всеки от вас.

И сега вашият вътрешен свят се е задвижил в съответствие със законите, които аз започнах да проявявам реално.

При което от момента на пробуждането ми, дървото на лъжата, олицетворяващо образа на съществуващата форма на ващата жизнена дейност, започнало ускорено и сега вече безвъзвратно, да изсъхва.

Но Великият Бог внимателно и не по-много позволява да се разгръща Осъществяването, та видоизмененията в обществото ваше да не започнат да стават твърде рязко, създавайки прекомерни трудности.

Макар че трудностите могат много бързо да се умножат, защото Духът на Осъществяването действа противоположно на усилията на егоизма ваш, а значи, именно егоизмът ще почне особенно да се безпокои и може да почне да се проявява чрез вас често в крайно дива за вашето време и абсурдна форма.

И каквито и да е към този час глобално коварни замисли някой от вас да обладава, всички носители на тези замисли от рода човешки в даденото време не могат да знаят, каква именно е тяхната роля всъщност, която подобно на марионетки, им предстои да изпълнят от въздействието на незримия за тях противостоящ ви разумен свят,

Временно изпитвайки мнима радост от определени успехи по степента на изпълнение на своите егоистични замисли.

Бъдете днес до край бдителни, и в никой случай не се съдете един друг!

Защото все още вие всички сте роби на егоизма собствен, крачките ваши са лесно предсказуеми, и да ви направят всички вас изпълнители на програмата пагубна не съставлява особен труд.

При което, всеки такъв изпълнител ще бъде дълбоко уверен, че полага усилие правилно.

А днес в епохата на Осъществяването, когато се решава съдбата на рода човешки, на вас особено обилно ще ви се натрапват роли всевъзможни в изпълнение на програма, за вас пагубна във всички основни сфери на живота ваш: в религията и философията, в науката и силовите ведомства, а също така във всякакви обществени организации.

Където преди всичко основна немаловажна роля са длъжни да изиграят тези от вас, които осъзнато или неосъзнато са способни да станат проводници на информация и определени енергийни особености от кодиращия ви враждебен на вашата цивилизация източник.

Да ви използват в този случай в качеството на марионетка може лесно, отчитайки горящото във вас нереализирано егоистично желание да изиграете значителна роля в живота на своето общество; а ако ви се удаде, и в живота на цялото човечество.

При това всеки от вас вътрешно е предразположен с готовност да се хване за знамето, движейки се в първите редици.

Едно от главните благоприятни условия, при които вас могат да ви направят изпълнители на пагубната програма, се явява вашата егоистична самоувереност в това, че вие считате себе си способни лесно да определяте истинността на произлизащите около вас събития,

По този начин неосъзнато проявявайки себе си като някакво ценно мерило.

Именно това елементарно ­ вие можете да проверите себе си ­ се проявява във вашия активен стремеж да намерите само недостатъци във всичко, което не съвпада с вашите интереси, и още повече, което все още ви е непонятно, в прилагането на неизменни усилия в осъждане на вам неугодното, проявявайки несдържано сарказъм, надменност, и всякакви ранообразни нечистоти на своя вътрешен свят.

За вас се оказало трудно да осъзнаете, че егоизмът, лежащ в основата на цялата ваша жизнена дейност, ви принуждава в негова угода, постоянно да се стремите да намирате само недостатъци в цялата произходяща около вас реалност.

По този начин вие осъзнато или неосъзнато се стремите да възвеличите себе си.

Където при това, вие често намирате временно мнимо успокоение по повод недостатъците свои, когато на вас ви се удава да видите същото в някой друг от околните; а още по-спокойно ви е когато видите настрани още по-голям недостатък.

И тогава вие започвате да се показвате сами на себе си такива, като че ли у вас въобще нищо недостойно няма.

Някои от вас се стремят редом със себе си да задържат тези, които имат по възможност големи недостатъци, защото по този начин вие се стремите да подчертаете своите достойнства,

Макар че често за това не се решавате да си признаете.

А към този, които е бил с вас на едно порочно равнище, и веднъж се е устремил да стане по-добър, вие често се стремите да използвате словото “предател”, изразявайки към него презрение и буря от негодувание.

В по-диви обстоятелства неизменно се пробвате да отмъстите.

Но ако в полето на вашата дейност попада някой, претендиращ за отсъствие на недостатъци, вие вътрешно започвате усилено да очаквате потвърждение за наличие в него на макар и малки недостатъци.

И тогава за радост на егоизма, в отговор на чувствените очаквания, непременно ще долетят слухове зловредни, които вие ще погълнете веднага, получавайки мнимо успокоение.

Никой от вас в този случай, няма да се усъмни в тези дошли слухове, защото егоизмът ваш е винаги заинтересован от тях.

А когато цялото общество е покрито с проказата на егоизма и всеки от вас е склонен да се доверява на мерзости за ближните свои, то тези слухове неизменно ще се умножават и несъстоятелност в тях вие не ще откриете.

Във връзка с определена, присъща на вас психологическа особеност, вие неизбежно попадате под влияние на една жизнено важна за вас закономерност:

Всеки търсещ недостойното винаги може да го намери даже и там, където царства единствено достойното.

Всеки търсещ достойнства, ще може да ги намери само там, където ги има.

По-внимателно и критически погледнете в себе си!

Помнете, че дотогава, докато сте предразположени постоянно да търсите около себе си недостойното, ще бъдете обречени на блуждания горчиви и безкрайни, където в този случай достойното вие не ще намерите!

Не върши ли това всеки от вас сега особено активно, и в резултат се превръщате във вместилище препълнено с лъжа.

За да се узнае съдържанието на гърнето, е необходимо да го наклоните и да се оцени изтичащото от неговото отверствие.

Вие сте съд, а устата ваши отверстие, от което е призвано да се излива това, с което вие сте напълнени.

А сега какво в обилие изливат устата ваши?

Воистина, за мнозина може да се каже, че вие сте съдове запълнени с мерзост.

И всеки, говорещ за праведен гняв във себе си, е слепец неразумен!

Защото не може да имате гняв праведен, докато егоизмът властва над вас и си съперничите един с друг.

В даденото обръщение аз накратко ви показах разликата между законите на материята и законите на Великия Бог, за което вие не знаехте, безпорядъчно бъркайки и смесвайки разнородното и несъвместимото в течение на цялата своя история до ден днешен.

Използвайки именно вашата пълна неспособност по достойнство да различавате законите на духа и законите на разума, представителите на извънземния разум могат значително да повлияят на вашата жизнена дейност, въвеждайки в съзнанието ви образи и обръщения, както с благи подбуди към вас, така и с враждебни.

При това у вас напълно отсъства способността да различавате постъпващата във вашето съзнание информация, дали тя е: правдива или лъжовна, във ваше благо или вреда.

Но наличието във всеки от вас на извънмерно наситена егоистична среда създава почти‘пълна гаранция за успешна работа с вашето съзнание.

Най-благоприятни условия за отваряне на информационен канал в съзнанието се явява вашата собствена инициатива въз основа на действащите закономерности на любопитството.

А за да се направят тези условия най-благоприятни, в живота ви за любопитните романтици били въведени, чрез тези, които вече успешно приемат определен род информация, всевъзможни препоръки за облекчаване взаимните усилия по установяване на канал за двустранно общуване.

В древността, във Времената на първото Осъществяване, нямах възможност подробно да осветя закономерностите, свързани с пророчествата, за да ви предупредя отрано за опасността.

Защото разкривайки характерните особенности, проявяващи се в такъв род общения на нивото на мисълта, с някакъв страничен източник, щеше неизбежно да ми се наложи да развенчая всички пророци, съществували някога и особено почитани от еврейския народ.

Което щеше да бъде непосилно за възприемане от учениците по това време, искренно вярващи в истинността на Мойсеевите закони и пророците след него.

Единственото което тогава можеше да се каже с тази цел, бе това, че законите и пророците са дадени до дните на Йоан Кръстител, а по-нататък само със самоотвержени усилия може да се влезе в Царството Небесно.

Но поради незначителността на поясненията, които само можех предпазливо да оставя на учениците и по-нататъшните последователи на възникналото учение на Новия Завет, това се оказало явно недостатъчно,

Което вече скоро след приключване на Осъществяването, в средата на вярващите, е позволило да бъдат въведени всевъзможни “детски дрънкалки” от страна на извънземния разум, а също така и чрез тези, които се нарекли пророци.

Където чрез тези пророци, започнали бързо да се проявяват както лъжливи тълкувания на оставените от мен прости истини, така и всевъзможна лъжлива информация, призвана в последствие да изиграе в живота на повярвалите в Благата вест, пагубна роля.

А в по-късни времена, в средата на вярващите християни, когато понятието “пророк” почнало да си отива в миналото, на негово място успешно се настанили понятията за ясновидство и ясночуване, което по принцип е проявление на една и съща закономерност.

И сега вече не било нужно да се говори уж от Лицето на Бога, а пребивавайки в тишина успешно да продължават да създават лъжливи тълкувания на истината.

Където съвпаденията на постъпващата информация или образи със станалите впоследствие събития абсолютно не се явяват критерий за определяне на истинската ценност на източника, дал една или друга информация и образи.

При това е нужно да се знае, че е безсмислено да се разделя магията на “бяла” и “черна”, защото това по принцип е проявление на единните енергийни природни особености, допуснати да се узнаят от големеещи се палавници ­ магистри с елементарно­примитивна същност;

Също така няма нужда да се разделя и понятието “пророк” на така да се каже, истинно и лъжливо проявление.

Защото това също е единна закономерност на проявление на определени особености на материята, нямащи никакво отношение към Небесният Отец.

Но в който и да е случай, това са прояви на характерни закономерности, присъщи на разума, с които всички представители на Разума във Вселената са в право безпределно да се ползват,

Овладявайки това според развитието си.

Вие се намирате в начален стадий на такова овладяване.

И докато не познаете достойно това, което искам да ви дам сега, усилията ви там само на погибел ваша ще бъдат.

Ярки потвърждения за това в изобилие ще срещнете в житието свое в дните на събитията от времето сегашно.

За най-успешно въздействие върху вашето съзнание в това направление, сега постоянно се избират тези от вас, които имат най-благоприятни за това качества.

След което в кратък срок се анализира равнището на вашето мислене, предразположености, слабости, привързаности и вече след това ви се дава тази информация и ред образи, в които вие непременно ще повярвате.

Защото тя преди всичко ще съвпада с вашите вътрешни пожелания, на които вие можете даже и да не придавате осъзнато изражение.

А тъй като извънземният свят, наместващ се във вашето съзнание, има много по-големи от вас способности да определя най-голямата вероятност на събитията в най-близкото бъдеще ваше, то от време на време за по-голяма убедителност ви се дава незначителна информация, съвпадението на която с последващите събития твърде силно умножава вашето доверие към цялата останала голяма неправда, постъпваща по нататък във вашето съзнание.

При това, на всички склонни и вече стремящи се към духовно развитие, леко поглаждайки вашия егоизъм и детска наивност, обезателно ще кажат, че вие сега общувате с някоя йерархия уж на светлите сили или като че ли със самия Велик Бог.

В този случай всеки източник е свободен да нарича себе си така, както счете за благоприятно със задължително отчитане на особеностите на този от вас, в съзнанието на когото се открива информационният канал.

По такъв начин може като гъби да се отглеждат многочислена плеяда всевъзможни целители, магове, магьосници и прорицатели,

А също и тези, които са готови да повярват на внезапно дошлата подсказка “свише” за това, че се явяват сякаш представители на друг свят,

И разбира се различен род големи и малки посветени учители, пророци и месии.

Където в съзнанието на всеки от тях предварително ще бъдат насадени определен род “детски залъгалки”, бързо убеждаващи ги за необходимостта да изпълняват “спасителна” мисия.

При това всеки от възприелите необходимостта да извърши тази или другамисия с голяма искренност, посвещава себе си на определено служене.

След което се продължава опеката над всеки новопоявил се активен посредник, чрез когото трябва да се въвеждат във вашия живот както фалшива идеология, грубо изопачаваща дейността на вашето съзнание в опасно за вас направление, така и да се създават необходими условия за по-дълбоко и скрито от вас въздействие върху вашето съзнание и психика.

Ако имате възможността видимата идеология предварително да осмислите и оцените, а значи и отхвърлите, то да оцените енергийните проявления засега ще ви бъде много сложно.

Лъжливата идеология се въвежда с разчет на търсещите, мислещите хора, които към времето сегашно трябваше да станат огромно множество и особено на Руската земя.

Когато човек има каквато и да е твърда убеденост в истинноста на това, което той за себе си е избрал като жизнено важно, то на него ще му бъде крайно сложно правилно да осмисля нещо ново, несъвпадащо с вече избраното, чрез явно изразено предубедено отношение към това, което е неизбежно за вас в този случай.

Такава е сложната закономерност именно на човешката психология.

И колкото е по-голяма предвзетостта, толкова по-безсмислен става опита да се разсъждава за новото.

А тъй като Истината идва не за това, за да повтаря вече добре известното на всички, но да разкаже за нещо следващо и ново, при това естествено поправяйки неверното разбиране на даденото по-рано, то за по-благоприятното възприемане на Новото, са нужни търсещи и свободни от действията на една или друга догми, възникнали изключително на основата на лъжливи понятия.

С пресмятане на това, че именно на земята на Русия е предопределено да се осъществи Събитието, решаващо съдбата на цялото човечество, именно на тази земя е трябвало да се появят множество търсещи и мислещи по-широко хора.

Но това са прекрасни условия не само за възприемане на Истината, а така също и за възприемане на лъжата,

Източниците на която не спят и прекрасно знаят отрано за вероятността на възникване на такива обстоятелства.

Условията за появяването на Истината и Лъжата във вашия живот са равни, освен едно: Истината не трябва сега да нарушава вашата свобода на избор и може само да предлага себе си,

А лъжата може да използва всички възможни доказателства за това, че тя сякаш се явява Истината.

В крайна сметка избора трябва да направите вие сами.

Такъв е характера на съдбоносния изпит, поставен от Великия Бог пред рода човешки.

Ако фалшивата идеология е разчетена на всички търсещи истинна мъдрост, то енергоинформационното, скрито от вашето внимание въздействие на вашето съзнание и психика, е разчетено на масовостта.

А началото на подготовката на тази основа е започнало да възниква в далечната древност, където чрез това как са възприемали информацията пророците и жреците, започнали да се въвеждат понятия за примитивните закономерности на някои енергийни проявления на материята.

Което във вашия живот е намерило отражение като понятията магия, магьосничество и всевъзможен род целителства.

При това, постоянната опека на всеки посредник с такова ярко, привличащо вниманието име като маг или магьосник, се осъществява по такъв начин, че при всяко негово усилие произтичат ефекти, още повече убеждаващи го в правилността на делото му.

Праха на древността на този род поприще, за вас сега трябва да изиграе привлекателна психологическа роля.

Използването на атрибути със свещенни, от ваша гледна точка, символи и образи, също е призвано да изиграе вспомагателна роля, успокоявайки ви с това, че наличието на такива изображения и споменавания уж гарантира защита от “нечистото”.

Разнообразните вспомагателни психологически игри са необходими, за да се появи доверие към такава мистическа личност от страна на всички търсещи неговата помощ.

Колкото е по-голямо доверието у всички дошли за такъв род помощ, толкова е по-голяма вероятността и ефекта на успешното влияние върху съзнанието и психиката на дошлите.

И ако нуждаещия се след първите сеанси на оказаната му помощ забелязва придвижване в желаната за него страна, то неговото доверие рязко и многократно се увеличава.

В процеса на самия сеанс, често с немалки ярки театрални проявления, когато магът, магьосникът или друг целител, използващ енергийните особености, се стремят според нивото на своето тясноограничено­примитивно разбиране на произтичащото, да окажат като че ли блага помощ, на неговата енергийна вълна проникваща в съзнанието на доверилия му се пациент, се наслагва особенна пагубна информация.

Която благодарение на такава енергийна вълна, ще се запечата в дълбочината на съзнанието на наивно доверилият се пациент.

При това никой от вас, участниците в такъв сеанс, не ще бъде способен даже да заподозре пагубното вмешателство.

В настоящия момент когато Съдбоносното Събитие започва да се разгръща за Спасение ваше, от враждебни на вас източници се правят усилия за масовото появяване на магове, магьосници и всевъзможен вид специалисти да помагат с енергийни методи.

За да може на основата на почти пълното отсъствие у всички вас на правилно разбиране на своето истинско битие и развитие, да създадат обширни необходими условия за масовото енергоинформационно въздействие върху вашето съзнание.

Където всеки подложен на въздействие се включва в определена единна енергийна система с програма в своето съзнание за ускорено самоунищожение.

Като благоприятни спомагателни условия за разпространение на подобни прояви във вашето общество се явява вашият несдържан постоянен стремеж към удовлетворение на тясно-примитивните егоистически желания.

Където влиза и вашето желание безболезнено и по-бързо да се излекувате от някакъв си като че ли пречещ ви да живеете в доволство недъг,

Но при това не мислейки да промените в корен своето отношение към реалността и не променяйки предишния характер на своята жизнедеятелност.

В което и се заключава възможността за истинско изцеление.

Началото у всички названи и неназвани посредници, все повече появяващи се в сегашните времена на решаващият Час, е едно и също, протичащо по един и същ принцип.

И с една цел: да се създаде колкото може по-раздробено общество с възможно най-сложни идеологически условия за възприемане на Истината, веднъж обещала да дойде още един път,

Пораждайки колкото се може повече всевъзможни и духовни течения и школи, където всеки повярвал във фалшивото учение, почти напълно загубва способността да разглежда в нещо друго, несъвпадащо с вече избрания интерес, вероятното наличие на същинската Истина.

А за успокоение на възможните съмнения в правилността на избрания истински път, било въведено лъжливото понятие, че пътищата, водещи към Отеца Небесен са много.

И по какъвто и път човек да върви, той все едно ще дойде при Отеца Велик.

По такъв начин бе грубо прикрито моето Слово за Единния Път на развитие.

На това преди всичко длъжни са били да се поддадат тези, които свободно или не, са могли да се докоснат до Евангилието, подминавайки истините запечатани в него като първостепенни.

А такива търсещи прекрасни хора се оказаха немалко във времената днешни.

На повърхностно гледащите е трудно да узнаят за първоосновите, скрити в дълбочините.

Защото на повърхността винаги разнообразието е голямо, но в дълбините на една същност, което се проявява с външно разнообразие, като правило лежи единна закономерност.

Не може грубо и безредно да се бъркат законите на развитието и закономерностите на проявяването.

Ако вие виждате безкрайното разнообразие на повърхността на Земята­Майка, то това не означава, че всичко това се развива по закони различни.

Именно самият закон на развитието произтича у всички по единен принцип в същността си и само външно се проявява във велико разнообразие.

И колкото да са разнообразни и неповторими цветята на горската поляна или в градинката под прозореца на вашата къща, всички тези цветя всмукват влага с корените си по един закон, простират нагоре стеблата си и се хранят със светлина и въздух през листата все по този един единствен закон.

Но пък във външните признаци на стеблото, листата, венчелистчетата на цветните пъпки точно повторение не ще издирите вовеки.

Затова във всеки от вас има закони на красота вътрешна и закономерности на красотата външна.

Което и в жизнедеятелността ваша се проявява чрез понятията духовност и култура, които не са едно и също, но са призвани да се съчетаят достойно.

И ако с външно проявеното творчество, вие сте свободни да се проявявате в разнообразие безпределно, то вътрешния Закон за развитието на душата ваша, е един и си остава вечно един.

А значи, дотогава докато преди всичко не го познаете достойно, външното цъфтене ваше винаги ще си остава неизменно уродливо.

Единственото, което в този случай остава като истина вярна, това е наличието на множественност на пътищата в движението към Закона на истинското развитие.

Но само постигайки този Закон, е възможно да се направи реална крачка във Възкачването.

Всичко останало в най-добрия случай само значително може да забави падането ваше.

Както и по-рано в този случай, вие ще продължавате да падате.

Скоро след пробуждането мое и началото на предопределеното Осъществяване аз се потопих в едно безбрежие на неповторими проявления на вашите особенности,

Непосредствено влизайки в допир с голямото разнообразие на всевъзможните ваши добри и недобри егоистически усилия.

Защото даже добрите ви дела неизбежно, по волята на създадена закономерност, са привързани много здраво към егоистическите особенности.

Моето познание за вас присъщото, при това се продължи, и, това към което бе сложно да се докосна в периода до пробуждането, аз можах напълно да видя във времената на своето настоящо бодърствуване.

Велик и Мъдър е Отецът, че милостиво и грижливо задържа Духа мой, иначе отдавна вече да е изгоряло сърцето на плътта моя от видяното.

Защото само в благо ваше съм роден аз и наистина щастие ще мога да изпитам, когато видя началото на вашето всеобщо Възхождане.

На мен ми е трудно да ви разкажа за това какво значи да ценя всички вас еднакво, независимо от това, приемате ли ме или гоните, възхвалявате ли ме или в обилие разплисквате към сърцето мое помия от клевети чрез устата си неудържима.

Но аз по равно на всички вас донасям Духа мой, и всеки от вас може да черпи от него без мяра.

Тъй като безмерна е Силата на Духът мой, тъй като тя е свързана с Отецът мой, и няма да секне този Източник, подарен ви от Отеца.

Но само докато аз съм в плът, вие имате възможност допълнително да черпите от Силата животворяща.

Не трябва да се мисли, че Отецът ваш не ви додава Силата на Духа Свят Свой без мене. Когато Отецът ви е сътворил, Той е свързал всеки от вас със Себе си чрез нишка Благодатна, по която непрестанно постъпва Силата на Отца към вас в такъв обем, че това да състави възможно най-благоприятни условия във вашето естествено развитие.

Затова, когато аз съм вън от плътта, вие сте свързани само с Отецът Велик, получавайки от Него всичко жизнено необходимо за вас независимо от това, към какво вероучение вие принадлежите временно и продължавате ли да си играете с играчки, покланяйки се на идолите.

Наистина, Отеца не гледа на тези външни търсения ваши, но на това, какви вътрешни усилия вие прилагате към това, което вече сте осъзнали като правилно.

Когато идва Часът на моето следващо въплъщение, то моето появяване сред вас нарушава естествения ритъм на вашите жизнени проявления.

От времето на моето пробуждане се започва изкуствено ускорение на всички ваши жизнени процеси, и особено повярвалите в моето, неизбежно им идва да видят, как за една година те са преживяли сякаш десетилетия, а след десетилетие ще видят ­ сякаш са минали векове.

В периода на моето Осъществяване, временните интервали намного повече се уплътняват, което и принуждава рязко да се активизира вашият жизнен ритъм,

За това моето появяване сред вас не трябва да бъде често, но строго предопределено.

Когато при естествени, присъщи на вас възможности, вие се окажете неспособни самостоятелно правилно да преодолеете възникващата естествено на вашия път жизнено важна преграда, винаги ще се появява необходимост от изкуствено кратко временно видоизменение на ритъма и направлението на вашата жизнена дейност.

Това и ще бъде времето на моето поредно появяване сред вас.

И когато в такъв период аз идвам да ви призова да направите нещо много голямо за Спасението ваше, то аз неизбежно ще ви призова да сътворите нещо, което не е присъщо за вас, за изпълнението на което вашите собствени сили няма да са достатъчни.

Тогава и Силата на Духа мой ви е в помощ.

Тъй като, когато аз се появявам в плът, Духът мой значително се приближава към вас.

Но на мен ще ми е сложно да ви помагам, ако вие започнете да призовавате името ми като лицемери, спомняйки си за мен в минути трудни и когато всичко отмине, забравяйки, вие започвате пак да вършите противозаконното.

Защото все още огрубява съществото ваше и помощта моя ще се проявява все по-незначително.

И единствено само искрено приемащите ме с най-голямо доверие в сърцето свое, със стремеж самоотвержен да изпълнят Словото мое, ще позволят на Духа ми с течение на времето все повече да влияе благостно на качествата ваши.

Тогава при всеки призив към мен винаги ще сте способни да преодолеете силата на тъмнината, каквато и да е тя, преодолявайки прегради всевъзможни, оказали се на пътя.

Но главното при това е: в живота свой вие придобивате тази реална възможност да сътворите за вас в това определено време поставеното, което е било невъзможно да направите в естествени за вас обстоятелства.

Помнете, че преди всичко истинската моя помощ към вас ­ това е Словото, което ще проглася за вас за изправяне на вашите безчислени грешки, заплашващи ви с погибел.

Където ще ви разкрия множество закономерности, отваряйки очите ви за всички неправедни ваши усилия.

И с помощта на истини безчислени, аз съм готов подробно да отбележа всяка крачка по Пътя, предстоящ за спасението ваше и с това, задавайки направлението на вашето истинско по-нататъшно Възхождение.

Но това е вече противната страна на тази, за която бълнувате вече хиляди години, проливайки сълзи и кръв до предела на неразумна диващина.

И сега, наистина, съм готов да кажа на всички ви на всеслушание, че нито един от вас не се движи в нужната посока, съгряна от Лъчите на Любовта Божия;

Независимо от това на какво вероучение сте посветили сърцето свое.

Защото даже тези, които наричат себе си вярващи в Осъществяването мое първо, никога не са полагали труд самоотвержен в изпълнение на истините прости и немногочислени,

Без да се броят някои достойни мъже, но които могат да се преброят на пръсти.

Не постигайки дълбочината на истините, по Волята на Бога оставени, но покривайки ги с понятия лъжливи и многочислени в угода на егоизма свой скроени.

И тогава самите слепи, са се назовали способни да водят слепи.

От тогава сами Вратите не могат да намерят и останалите, множество немалко, отвличани от блужданията свои своенравни.

Едва сега вече всички водители към яма бездънна достигнаха.

Извратили с понятия безмислени Същността моя, която е Закон, от Бога поставен и започнаха в обилие да се покланят най-вече на тялото мое, дадено в древността.

Тогава когато аз учех на поклонение в Духа само на Бога Велик, на Отеца единствен и вселюбящ.

А тялото мое е само възможност да доведа до вас достъпно скритото в мен, но не тялото мое е Същността ми.

Затова не за гибелта и възкресението на тялото свое идвах да покажа Същността на Спасението, а именно в самоотвержено изпълнение на законите мои, в които аз и се проявявам за помощ ваша, само от което е възможно възкръсването ви към живот истински.

Дотогава, докато законите и Истината моя се намират между вас в почит, и вие обезателно се стремите самоотвержено да ги изпълните достойно, дотогава аз пребивавам редом с вас и ние наистина неразлъчно сме заедно.

И тогава Отец е в мен, и аз във вас, и всички ние сме едно.

Но ако вярата ваша на Бог се свежда само в ритуални действия, а законите мои вие почитате само на думи, то аз не мога да пребивавам редом с вас.

Тъй като аз съм способен да живея редом с вас само чрез делата ваши, изпълняващи Закона мой в Слава Божия във всяко действие на житието свое, но не чрез думи почитащи името на плътта ми от древността, колкото гръмко и често да бихте го призовавали.

Затова само там, където се събират в името мое, изпълнявайки достойно моето, там съм и аз сред тях.

Но там, където се събират в мое име, при всяка възможност странейки от изпълняването на моето, там произлиза само осквернение и аз няма да бъда там, каквото и множество да биха се събрали.

А значи всеки самоотвержено изпълняващ Словото мое, Спасение истинно ще придобие и само тогава в сърцето свое ми позволява да бъда като стопанин.

Ако веднъж казах, че аз съм Пътя, Истината и Живота, то значи ли поклонението на пътя равнозначност на ходенето по него?

Ще бъде ли поклонението на Истината едно и също на изпълнението й?

И може ли да се сравни поклонението на Живота на самото протичащо Житие?

Вие не започнахте да постигате истините мои, веднъж оставени ви, които единствено е възможно да постигате със труд собствен и самоотвержен, а се опитахте с разума да разберете, което робски служи на егоизма.

Затова са ви разделили помежду ви тълкованията ви лъжливи,

Защото сякаш къща на пясък сте започнали да строите, подменяйки словата мои със собствени.

Когато вие се стремите да проявите любов към родителите свои земни, вие се стараете чрез външни усилия да проявите себе си спретнати пред лицето им.

И, виждайки външно изразената чистота ваша, родителите се радват и ви хвалят, не знаейки за скритите нечистотии във вашата същност.

Друг е Отецът Ваш Велик, който никога не обръща внимание на спретнатоста външна във време на ритуалите ваши, но цялото му внимание е на вътрешността ви, която е видима лесно през всичките дни на всички усилия ваши в жизнедеятелността ви сред ближните и всичко живо на Природата ­ Майка.

Няма смисъл да се говори за любовта към моето старо име, тогава когато делата ваши са зли, а вие се къпете в себелюбие.

Това, което веднъж в дните на първото Осъществяване на древната израилска земя аз заложих за благо ваше, като най-скъпоценно и истинно, последователите от неведение, под влияние на егоизма свой, неизменно успешно са извратили с тълкования многочислени и са превърнали в най-неугледното по същността си вероучение на Земята.

Където главната жизнено важна заповед за безкористната и самоотвержена любов са променили в своите тълкувания така, че тя напълно е изгубила своя истински смисъл.

Макар самото учение в обществото ваше да е станало общоизвестно, а обединението достатъчно многочислено.

Но какво може да бъде популярно в общество, където всички негови представители са изцяло устремени към изгода и удобства, а също към почитание на личността своя.

Защото в самите истини, превърнали се сякаш в основа на християнството, аз съм залагал противоположни принципи.

Постигайки достойно които ­ светска изгода не ще постигнеш.

Познавайки които ­ удобствата общоприети не ще придобиеш

Изпълнявайки самоотвержено които ­ ще възприемаш като тежест почитанието към себе си

Затова не истините, учещи на пълно безкористие, искрена самоотверженост и кротко смирение, са послужили за основа на възникналото удобно за множеството вероучение, но тълкуванията многословни пропити с егоизъм, са залегнали в основата му.

И не е станало нужно на великото множество след това, рязко да променя своя живот, но продължавайки да го води по стария принцип, са придобили мнимо спокойствие, от това че са нарекли себе си християни.

Критерият за правилност не може да бъде многочислеността в обществото на блуждаещите.

Точно така, както в своето време, огромна многочисленост против един е утвърждавала, че земята е плоска.

Даже в лоното на самото обединение на вярващите, когато техния брой станал голям, почнали да се появяват единици, такива, които са решавали самостоятелно да направят смела крачка към Истината в зависимост от собственото искрено разбиране, а не както е считало за удобно останалото множество.

След края на живота на тези достойни труженици, имената им започнали да се почитат от ленивите духом.

Узнавайки впоследствие за светостта на такива подвизи, все така не се устремявали масово към дело по подобие на явения пример.

И, само прикривайки се с оправдания многобройни, в които уж се крие Волята на Отец, всички останали лицемерно признават своята слабост и греховност.

Обаче слабостта и греховността своя вие признавате гръмко не за това, та впоследствие с труд самоотвержен да ги победите, но за това, та винаги оставяйки с тях, в тишина и удобство, да подхранвате своя егоизъм.

Наистина, това което е в сърцето ваше, вие не ще укриете вовеки и тази мръсотия се вижда повсеместно.

Всеки от пороците и слабостите, които се намират сега във вас, е възможно да се победят само с усилието на подвизи.

А значи ако вие не сте се решили на това, не наричайте себе си вярващи, защото на устата ви думите за вярата своя, ще бъдат само скверноскловие.

Наистина сега жадувам за чистотата на Вярата във вас!

Но няма да мога да ви помогна да направите праведното, докато страстно почитате обратното.

Не Църквата Божия сега съзидават ръцете ваши, но човешката,

защото търсите преди всичко човешка слава, побояли се да претърпите за Слава Божия.

В невежество вие сте възприели, че е достатъчно да се повярва за да се окажеш спасен.

А сега гледам на повярвалите, и сърцето ми се облива с горчивина.

В гръмкия вик за любов към Небесата, желаете да си осигурите спасение,

А смазвайки с крака цветята, в същината на тази печал не вниквате.

И щом само настъпи момента, вие се нахвърляте хищно на ближния.

Заклеймявайки го с думата “прелъстен”, вие с усърдие гоните изгонения.

Нима вие считате, че дела противни на Бога, е невъзможно да се облекат с имена църковни.

По същината на делата трябва да се търси Господнето, а не в названията, които така леко се поставят.

Не по названията се определят делата праведни, но по характера на изпълнението им.

А вие се изплашихте да се вглеждате в изменчивото и приковахте погледите си към неподвижни табелки с надписи.

Защото в съприкосновение с изменящото се, е нужно да бъдеш всякога бдителен.

А при табелката може да се подремне, скланяйки глава към повърхността й.

И ето вие не забелязахте при това подмяната на ценностите.

И под табелката “Светлина” се е възцарила тъмнина като в рог,

А там, където Бог е прострял към вас ръце, натам гледат сега вашите гърбове.

О хора на света, намиращи се сега в задънена улица на пътя дълъг!

Все повече слушам сега гласът ваш, със страх и злоба преизпълнен.

Все повече се колебае основата под нозете ви, и все по-неистово погледите ви алчно издирват виновния.

В слепостта си вие веднъж преклонихте главата си пред мамона.

И се стегна на шията ви верига от звънтящ драгоценен метал.

Но каква е цената на този метал, отлят в горнилото на вашата алчност?

Не в прах ли ще бъде развеян той, разтъркан между дланите на Времето.

И ето това, което е подобно на прах, е омотало шията ви.

А вие цените високо тази верига, продължавайки да ублажавате мамона с молби.

Защо вие търсите спасение в страната на робството, търсейки помощта на мамона безсърдечен.

Не с Духа на Светлината са откърмени устата му, но със зловонните сокове на вашата злоба и завист.

Докога ще продължавате да служите на мамона нечестив, възвисявайки законите му над сърцето си, с цена невиждана?

Вие усърдно служите в градините на този мамон, където репей и магарешки бодил са насадени в обилие.

И от това се е извратил вкусът ви за столетия дълги, а сега вече и плода лозов не жадувате,

Плода гроздов от Лозата на Вечността, посадена от Ръката на Отеца ваш.

Защо плачете и крещите сега вие, когато участта на нещастията свои, вие сте избрали самостоятелно?

Доверявайки живота свой на ценности лъжливи, вие напразно чакате настъпването на Деня на благополучието.

Но не за страната на този Ден вие бълнувате, прелитайки столетията, защото сте се доверили на лакомията своя, водител на себе си сте я поставили.

И ето шумът през столетията безпокои Земята.

Прах велик от бълнуващите с пелена сива е скрила Слънцето.

Ненавист продължава да изгаря очите на сърцето човешко, на което винаги да помагате сте призвани.

А когато очите на сърцето ослепеят, яма, запълнена с мерзост, ще стане навеки дом за блуждаещите.

Шумът на света се прави от гласове възмутени,

А гласовете скромни са беззвучни.

Но именно мелодията на това беззвучие благообразно оцветява живота.

И чистото сърце се привлича само към тези колебания.

А шумът на света се състои от звукове несдържани.

Това не е глас на прославящи Истината, но скърцане на накърненото самолюбие.

Пронизващо скърцане на жадуващи отмъщение.

О колко велико невежество виждам сега, слушайки гласа негодуващ за отсъствието на справедливо възмездие!

Но не от справедливото ли въздаяние са се изкривили с гримаса на болка и печал лицата ваши, а вие бързате да кажете за собствената си невинност.

Колко дълго вие сте се считали за герои, гледайки се в отраженията на локви заблатени, скривайки сърцето си страхливо с гняв.

Но не сте в състояние вие, да решите усложненията с устата на мъдростта и, само проливайки кръв, намирате удовлетворение.

Огромна е жаждата за мъст звучаща сега като оглушителен вопъл от озлобени уста.

Не се ли напихте с кръв през дългите векове?

Какво става с теб роде човешки?

Та ти си създаден да продължаваш живота, а не да проливаш кръв!

А с какво може да се оправдаеш сега?

Само че скърцането на зъби заглушава здравия смисъл.

Докога ще ви е страх от Правдата и Истината, от Светлината на Правдата за вашата истинска същност?

Дълго считахте себе си за напълно порядъчни, но всъщност само продавахте своите усмивки, очаквайки веднага да ви бъде заплатено.

Цветната илюзия ви служеше вместо розови очила за вашите очи.

Щото не бе засегнат вашият интерес, затуй и звучаха благопристойни слова.

Но от сега нататък неизбежно ще бъдат засегнати коренно вашите интереси,

И ще се пръснат вашите розови очила, разкривайки пред взора ваш жестоката реалност.

Погледнете сега своето лице!

Нима може видяното да бъде назовано човешко?

Нима бихте назовали видяното човешко?

Като хиени сте ­ без мърша няма живот за вас,

А алчния ви взор непрекъснато търси жертва.

О користолюбиви, жаждущи големи почести, вие се прикривате с обстойни лозунги за благи намерения, но само своя егоизъм подслаждате, възкачвайки се на пиедесталите на всевъзможни големи и малки престоли!

Вие страстно и алчно накичвате своите дрехи с блестящи предмети подобно на коледна елха в празничен ден.

Но също както и елхата ще престои украсена съвсем кратко, а после като ненужен боклук ще бъде захвърлена, такава е воистина и вашата съдба.

Вие подкопавате самите себе си, попадайки в робството на собствената си корист.

И за какво са ви тогава вашите добри намерения?

Вие като неистови хрътки се устремявате към илюзорни висини и се блъскате един друг в своята амбиция, газейки върху главите на падналите.

Но тези върхове са илюзорни, изтъкани от мъгла, където замръзналите през нощта капчици образуват илюзорен проблясващ мост.

И само до зазоряване ще съществува той, а с първите слънчеви лъчи ще изпитате неизбежното падение.

Та вие не сте деца на нощта и само слънцето познава многообразието на вашите усмивки.

Вашите лица са покрити с язви, щото в постоянен страх ги извръщате от лъчите на Правдата, и само напитката на лъжата опиянява вашият разум.

Но вие се стремите на всичко да сте съдници.

Няма ли вашите заключения да се смесят с гробищни червеи?

Обърнете сърцата и лицата ваши към потоците на Правдата и Истината без да се боите от болката, която бихте изпитали.

Защото калта вече се е сраснала с вашата плът и да се остърже калта не ще бъде лесно.

Ще ви е необходимо мъжество.

Търпението ще ви бъде щит, а стремежът ще замени копието.

И нека не ви води жаждата за победа над ближния, защото в тази битка винаги нападащия бива победен.

Разбуден по време на решаващия Час за съдбата на целия ви род и по Волята на Великия Бог, аз посетих много обособени различни ваши общества, където видях една единствена характерна форма на жизнените прояви, независимо от принадлежността към едно или друго вероучение или към други обединения.

Защото вярващите се отличават само по това, че изпълняват определени ритуали освен основната житейска дейност, която протича при всички вас по един и същи принцип.

Но именно в тази основна житейска дейност се проявява истинското лице на всеки ­ без маските, които се слагат при посещението на храмовете.

И тъжно е да се видят тези ваши лица защото на всеки от вас лежи печата на загриженоста само за своето собствено благополучие.

Независимо от това с какви лозунги се прикривате и на какво кормило сте сложили ръцете си.

А цялата ви грижа за ближния ­ това са разноцветни сапунени мехури,

Които много забавляват вашият егоизъм и вие ги създавате като си придавате важен вид.

Но докато съществува вашата вътрешна убеденост за първостепенното значение на инстинктивно­егоистичното удовлетворение, лесно ще бъдете водени чрез златната каишка с надеждния нашийник.

При което от време на време, удължавайки дължината на каишката, може да ви бъдат създавани възторжени емоции за уж настъпващата дългоочаквана свобода.

Трудно се оказа за вас да прецените истинския смисъл на материалните ценности и особено тези, чиято същност се крие в паричните знаци.

Съществуването на такива глупости във вашия живот неизменно показва наличието на грубо-примитивна система на обществено устройство.

Тази система винаги и неизбежно ще налага насилствено твърди условия, при които е невъзможно истинското предначертано формиране на човека.

Защото истинският закон за развитието на вашата душа и условията на живот, които ви се диктуват вече хиляди години, действат в принципно противоположни посоки.

Затуй през цялата ви съществуваща история до ден днешен значително са видоизменени в развитието си, само науката и изкуството, което все още не е показател за бурно духовно развитие.

Същевременно истинският духовен растеж е крайно незначителен в сравнение с дълбоката древност.

Също както и преди хиляда години, вие бихте взели камъни за да пребиете своите ближни затова, че са нарушили интересите ви.

Което се явява закономерност на дивия животински свят.

Това в еднаква степен е валидно както за тези, които са поклонници на сатаната така и за тези, които се считат вярващи във Великия Бог и за всички останали, които се колебаят между тези крайности.

И особено ярко изпъкват тези ваши характерни усилия сега, по време на решаващото Събитие.

Където в стремежа си за самовъзвисяване в очите на околните, използвайки дивашки принципи, изливате от устите си клевети и мерзости един за друг.

И тъй като Великият Бог предопредели Събитието да се случи на Руска земя, то именно в това общество, събитията ще придобият най-ярък израз.

Защото настана време да свалим маските и да покажем един другиму истинските си лица.

Ето че ги видяхме!

Страх и ненавист препълват човешките сърца.

Шумни усилия полагат всички на Руска земя, съперничейки си едни с други.

Където еднакво ревностно се конкурират, встъпват в съревнование с лозунги за благото, всевъзможни обществени организации, обединения на магьосници и врачове и даже християнската църква.

В това състезание бива използван един и същи метод на самовъзхваляването: било открито самовъзхваляване, било безогледно опорочаване на всички потенциални конкуренти, използвайки при това лъжи мислими и дори невъобразими.

И за голямо съжаление, наричащите себе си християни, се проявяват на това поприще най-активно.

Загубвайки всякаква бдителност, църковни служители от най-различен ранг разнасят клевети както устно така и чрез различни писания.

Предвидливо получили благословията на патриарха и тези, които са под него.

Не постигнаха писаното в почитаното от тях писание, където сред Соломоновите притчи се е притаила ценна мъдрост: “ Който прикрива ненавистта има уста лъжовни; и който разнася клевети е глупак.” /10:18/.

А какъв ли е истинският смисъл тогава на благословената клевета?

Жал ми е да виждам в изобилие всичко това от вас ­ деца на Бога, които сте запознати повече от другите със заповедите, които ви оставиха в древността.

От тези, които са се захванали с нещо по-голямо, винаги ще бъде потърсено повече.

Помнете, че всеки, който се самовъзвисява обезателно ще бъде низвергнат горчиво.

Но такова е вашето истинско лице и съществото ви през всичките времена на вашата история.

Винаги сте били такива и сега се проявявате така.

Но воистина ­ няма вечно да сте такива!

Затуй се сбъдва сега Събитието за ваше благо, въпреки че изригнахте върху моето отворено за вас сърце всевъзможни клевети, приписвайки ми всички пороци присъщи за вашия собствен живот.

Е, поувлякохте се като палави деца, но вместо играчки, ръцете ви се хванаха за смъртоносното.

Време бе вече очите си да откриете и бдителността своя да умножите, докато все още е на място онова, което за глава се смята, че е положено.

Затова и дойде времето когато аз директно да известя за себе си съм длъжен.

Тъй като вие чакате някога Обещаното, затова и трябваше да ви известя, че Обещаното се Сбъдна!

Аз Дойдох!

Но именно в тези дни, по Волята на Бога мой и ваш, трябваше открито да ви разкажа Истината за Отеца и за себе си, а също така и за вас самите.

Защото в стръмнината на събитията, които ви очакват, за Вестта моя до последно да помните.

За да не ми се наложи някога да чуя думите ви: ние не знаехме; ние не чухме.

Само че ви е трудно все още да ми повярвате, защото никога досега не знаехте каква е Истината, с това Събитие свързана.

Затова и очаквате задружно образа с качества от вас измислени и преди всичко вам присъщи.

По невежество свое започнахте да очаквате желаното и естествено, не започнахте да чакате необходимото.

Но възможно ли е от това, с което е запълнена главата ваша, да съставите образа мой, предугаждайки качествата мои и още повече особеностите на Осъществяването мое предначертано.

Няма ли да бъде това опит да направите от железните детайли на конструктура вятър или пък лъч слънчев?

Не от миналото идвам при вас, за което вече представа имате,

А винаги от бъдещето далечно, за което на вас ви се случва само да мечтаете, като при това неизбежно всички образи измислени надарявате с пороци и ограниченост, присъщи на мига в който пребивавате.

Не възнасяте ли прекомерно името свое когато ревностно се устремявате да съдите за неизвестното?

Няма ли всички в този случай на прах да станете, ако прибързано отхвърлите в слепотата своя Спасението вам изпратено?

Бъдете до предел бдителни!

И само не забърквайте в суеверен страх бдителността своя.

Изпит огромен е поставен днес пред вас от Отеца на Истината.

Аз пък не смея да нарушавам засега избора ваш, доказвайки истината своя, с усилие налагайки я над избора ваш.

Защото за вас сега това е жизнено важно условие.

Аз не дойдох да удовлетворявам желанията ваши, а Волята на Отеца да изпълня решително.

А засега все още желанията ваши и Волята на Отеца са насочени в противоположни страни.

Хиляди години вие обилно изразявахте своите мисли и желания, неизбежно формирайки съответстващо общество, от което и сами се боите.

Сега дойде време да изразя своите мисли и желания в противовес на вашата обединена в едно, мисловно-чувствена среда.

Затова когато идвам при вас, аз естествено противопоставям себе си на целия ваш свят, с всичките ваши разнообразни лудории.

Но воистина ви казвам, че от това ще се устремите ли да постигате моето, директно зависи истинското щастие ваше!

Защото аз винаги знам всичко необходимо вам и зная всички закономерности на трудностите ваши.

Вие вярно отбелязахте, че благоденствието на обществото зависи от благоденствието навсеки от съставящите това общество, но само че далеч невярно оценихте, че благоденствието на всеки представител на обществото може да се постигне като го нахраните, облечете, предоставите дом и всевъзможни увеселителни атракции към днешно време, на основата на научно техническата мисъл, достигнали едно високо ниво.

В този случай може да се сдобиете с нещо като доволна усмивка, като някакво подобие на изражение на животно в богат зоопарк,

Но съвсем не истинска човешка усмивка, разцъфтяваща от разцъфтяващ духовен свят.

Засега на цялата земя вие живеете в разединени общества, което е възможно само в основата на ненормално разцъфтяващ егоизъм, вие винаги си съперничите един с друг.

А това се явява ярък показател за това, че вашето духовно състояние ви задържа на ниво, някъде на нивото на проявите на животинския свят.

Което неизбежно диктува определени условия на построяване жизненото устройство на своето общество, където ще се създават всевъзможни обединения и организации, по същността своя не само безсмислени в отношение правилното развитие на човека, но и препятстващи на това.

А препятствието в правилното развитие принуждава обществото да се задържа все на това ниско примитивно ниво,

Не гледайки на бурните понякога видоизменения в науката и изкуствата.

Но именно тези показатели се явяват плод на вашите повишени възможности на мислене и възможности на плътта.

И въпреки, че в правенето на изкуство, несъмнено качествата на душата играят значителна роля, но отчитайки че вашият духовен свят засега все още се намира на крайно ниско ниво, може убедено да се каже за изкуствата ваши като за още непроявили се в достоен смисъл явления.

Ако се гледа право в същността на произтичащото, то до настоящото време вие се проявявате като някакви едностранно развити причудливи животни.

Където с помощта на главата вие можете да създавате много разнообразни, шумни и безтълковни за истинското развитие фойерверки, но където именно възможностите на вашата глава се оказаха в несъстояние да ви изведат от животинското положение.

При това, на основата на усилията все на тази глава, вие дотолкова излязохте от хармонията, че по тези показатели се намирате много по-ниско от целия животински свят.

Въпреки че главата ваша вина няма.

Защото в условията за които са създадени особеностите на подвижния разум, те работят безупречно.

Но вие със своите природно­емоционални чувствени особености наложихте на разума влияние, за което той по принцип не беше разчетен.

Това е все едно някакво силно развито животно, съхранявайки всичките си инстинктивни потребности, внезапно да придобие многократно повишени възможности да мисли.

Единственото, към което то ще се устреми е многократно все по-удобно удовлетворение на своите потребности.

Но тогава ще стане нарушаване на Равновесието в Хармонията и даденият животински вид обезателно ще трябва да приближи или към самоунищожение, или към въстановяващо Равновесието видоизменение.

Същото това започна да става и с вас.

Защото, въплъщавайки се в организъм, в който особеностите на подвижния разум правилно контролираха проявите на инстинкта и емоциите на започващата да се развива млада нова цивилизация, вие наложихте природно-естетическите чувствени особености върху дейността на младия разум.

Чрез своя духовен свят вие силно умножихте чувствените прояви на природното тяло, което значително превиши допустимите норми за дадения организъм и несъмнено измени характера на мисленето в опасно направление.

При това, налагайки инстинктивно-егоистично влияние върху дейността на разума си, вие неизбежно започнахте да прилагате усилия, които нарушиха съществуващото Равновесие в Хармонията и уверено се насочихте по пътя на самоунищожението.

И това, че в обществото ваше стават дори и малки благоприятни видоизменения в областта на вашия дух, то воистина, това не е благодарение на вашите обществени усилия, а въпреки тях,

Когато Великият Отец Небесен, постоянно надвивайки създаваните от вас абсурдни обстоятелства, ви помага да натрупвате истинни духовни съкровища, въплъщавайки ви в различни условия во благо ваше.

И ако в този случай духовният ви свят можеше да бъде съхраняван и развиван, то именно плътта, раждаща се постоянно в ненормални условия и с ненормални жизнени прояви, неизбежно все повече губи възможността за самопреживяване и по законите на Природата трябва да се самоунищожи.

Ако всички ваши тела загинат, за вас ще се прекрати възможността да продължавате да се развивате в изпълнение Замисъла на Бога Велик.

Защото изключително само в плът имате възможност да се развивате.

И тогава всичко ще трябва да започне отначало,

Подбирайки за вас поредната започваща да се развива млада цивилизация на подвижния разум.

Това е крайно сложно, затова да се прекъсне вашата жизнена дейност на Земята, в никой случай не трябва.

А тъй като дървото на гибелта, олицетворяващо съществуващото ви до ден днешен жизнено устройство, започва явно бързо да съхне, наложително е да се отгледа истинското дърво на Живота.

В листата на което ще се превъплътят завинаги и тези, които до последно ще шумят в уродливата изсъхваща корона.

По Волята на Бога Велик на това сега възникна Началото!

И от възможността ваша всичко правилно и навреме да оцените, приемайки достойно участие, сега вече зависи само обема на мъката, която обезателно ще се увеличава поради вашето неучастие и сляпо неразумно противостоене.

Обширните възможности на подвижния разум са разчетени за безупречна дейност само в условия, когато разумът напълно ще контролира природно­чувствените особености на плътта.

Характерна ваша особеност, за разлика от всички представители на подвижния разум на Вселената, инстинктивно­емоционалният свят на който е сведен до незначителни работни прояви, се явява наличието у вас на два необикновено ярко изразени чувствени свята;

Което се явява небивала проява в Мирозданието.

Наличието на такива ярки чувствени особености неизбежно, във вашия случай, трябва да влияе на мисловната дейност на разума ви.

Където в зависимост от това, кой от чувствените светове ще влияе на работата на разума, такова ще бъде и характерното направление във вашата жизнена дейност.

При това вашите природно­емоционални чувствени особености са подобни на всеизгарящ огън и именно във вашия живот този огън в никакъв случай не бива да се гаси.

Което вие поради неведение правите в медитациите и прочие методически усилия.

Това е груба и опасна за вас грешка.

А за да не влияе този огън на разума ви, от което вашите постъпки стават хаотични, често абсурдни и опасни, като при това постоянно ви задържат на пътя на самоунищожението, жаркият пламък на вашите емоции трябва обезателно да попадне под контрола на голямата сила на вашия дух.

Което ще позволи на вашия чудесен огън да гори неповторимо и по-нататък, но вече без последствия от някакви опасни горски пожари.

Защото духовните особености на вашата душа са подобни на друг род огън, нямащ изгарящи качества.

Тези духовни особености не само че са способни да умножат силата на природно-емоционалния огън, но са и призвани да обгърнат този огън, облагородявайки го и правейки го безопасен.

И когато силата на вашия дух нараства, тогава само тя единствена започва да влияе върху дейността на разума.

А качествата на чувствените особености на духа ви са такива, че никога не са способни да изкривят работата на разума в опасно направление.

Защото в същността на Вашата духовна сила абсолютно отсъстват егоистични особености.

Затова единствената възможност да бъдете Спасени в тази решаваща Епоха на вашето формиране се заключава днес в обезателната жизнено важна замяна на природно егоистичната призма, изкривяваща характерно реалността за разума ви, с духовна призма.

Да може разумът да използва съществуващата информация само с духовен знак.

Това е единственото истинно обстоятелство, когато разумът ваш придобива безупречна, във ваше благо, възможност да работи.

По Волята на Великия Бог, Отеца Истинен, Единствен и Вселюбящ, аз дойдох сега да ви помогна да замените тази условна природно­егоистична призма, под влиянието на която, вие неизбежно построихте по цялата Земя цивилизация на глобален егоизъм ­

Немислимо и незнайно досега проявление в Битието на Мирозданието.

За седемте първи години на моето открито Осъществяване, на мен ми предстоеше да създам необходимите благоприятни условия и основа, където сега вече предстои да се пристъпи към главното за Спасението ваше усилие.

Наред с това, което трябва да се случи във вашето общество по цялата Земя и което вече започна да става, а също така паралелно на това, което още се бори на земята Руска, но вече безвъзвратно загива, именно на тази земя Руска, сега вече трябва активно да се формира основата на бъдещето човечество.

За това Събитие в различни форми на всевъзможни предсказания, мнозина от вас узнаха.

Защото от определено време вероятността за такова Събитие на основата на някои енергийни закономерности вече можеше да се предвиди, освен точната дата и точното място.

И представителите на извънземния свят можеха отрано да определят тази вероятност, че Осъществяването може да стане някъде в пределите на гигантското пространство на Сибир.

След което тази информация с предположенията за относително място и предположителен времеви период на началото на Осъществяването започна да се вкарва в живота ви чрез някои посредници.

Във времената на първото Осъществяване, говорих много обобщени понятия и крайно малко преки и конкретни жизнено важни подсказки, но особена беше тогава необходимостта.

Защото целта на Осъществяването носеше в себе си своята особена Характерност, която се удаде, доколкото беше възможно, успешно да се изпълни.

Макар че това и завърши с много неприятни болезнени усещания.

Но такава беше неизбежността в благо ваше.

И тъй като възприелите оставените от мен немногочислени истини, естествено се устремиха да сформират на тази основа жизнено важно вероучение, то последователите неизбежно се сблъскаха с безчислено множество всевъзможни жизнени обстоятелства, отговорите на които, те или въобще не намираха сред оставените истини, или се оказваха в несъстояние от оставеното им да извлекат правилно разбиране за практически достойно усилие.

В този случай естествено възникнаха обстоятелства на необходимост да се доизмисля недостигащото.

И вие доизмислихте.

И то така, че на базата на вашите многочислени, неизбежно лъжливи тълкувания, достигнали до вас с минималното изопачаване на малобройните истини, вие създадохте цяло вероучение наречено християнство, в което от онова, което бях заложил, не бе останало нищо.

За мен не представлява трудност да ви дам това, от което се нуждаете, от Духа на Истината моя.

Цялата огромна сложност произтича от вашите способности да вземете даденото от мен.

У мен абсолютно отсъства, за разлика от всички вас без изключение, природно-егоистичната призма.

И затова, когато ви давам тази или онази истина, вие неизбежно се стараете да я осмислите с разума, на основата на онова, което има само един егоистичен белег.

Изкривяването във вашето разбиране се осъществява отначало във всички случаи като неизбежно и естествено.

При тези обстоятелства, за да ви дам жизнено необходимото, за мен е нужно да пребивавам с вас продължително време.

В течение на което, аз постоянно корегирам вашите всевъзможни естествено възникващи лъжливи разбирания.

Това трябва да се осъществява дотогава докато правилното възприятие се натрупа до определения жизнено важен уровен.

При който вие вече сами ще сте способни да вземате самостоятелно решение достойно, без да съществува вероятността да допуснете груба грешка,

Противоположна по съдържание на Истината.

В това и се проявява необходимостта от жив Учител на живо Слово, постоянно готов да поправя възникващата лъжа.

Нито една книга, запечатала в себе си мъдрост и истина, никога никого не е в състояние да научи.

Тя може само да предостави възможност за съприкосновение с това, което съдържа.

Но когато вие четете запечатаната в нея истина и у вас в съзнанието се оформя лъжливо разбиране, книгата не може да ви поправи.

Колко много лъжливи разбирания вие сте породили, четейки писанията.

И само егоизмът ваш би могъл да възприеме мълчанието от Книгата на истината като знак за мълчаливо одобрение на тази глупост, възникнала у вас в главата.

Истина ви говоря: всеки, който утвърждава това на което го учи Писанието е неразумен слепец.

Нали с не една книга досега, държейки я в ръцете, сте се разделили помежду си на множества?

Където всеки един от множеството е убеден, че неговото собствено възприятие за истината е най-истинно.

Помнете, че да ви научи на Истината за живота ваш, може само живия Учител на Живота, който съществува и пребъдва вечно.

А когато го няма между вас, то вас тогава ви учи сърцето ваше и собственото разумно разбиране.

Сега е дошло моето Време, когато имам възможност да ви разкажа необходимото за живота ваш.

Готов съм да ви дам безчислено множество от прями и конкретни поучения, позволяващи ви да узнаете всичко, което е за благото ваше, относно кое да е ваше жизнено проявление.

Готов съм да ви го предложа в такъв обем, който не сте предполагали за цялата история от съществуването на вашето общество върху Майката­Земя.

Сега от вас се иска да узнаете много за всичките ваши жизнени усилия, защото колкото и малко то да ви изглежда, наистина от него зависи разцвета ваш или увяхването ваше.

Няма смисъл днес да ви давам множество обобщени истини, които вие сами да достигнете в прилагането на вашите конкретни стъпки.

Защото всяко ваше самостоятелно измисляне винаги поражда в определена степен лъжливо и удобно за вашия егоизъм разбиране.

Да ви призова да бъдете смирени е не само все едно да ви призова да вършите глупости, но също така и все едно да ви покажа хляб като на гладни, без да ви го дам.

Във всеки отделен случай смирението се проявява по особен начин, ето защо и за всеки отделен случай, трябва да ви дам конкретно точното наставление.

И ако веднаж аз често ви давах иносказателни истини, чрез множество притчи, то в това се прояви изключителната необходимост, но не в нея бе смисълът на моето творение.

Докато съм с вас, моята грижа не е в това, да ви оставям колкото може повече тайни ­ привлекателни и призрачни.

Защото зная аз, че започвате винаги да блуждаете във филизите на тези тайни, а от тях животът ви зависи.

Аз не съм този, който носи съблазните мъдри, а Светлината на вашия свят.

И ако давам нещо, от което животът ваш зависи, то грижата ми е в това, да го разберете колкото може по-точно.

Затова и когато прихождам при вас, Истината нося на вас всички по равно, в равни условия и съм готов да пояснявам всяко нещо на съответното равнище на вашето възприятие.

През седемте първи години на откритото Осъществяване, давах такова обилие от истини и в такава форма, че постигането им бе призвано да забави скоростта на вашето стремително движение надолу към погибел.

Във вашата психологическа характеристика е заложена инерционна същност.

И колкото по-достойно постигате това, което вече съм ви дал, толкова по-благоприятни условия ще има за стръмния жизнен поврат в другата, предопределена от Великият Отец за вас, посока.

За тези, които леност проявяват, повратът ще се окаже значително сложен, според степента на тяхната мудност и леност.

Не говоря за тези, които само с думи от устата свои се докосват повърхностно до Учението.

Да се движат ще си останат те по старото направление, и само линията на зигзаг ще остане запечатана от това време на съприкосновение с Истината.

Всички учения на Земята, които имате за собственото си развитие, в най-добрият случай, само ще са в състояние да позабавят малко движението ви към погибел.

Те никога не са ви учили да побеждавате буйно израстващия във всичките жизнени проявления егоизъм.

На основата на което и вие бързо отлитате без да се удържите в посоката на небитието ваше.

И се докосвате до това изключително рядко, като правило с няколко общи понятия, които вие не сте в състояние да прилагате правилно.

Ако учението не видоизменя из основи вашето лъжовно движение, тогава то може да се превърне в поставено украшение на коледно дърво.

Което започва да виси на тази клонка на дървото за погибел, а на вас ви се струва, че от това дърво идва благородство.

Това, което започвам в безмерно изобилие да давам след като завърша обръщението си към вас, е онова, което ще бъде в състояние да ви изведе към пълна победа над всички ненормални прояви на вашия егоизъм.

Който се е превърнал още от началото на вашата жизнена дейност на Земята, във ваш невидим властелин и голям съюзник на мамона.

И едва чак тогава, на вашата душа и` предстои да разцъфти свободно, което все повече и повече ще и` позволява да продобива истинно възприятие за света.

Ще ви създам Врата с невидимо за погледа малко чудесно сито, на всеки отвор.

Това и ще бъде Врата, само чрез която ще можете да влезете в Царството Божие,

Там, където Истината царува и любовта ваша разцъфтява.

През тази Врата ще е леко да премине всеки, който има истинска Свещена Вяра и е готов да се откаже от всичко, което чудното сито ще отдели от него и не ще пропусне да премине.

А ще отделя то всичко, което е свързано с всичките ненормални прояви на егоизма.

През тази Врата, даже сянката от опасната страна на егоизма не ще може да прекрачи.

И разбира се, всеки от вас, който започне суетливо да се лови за онова, което ситото не иска да пропусне, опитвайки се да го задържи със себе си, ще остане на прага на Вратата със своите боклуци.

Колкото и гръмко преди това да е говорил за своята вяра.

Само в практическите ви усилия, достойни и самоотвержени, Свещената Вяра може да разцъфти с дивни цветове.

Именно в непосредственото ежедневие, на всеки му предстои да се научи.

Аз съм Учител на Живота и моята задача е сега, да ви науча по новому да виждате всичко онова, което в качеството на опит бяхте натрупали за цялата своя история на тази Земя, и което считате като добре вам известно и даже мислите, че разбирате.

Предстои ми да ви давам безброй пояснения за това, какъв белег на духа се изявява при възприемането на това или онова явление във всяка една реална ситуация всеки ден.

Защото всичко това, преди всичко е нужно да се научите правилно да виждате.

Но за да можете правилно да започнете формирането на основата на бъдещото човечество, е необходимо да се приближите към Майката­Земя в най-голяма степен.

И да не могат да ви отделят от нея, многото стъпала, трибуни и престоли разни, които за забава на егоизма са били измислени.

Защото е леко да отведеш слепци из дебрите на величието, където гордостта и завистта намират разцвет.

Сега за вас настъпи предопределеното Време, когато съм длъжен направо да преоткривам много за вас.

Тъй като занапред вие понасяте пълната мярка отговорност за всичко, което става с вас в тези Времена за решаване съдбата на човешкия род.

Сега мнозина говорят за нехайството на народа юдейски, който отхвърли изпратеното му Спасение.

Не си струва прибързването да се изтъкнете пред това, защото на всички вас сега ви предстои да покажете действително с какво сте по-добри от този древен народ, презиран от вас поради невежество.

И ако Събитията на първото Пришествие са станали по начин, когато да се даде оценка правилна, е било много сложно, то за осъзнаването на вашите грешки са ви били дадени две хилядолетия.

А сега в същите тези условия сте изпаднали вие, родилите се в сегашната Епоха.

Където само външната декорация се е изменила, но същността на житието ваше е останала по старому.

А когато човешкото общество, излизайки от опасните за живота ниски предели, премине нулевата степен на границата, положена от Единният в Хармонията на битието и започне да се движи по Пътя на Възлизането понататък, тогава вашето житие ще може да се характеризира с постоянно желаното осъзнато стремление на човешката цивилизация да живее и твори само за благото на окръжаващия свят на Вселената.

Което е първоначално определено в Хармонията за подвижния разум на Света на материята.

И само след това, вие по достойнство ще започнете да възприемате в мир Вселенския Разум.

И само тогава, пред вас, в изпълнение на Свещения Замисъл на Великият Бог, Отеца ваш Вселюбящ, ще се отвори Вратата на мирозданието.

Вие ще бъдете абсолютно неспособни да носите каквато и да било вреда.

И да се сбъдне предопределеното!

И Славата Божия да покрие Вечността!

 

 

2 февруари 1999 г.